Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/673“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Ивета 12 клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>многобройни, еднакви помежду си образи.</i> Ил. Рашков, ПТ, 5. <i>Долният пласт [на епидермиса] се състои от клетки, които непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве. Той се нарича възпроизводителен слой.</i> Анат. VIII кл, 119. <i>Змиорката се отправя на далечно пътешествие към моретата и океаните със слабо развити полови жлези. Проходните пъстървови риби навлизат в реките в същото състояние и заедно с движението им срещу течението на реките започва развитието на възпроизводителните органи.</i> П. Коларов, РП, 45. О Възпроизводително кръстосване. <i>Сел.-стоп.</i> Кръстосване на две или повече породи селскостопански животни, с което се цели създаване на нова порода. <i>Създадоха се научни колективи, пред които се постави задачата да се създадат наши, български тънкорунни и полутънкорунни породи овце. Колективът, който ръководя, използува за тая цел метода на възпроизводителното кръстосване.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 17. | <i>многобройни, еднакви помежду си образи.</i> Ил. Рашков, ПТ, 5. <i>Долният пласт [на епидермиса] се състои от клетки, които непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве. Той се нарича възпроизводителен слой.</i> Анат. VIII кл, 119. <i>Змиорката се отправя на далечно пътешествие към моретата и океаните със слабо развити полови жлези. Проходните пъстървови риби навлизат в реките в същото състояние и заедно с движението им срещу течението на реките започва развитието на възпроизводителните органи.</i> П. Коларов, РП, 45. О Възпроизводително кръстосване. <i>Сел.-стоп.</i> Кръстосване на две или повече породи селскостопански животни, с което се цели създаване на нова порода. <i>Създадоха се научни колективи, пред които се постави задачата да се създадат наши, български тънкорунни и полутънкорунни породи овце. Колективът, който ръководя, използува за тая цел метода на възпроизводителното кръстосване.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 17. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОИЗВО`ДСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> |
<i>Икон.</i> Общественото производство, разглеждано като постоянно повтарящ се и непрекъснато възобновяващ се процес, който се изразява във възпроизвеждане на материалните блага, на работната сила и на производствените отношения. <i>Общественото възпроизводство може да се разглежда в два аспекта: като просто възпроизводство, т. е. като повторение на производствения процес в неизменни мащаби и като процес на разширено възпроизводство.</i> | <i>Икон.</i> Общественото производство, разглеждано като постоянно повтарящ се и непрекъснато възобновяващ се процес, който се изразява във възпроизвеждане на материалните блага, на работната сила и на производствените отношения. <i>Общественото възпроизводство може да се разглежда в два аспекта: като просто възпроизводство, т. е. като повторение на производствения процес в неизменни мащаби и като процес на разширено възпроизводство.</i> | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
О Възпроизводство на населението. <i>Соци-ол.</i> Процес на непрекъсната смяна на поколенията, който се измерва и се определя с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението. <i>Разширено възпроизводство. Стеснено възпроизводство.</i> Възпроизводство на стадото. <i>Сел.-стоп.</i> Систематично заменяне на бракуваните животни с ценни млади животни. | О Възпроизводство на населението. <i>Соци-ол.</i> Процес на непрекъсната смяна на поколенията, който се измерва и се определя с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението. <i>Разширено възпроизводство. Стеснено възпроизводство.</i> Възпроизводство на стадото. <i>Сел.-стоп.</i> Систематично заменяне на бракуваните животни с ценни млади животни. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИВЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпротивяване. <i>Само деятелното възпротивление на одеските директори и мъдрата политика на отца Неофи-та отстраниха това намерение на екзарха [да се преподава гръцки] до закрепвание на българщината.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 12. <i>Моите медицински колеги., искаха незабавно да се захванат с опити,.., но аз се възпротивих. Като мотив за това ми възпротивление,.., който сега мога да посоча, ми послужи възпоминанието за туй, което някога си бях чел и от което знаях, че вашите съвременници силно са се интересували от въпроса за животния магнетизъм.