Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/522“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. <i>Известно е, че нашата страна е богата с топли извори,.. Около много от тях са построени прекраснш балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода.</i> Н. Ненков и др., БС, 3. | заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. <i>Известно е, че нашата страна е богата с топли извори,.. Около много от тях са построени прекраснш балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода.</i> Н. Ненков и др., БС, 3. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до балнеоте-рапия; балнеолечебен, балнеоложки. <i>Барне-отерапевтични средства. Балнеотерапев-тични методи.</i> | БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до балнеоте-рапия; балнеолечебен, балнеоложки. <i>Барне-отерапевтични средства. Балнеотерапев-тични методи.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛНЕОТЕРАПИЯ <i>ж.</i> 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал. | БАЛНЕОТЕРАПИЯ <i>ж.</i> 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал. | ||
2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение. | 2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛНЕОТЕХНИКА <i>ж.</i> Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал. | БАЛНЕОТЕХНИКА <i>ж.</i> Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛНО <i>нареч. Диал.</i> С гл. съм, става м и под. в 3 л. <i>ед.</i> и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. <i>Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23. | БАЛНО <i>нареч. Диал.</i> С гл. съм, става м и под. в 3 л. <i>ед.</i> и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. <i>Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. В <i>широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 115. <i>Облекло правет от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи.</i> Д. Манчов,БЕ II, 19. // Само <i>мн.</i> Различни видове от този плат. <i>Тая шарена тълпа нахлу в абаджий-ската чаршия,.. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала. А.</i> Христофоров, А, 116. | БАЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. В <i>широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 115. <i>Облекло правет от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи.</i> Д. Манчов,БЕ II, 19. // Само <i>мн.</i> Различни видове от този плат. <i>Тая шарена тълпа нахлу в абаджий-ската чаршия,.. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала. А.</i> Христофоров, А, 116. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОН <i>м.</i> 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. <i>Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий.</i> Й. Радичков, ГП, 95. <i>Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма.</i> БД, 1909, бр. 13, 3. | БАЛОН <i>м.</i> 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. <i>Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон.</i> Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. <i>Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий.</i> Й. Радичков, ГП, 95. <i>Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма.</i> БД, 1909, бр. 13, 3. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН | БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
— Фр. ballon. | — Фр. ballon. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> балон. <i>Балонна тъкан.</i> О Балонна гума. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см<sup>2</sup>) която осигурява по-спокоен и мек ход. | БАЛОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> балон. <i>Балонна тъкан.</i> О Балонна гума. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см<sup>2</sup>) която осигурява по-спокоен и мек ход. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОНЗАЙДЕ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> | БАЛОНЗАЙДЕ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> | ||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
— Нем. Ballonseide. | — Нем. Ballonseide. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОНЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Балон (във 2 знач.). <i>От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балонче-та, навързани на конец.</i> Вл. Полянов, ПП, 76. <i>На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки.</i> Ал. Бабек, МЕ, 68. | БАЛОНЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Балон (във 2 знач.). <i>От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балонче-та, навързани на конец.</i> Вл. Полянов, ПП, 76. <i>На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки.</i> Ал. Бабек, МЕ, 68. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛООБРАЗУВАЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който участва при образуване, определяне на бал<sup>2</sup> (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. <i>Балообразуващи предмети са български език и математика.</i> БАЛОСАМ.Вж. балосвам. БАЛОСВАМ, -аш, <i>несв.',</i> балосам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. балосвам се <i>страд.</i> | БАЛООБРАЗУВАЩ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който участва при образуване, определяне на бал<sup>2</sup> (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. <i>Балообразуващи предмети са български език и математика.</i> БАЛОСАМ.Вж. балосвам. БАЛОСВАМ, -аш, <i>несв.',</i> балосам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. балосвам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> балосам се <i>св., непрех.</i> Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се. | БАЛОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> балосам се <i>св., непрех.</i> Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> | БАЛОСВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛОСВАНЕ | БАЛОСВАНЕ | ||
Версия от 23:54, 27 ноември 2012
заведение, в което се използуват за лечебни цели главно естествените минерални води. Известно е, че нашата страна е богата с топли извори,.. Около много от тях са построени прекраснш балнеосанаториуми, почивни станции и плажове с минерална вода. Н. Ненков и др., БС, 3.
БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до балнеоте-рапия; балнеолечебен, балнеоложки. Барне-отерапевтични средства. Балнеотерапев-тични методи.
