Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/611“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
м (Tatyana-12)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>из Цариград следующата телеграма: „В Емен са е възгоряло пак въстание.“</i> С, 1872, бр. 32, 255. <i>Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция.</i> С, 1872, бр. 34, 267.
 
<i>из Цариград следующата телеграма: „В Емен са е възгоряло пак въстание.“</i> С, 1872, бр. 32, 255. <i>Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция.</i> С, 1872, бр. 34, 267.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГАРЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възгарям се.
+
<b>ВЪЗГА`РЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възгарям се.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЧ</b> <i>междум. Простонар.</i> За подбуждане към отказ от нещо; откажи се, остави, недей. <i>— Възгеч, бе момче! Чакай холан, не напирай така!</i> М. Иванов, Д, 17.
+
<b>ВЪЗГЕ`Ч</b> <i>междум. Простонар.</i> За подбуждане към отказ от нещо; откажи се, остави, недей. <i>— Възгеч, бе момче! Чакай холан, не напирай така!</i> М. Иванов, Д, 17.
 
+
— От тур. уаг^еф.
<b>— От тур. уаг^еф</b>.
 
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЧТЙСАМ</b>. Вж. възгечтисвам.
+
<b>ВЪЗГЕЧТИ`САМ</b>. Вж. възгечтисвам.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЧТЙСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възгечтйсам, -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам; възгечтисвам се. <i>Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах.</i> Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. ВЪЗГЕЧТЙСВАМ СЕ <i>несв.;</i> възгечтйсам се <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам се; възгечтисвам. <i>Сякаш не сериозна картина, а карикатура е работил артистът. Толкоз той е сполучил да представи някои случки из романа. В такъв случай, г. Тодоров ще стори по-добре да се възгечтиса от севда-та да вместя и картини в изданията си.</i> Ч, 1875, бр. 6, 284-285.
+
<b>ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i>  
 +
 
 +
<b>възгечти`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам; възгечтисвам се. <i>Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах.</i> Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ СЕ <i>несв.;</i> възгечтйсам се <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам се; възгечтисвам. <i>Сякаш не сериозна картина, а карикатура е работил артистът. Толкоз той е сполучил да представи някои случки из романа. В такъв случай, г. Тодоров ще стори по-добре да се възгечтиса от севда-та да вместя и картини в изданията си.</i> Ч, 1875, бр. 6, 284-285.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЧТЙСВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> възгечтисвам <i>и от</i> възгечтисвам се; възгещисване.
+
<b>ВЪЗГЕЧТИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Отгл. същ. от</i> възгечтисвам <i>и от</i> възгечтисвам се; възгещисване.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЩЙСАМ</b>. Вж. възгещисвам.
+
<b>ВЪЗГЕЩИ`САМ</b>. Вж. възгещисвам.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЩЙСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възгещй-сам, -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам се. <i>— Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега,.. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова,.. Кажете му да възгещиса от тая севда.</i> 3. Стоянов, ЗБВ 1,435-436.
+
<b>ВЪЗГЕЩИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> възгещй-сам, -аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Възгещисвам се. <i>— Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега,.. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова,.. Кажете му да възгещиса от тая севда.</i> 3. Стоянов, ЗБВ 1,435-436.
 
----
 
----
<b>ВЪЗГЕЩЙСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> възгещйсам се
+
<b>ВЪЗГЕЩИ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> възгещйсам се
  
 
<i>св., непрех. Простонар.</i> Отказвам се; възгещисвам. <i>— Какво си се омърлушил такъв?</i>
 
<i>св., непрех. Простонар.</i> Отказвам се; възгещисвам. <i>— Какво си се омърлушил такъв?</i>
Ред 42: Ред 43:
  
 
2. <i>Диал.</i> Възглавница (в 1 знач.). <i>След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ.</i> Ем. Манов, ДСР, 357. <i>И Кос-тадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката.</i> А. Христофоров, А, 30. <i>Родителите на момата дават на дъще</i>
 
2. <i>Диал.</i> Възглавница (в 1 знач.). <i>След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ.</i> Ем. Манов, ДСР, 357. <i>И Кос-тадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката.</i> А. Христофоров, А, 30. <i>Родителите на момата дават на дъще</i>
 

Версия от 11:36, 17 март 2015

Страницата не е проверена


из Цариград следующата телеграма: „В Емен са е възгоряло пак въстание.“ С, 1872, бр. 32, 255. Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция. С, 1872, бр. 34, 267.


ВЪЗГА`РЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгарям се.


ВЪЗГЕ`Ч междум. Простонар. За подбуждане към отказ от нещо; откажи се, остави, недей. — Възгеч, бе момче! Чакай холан, не напирай така! М. Иванов, Д, 17. — От тур. уаг^еф.