</i> ССГ (превод), 19-20. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗПРОТИВЯ СЕ</b>. Вж. възпротивя-вам се. | + | <b>ВЪЗПРОТИВЯ` СЕ</b>. Вж. възпротивя-вам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИ`ВЯ СЕ</b>. Вж. възпроти-вям се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИВЯ`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв. ;</i> възпротивя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех.</i> Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, съпротивявам се. <i>Ний се възпротивихме на нашите учени наставници и те ни обявиха за бунтовници.</i> Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. <i>Мария бавно умираше.. Борис искаше да я изолират в отделно жилище</i>, <i>но Ирина се възпротиви. Стори й се подло да изгонят Мария от собствената й къща.</i> Д. Димов, Т, 396. <i>Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. Иван се възпротиви: — Празна работа. Умрелият си умрял, няма сега да оставим житото да ни прегори, я!</i> Г. Караславов, Тат., 11. <i>Истината е, че ако останеше на него, той би тръгнал пеши, с калпак на глава и без ризница, но Дамян и всичките му другари се възпротивиха.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. <i>Медхат паша винаги е гледал със завистливо око на нашите училища и той искаше да ги отнеме</i>, <i>още когато беше управител в Русчук; но тогава народът са възпротиви и той не сполучи.</i> НБ, 1877, бр. 58, 226. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИВЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпротивявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИ`ВЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв</i>.; възпротивя се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Остар.</i> Възпротивявам се. <i>Две ръце са богу възпротивят.</i> П. Р. Славейков, БП |
I, 136. | I, 136. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРОТИ`ВЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпротивям се; възпротивяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРЯ`ТАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; възпретна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възпретнат, <i>св., прех. Диал.</i> Възпретвам. <i>— Щом това [палто] искаш, прието — рече дреха-рят, — но поне ръкавите му трябва да скъсим мъничко. — Няма нужда!.. Ще си ги въз-прята, каква му е работата!</i> Чудомир, Избр. пр, 179. възпрятам се, възпретна се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРЯ`ТАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> възпретна се <i>св., непрех. Диал.</i> Възпретвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПРЯ`ТАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> възпрятам <i>и от</i> възпрятам се; възпретване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗПЪ`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е по-пълен от обикновеното или отколкото се очаква; пълничък. <i>Те бяха здрави мъже на различна възраст. Двама по-ниски — единият набит, възпълен, другият, най-младият, дребничък и слаб.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 24. <i>Емилия беше въз-пълна, закръглена, тя цялата изглеждаше някак мека, пухкава като ангорско коте.</i> А. Гуляшки, Л, 53. <i>Неговите алени, възпъл-ни устни стояха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина.</i> Д. Талев, СК, 56. <i>И той подаде въз-пълната си мека ръка на посетителите си.</i> Д. Спространов, ОП, 364. |
| − | |||
Версия от 14:31, 17 март 2015
многобройни, еднакви помежду си образи. Ил. Рашков, ПТ, 5. Долният пласт [на епидермиса] се състои от клетки, които непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве. Той се нарича възпроизводителен слой. Анат. VIII кл, 119. Змиорката се отправя на далечно пътешествие към моретата и океаните със слабо развити полови жлези. Проходните пъстървови риби навлизат в реките в същото състояние и заедно с движението им срещу течението на реките започва развитието на възпроизводителните органи. П. Коларов, РП, 45. О Възпроизводително кръстосване. Сел.-стоп. Кръстосване на две или повече породи селскостопански животни, с което се цели създаване на нова порода. Създадоха се научни колективи, пред които се постави задачата да се създадат наши, български тънкорунни и полутънкорунни породи овце. Колективът, който ръководя, използува за тая цел метода на възпроизводителното кръстосване. Г. Ралчев, ДМЖ, 17.
ВЪЗПРОИЗВО`ДСТВО, мн. -а, ср.