БАЛНЕОТЕРАПИЯ ж. 1. Дял от балнеологията, в който се изучава лечебното действие на минералните води и на лечебната кал.
2. Лечение с минерални води и лечебна кал; балнеолечение.
БАЛНЕОТЕХНИКА ж. Клон от санитарната техника, в който се прилагат мероприятия и съоръжения за запазването и най-целесъобразното използване на минералните води и лечебната кал.
БАЛНО нареч. Диал. С гл. съм, става м и под. в 3 л. ед. и лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва тъга, че някой е в потиснато настроение. Что ти е, Мито, най-жално, / най-жално, Мито, най-бално. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 23.
БАЛО, мн. -а, ср. Диал. Дебел тепан домашен вълнен плат за дрехи — аба, шаяк. В широката бусарска стая брат ми разкрои на една дълга маса саите от черно домашно бало. Кр. Григоров, ОНУ, 115. Облекло правет от платно, от бало, от сукно, от всякаква тъкан и от кожи. Д. Манчов,БЕ II, 19. // Само мн. Различни видове от този плат. Тая шарена тълпа нахлу в абаджий-ската чаршия,.. и сякаш потъна безследно в човешкото гъмжило сред петдесетте дюкяна от двете страни на широката улица, скрити на тъмно зад високите навеси, гдето лежаха на сушина денкове с вълна и всякакви сукна — аби от дебели бала. А. Христофоров, А, 116.
БАЛОН м. 1. Летателен уред, който се състои от леко сферично или крушовидно тяло от непропусклива материя, напълнено с по-лек от въздуха газ, и от кош, предназначен за въздухоплавателите и за товар. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 30. Тогава един ловец каза, че ще отиде да си вземе пушката, ще го надупчи на решето, ще му излезе въздухът и съвсем мирно и тихо ще си падне над къщите. .. Учителят каза, че това вече съвсем ще стане, защото балонът е пълен с хелий. Й. Радичков, ГП, 95. Руският военен балон при своето издигане вчера претърпя тежки повреди. Между другото обвивката на балона се пукна. Ранени няма. БД, 1909, бр. 13, 3.
БАЛНЕОТЕРАПЕВТИ`ЧЕН
2. Детска играчка от еластична обикн. цветна материя (каучук, пластмаса), която при надуване получава сферична или цилиндрична форма; балонче. — Татко — извика детето, като дотича развълнувано при нас,
— На онова момче му купиха балон! Б. Райнов,ЧЪ, 121. Надувам балон.
3. Подобен еластичен надуваем предмет за отчитане на количеството алкохол в кръвта, предимно на шофьори.
4. Техн. Стъклен или метален съд с кълбовидна или цилиндрична форма и различно предназначение. Тя [лампата на Лодигин] представлява стъклен балон, пълен с въздух, в който са припоени два дебели медни проводника, съединени с въглена пръчица. Физ. VIII кл, 1965, 71. Разливането и затварянето на сиропа става в предварително почистени, измити и загрети стъклени балони с вместимост 25 л или в бутилки с различна вместимост. М. Киров, ТК, 67.
О Вдигам / вдигна на балон някого. Разг. Подигравам се, присмивам се на някого. — В Търново, казват, имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Как ни се смееха! Ем.' Станев, ИК 1, 486.
— Фр. ballon.
БАЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от балон. Балонна тъкан. О Балонна гума. Пневматична автомобилна гума с по-широк профил и ниско налягане (от 1 до 5 см2) която осигурява по-спокоен и мек ход.
БАЛОНЗАЙДЕ, мн. няма, м. Остар.
1. Непромокаем плат за шлифери.
2. Шлифер.
— Нем. Ballonseide.
БАЛОНЧЕ, мн. -та, ср. Балон (във 2 знач.). От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балонче-та, навързани на конец. Вл. Полянов, ПП, 76. На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки. Ал. Бабек, МЕ, 68.
БАЛООБРАЗУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който участва при образуване, определяне на бал2 (в 1 знач.), на общата, цифрова оценка от успеха на изпитните предмети при конкурс и под. Балообразуващи предмети са български език и математика. БАЛОСАМ.Вж. балосвам. БАЛОСВАМ, -аш, несв.', балосам, -аш, св., прех. Диал. Преча на някого в работата му, като отвличам вниманието му с нещо; залисвам, забаламосвам. балосвам се страд.
БАЛОСВАМ СЕ несв.; балосам се св., непрех. Не се занимавам с това, което трябва, залисвам се, разсейвам се с нещо; балтавя се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАЛОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от
БАЛОСВАНЕ
