Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/203“
(→Некоригирана) |
Zweinstein (беседа | приноси) м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | чувство на срам, че е направил в живота си нещо непростимо, което го е лишило от правото да се върне пак в родната обстановка. Питаше се дали не е недостойно, че бе приел да живее в дома на съвсем случаен, чужд човек, а бягаше от бащиния си дом, от родния си вуйчо — само защото не искаше да се смири пред неговата справедлива суровост... | |
| − | Всъщност Нино трябваше да избяга оттук заради Дора Павлова. Как би я срещнал по улицата? Тя ще го отмине с презрение, като измамник. Той дълго време не посмя да й открие връзката си с Нели, лъга я до самата си женитба: Дора непременно смяташе, че се е полакомил за някаква изгода, направил е сделка с женитбата си, без да помисли за страданията на изоставената своя другарка от детството | + | Всъщност Нино трябваше да избяга оттук заради Дора Павлова. Как би я срещнал по улицата? Тя ще го отмине с презрение, като измамник. Той дълго време не посмя да й открие връзката си с Нели, лъга я до самата си женитба: Дора непременно смяташе, че се е полакомил за някаква изгода, направил е сделка с женитбата си, без да помисли за страданията на изоставената своя другарка от детството!... |
| − | И въпреки че съзнаваше своята виновност, Нино тръгна поне да зърне къщата на Дора Павлова. В състоянието, в което се намираше : бездомен, оскърбен от измяната на жена си | + | И въпреки че съзнаваше своята виновност, Нино тръгна поне да зърне къщата на Дора Павлова. В състоянието, в което се намираше: бездомен, оскърбен от измяната на жена си, измъчен от две и половина годишното мъжко обкръжение в казармата — сега му се искаше поне да си помечтае за няколко нежни думи на Дора, за ласкаво докосване на ръката й, за чувството, че тя не го ненавижда... |
| − | Приближи къщата. Тя се намираше към долния край | + | Приближи къщата. Тя се намираше към долния край на улицата. Видя в двора бащата на Дора. Понечи да се върне, но беше късно — Манол Павлов го забеляза. Не можеше да го отмине. Нино винаги се бе държал с уважение и преданост към този човек. Като горски надзирател в Лонгоза Манол Павлов бе укривал родителите му. За укривателство на партизани е бил осъден на доживотен затвор. Полицаите са го изтезавали тъй, че бе останал завинаги болен, със скован гръбначен стълб. |
Нино влезе в познатия му двор, настлан с квадратни циментови плочки и засенчен с голямо хинапово дърво. Къщицата — малка, с един приземен етаж — имаше фасада от джамлъци, в ъглите с малки червени, жълти, сини и зелени стъкла. | Нино влезе в познатия му двор, настлан с квадратни циментови плочки и засенчен с голямо хинапово дърво. Къщицата — малка, с един приземен етаж — имаше фасада от джамлъци, в ъглите с малки червени, жълти, сини и зелени стъкла. | ||
Бащата на Дора седеше в плетен стол на неизменното си място до входа, в пъстрата сенчица на два засадени в стари кофи олеандъра, нацъфтели бяло и розово. Висок и много слаб, с дълбоки хлътини под очите, брадясал, Манол Павлов стоеше неподвижен, с чести конвулсии на лицето, които издаваха, че прави усилия да понася пристъпите на остри болки. | Бащата на Дора седеше в плетен стол на неизменното си място до входа, в пъстрата сенчица на два засадени в стари кофи олеандъра, нацъфтели бяло и розово. Висок и много слаб, с дълбоки хлътини под очите, брадясал, Манол Павлов стоеше неподвижен, с чести конвулсии на лицето, които издаваха, че прави усилия да понася пристъпите на остри болки. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 21:23, 4 март 2015
Страницата е проверена