Икон. Общественото производство, разглеждано като постоянно повтарящ се и непрекъснато възобновяващ се процес, който се изразява във възпроизвеждане на материалните блага, на работната сила и на производствените отношения. Общественото възпроизводство може да се разглежда в два аспекта: като просто възпроизводство, т. е. като повторение на производствения процес в неизменни мащаби и като процес на разширено възпроизводство.
О Възпроизводство на населението. Соци-ол. Процес на непрекъсната смяна на поколенията, който се измерва и се определя с показателите раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението. Разширено възпроизводство. Стеснено възпроизводство. Възпроизводство на стадото. Сел.-стоп. Систематично заменяне на бракуваните животни с ценни млади животни.
ВЪЗПРОТИВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпротивяване. Само деятелното възпротивление на одеските директори и мъдрата политика на отца Неофи-та отстраниха това намерение на екзарха [да се преподава гръцки] до закрепвание на българщината. П. Р. Славейков, ГУ, 12. Моите медицински колеги., искаха незабавно да се захванат с опити,.., но аз се възпротивих. Като мотив за това ми възпротивление,.., който сега мога да посоча, ми послужи възпоминанието за туй, което някога си бях чел и от което знаях, че вашите съвременници силно са се интересували от въпроса за животния магнетизъм. ССГ (превод), 19-20.
ВЪЗПРОТИВЯ` СЕ. Вж. възпротивя-вам се.
ВЪЗПРОТИ`ВЯ СЕ. Вж. възпроти-вям се.
ВЪЗПРОТИВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв. ; възпротивя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, съпротивявам се. Ний се възпротивихме на нашите учени наставници и те ни обявиха за бунтовници. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. Мария бавно умираше.. Борис искаше да я изолират в отделно жилище, но Ирина се възпротиви. Стори й се подло да изгонят Мария от собствената й къща. Д. Димов, Т, 396. Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. Иван се възпротиви: — Празна работа. Умрелият си умрял, няма сега да оставим житото да ни прегори, я! Г. Караславов, Тат., 11. Истината е, че ако останеше на него, той би тръгнал пеши, с калпак на глава и без ризница, но Дамян и всичките му другари се възпротивиха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. Медхат паша винаги е гледал със завистливо око на нашите училища и той искаше да ги отнеме, още когато беше управител в Русчук; но тогава народът са възпротиви и той не сполучи. НБ, 1877, бр. 58, 226.
ВЪЗПРОТИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпротивявам се.
ВЪЗПРОТИ`ВЯМ СЕ, -яш се, несв.; възпротивя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Възпротивявам се. Две ръце са богу възпротивят. П. Р. Славейков, БП
I, 136.
ВЪЗПРОТИ`ВЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпротивям се; възпротивяване.
ВЪЗПРЯ`ТАМ, -аш, несв.; възпретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Щом това [палто] искаш, прието — рече дреха-рят, — но поне ръкавите му трябва да скъсим мъничко. — Няма нужда!.. Ще си ги въз-прята, каква му е работата! Чудомир, Избр. пр, 179. възпрятам се, възпретна се страд.
ВЪЗПРЯ`ТАМ СЕ несв.; възпретна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.
ВЪЗПРЯ`ТАНЕ ср. Отгл. същ. от възпрятам и от възпрятам се; възпретване.
ВЪЗПЪ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е по-пълен от обикновеното или отколкото се очаква; пълничък. Те бяха здрави мъже на различна възраст. Двама по-ниски — единият набит, възпълен, другият, най-младият, дребничък и слаб. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 24. Емилия беше въз-пълна, закръглена, тя цялата изглеждаше някак мека, пухкава като ангорско коте. А. Гуляшки, Л, 53. Неговите алени, възпъл-ни устни стояха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина. Д. Талев, СК, 56. И той подаде въз-пълната си мека ръка на посетителите си. Д. Спространов, ОП, 364.