ВЪЗГЕЧТИ`САМ. Вж. възгечтисвам.


ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ, -аш, несв.;

възгечти`сам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам; възгечтисвам се. Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. ВЪЗГЕЧТИ`СВАМ СЕ несв.; възгечтйсам се св., непрех. Простонар. Възгещисвам се; възгечтисвам. Сякаш не сериозна картина, а карикатура е работил артистът. Толкоз той е сполучил да представи някои случки из романа. В такъв случай, г. Тодоров ще стори по-добре да се възгечтиса от севда-та да вместя и картини в изданията си. Ч, 1875, бр. 6, 284-285.


ВЪЗГЕЧТИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгечтисвам и от възгечтисвам се; възгещисване.


ВЪЗГЕЩИ`САМ. Вж. възгещисвам.


ВЪЗГЕЩИ`СВАМ, -аш, несв.; възгещй-сам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам се. — Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега,.. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова,.. Кажете му да възгещиса от тая севда. 3. Стоянов, ЗБВ 1,435-436.


ВЪЗГЕЩИ`СВАМ СЕ несв.; възгещйсам се

св., непрех. Простонар. Отказвам се; възгещисвам. — Какво си се омърлушил такъв?

— пита добродушно усмихнат председателят .. — А бе понастинал съм нещо .. Кърши ме... И главата ме понаболява... — Какво, да не си се възгещисал? — А бе не съм учил за капитан бе, човек .. — На суша и аз знам, бе Дако. Ама това е вода бе, човек, дърво без корен. П. Незнакомов, СП, 127.

— Баща ти! За какво пък трябва да знае и той. На него ще му кажем в деня на сватбата. Той сега да си урежда работите, че току виж се възгещисал. Нали го знаеш какъв е провинциал. П. Незнакомов, ТС, 47.

— От тур. уахде? ’откажи се, остави, престани’. — Друга форма: възгечтисвам.


ВЪЗГЕЩЙСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгещисвам и от възгещисвам се.

— Друга форма: възгечтйсване.


ВЪЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница. И по-късно, когато той се успокои и изнурен от огъня се отпусна като мъртвец върху възглавето, аз погалих неговата бледа костелива ръка. П. Спасов, ГЛЗЗ, 66. Велко бе влязъл да си подреди едно и друго, че тук, в окопа, повечето от въстаниците и спяха нощно време; той остави там торбата си, гуната си, донесе си и един камък за седене, пък и за възглаве. Д. Талев, И, 557. Пристигна свещеникът. Той приближи, седна на стола до възглавето и се вгледа. „Та той е умрял, господи!“опомисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. "Йоване ле, синане ле, /.., / вдигни главе от възглаве, / ..; / Че си мине бела Рада. Нар. пес., СбНУ XXXI, 192. — Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / болна на възглаве? Нар. пес., СбВСтТ, 1059.

О Глава и възглаве. Диал. Много близки, неразделни приятели.

— Друга форма: возглаве.


ВЪЗГЛАВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възглавница. — Раксине! Двайсет златици ще наброиш на отеца за приношението му и пет за манастира ще изпроводиш още днеска! А книгата да ми се сложи на леглото до възглавието! Ст. Загорчинов, ДП, 372. Той изведнъж се почувствува като човек, който е копнял да сложи уморената си глава на меко възглавие, а му подлагат блестящ, но студен и твърд мраморен къс. Д. Ангелов, ЖС, 599. На единия пат — постилки и възглавие и гаче в тия постилки доскоро е лежал човек и главата му е оставила тежестта си връз възглавието. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62-63. Ала напразно — няма сън; /.. / Възглавието — камък същи, / леглото тръне и коприва. П. К. Яворов, Съч. I, 49. Всичките ни спални, край възглавието на постелката са снабдени с телефон и с неговата помощ всякой .. може да има на разположението си музика, съответствующа на неговото настроение. ССГ (превод), 74.


ВЪЗГЛАВКА ж. 1. Малка възглавница; възглавничка. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка. Хр. Смирненски, Съч. П1, 95. Вътре елегантна преградка делеше витрината на две топли гнезда, постлани с кадифяни възглавки. К. Константинов, ПЗ, 134. Завивките изритала с крачката, /възглавката прегърнала с ръце, /лежи до мене на кревата, /разхвърляла се, мойта дъщеричка. Д. Методиев, ШТ, 66.

2. Диал. Възглавница (в 1 знач.). След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ. Ем. Манов, ДСР, 357. И Кос-тадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката. А. Христофоров, А, 30. Родителите на момата дават на дъще