Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/13“
Oserafimova (беседа | приноси) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
А лицето му просветна, когато леко, наведнъж, с наслаждение изпи коняка. | А лицето му просветна, когато леко, наведнъж, с наслаждение изпи коняка. | ||
— Не го обичам! Уверявам те, Жужика, никаква наслада не изпитвам от пиенето. Насладата е в опиянението! | — Не го обичам! Уверявам те, Жужика, никаква наслада не изпитвам от пиенето. Насладата е в опиянението! | ||
| − | Жужа много пъти вече бе чувала тия зле изговаряни немски сентенции за добрия стар аспирин и за опиянението. Тя вече не го и слушаше какво фъфле. Помогна му да се изправи от леглото и да облече | + | Жужа много пъти вече бе чувала тия зле изговаряни немски сентенции за добрия стар аспирин и за опиянението. Тя вече не го и слушаше какво фъфле. Помогна му да се изправи от леглото и да облече хала́та върху пижамата. После гнусливо дръпна от главата му нощната шапка и я захвърли на леглото. |
За този „нощен капишон“, както го наричаше Йолов, те всяка сутрин се караха. Това беше необработена щумпа за дамска шапка от велур, с изрязана периферия така, че се образува ъгъл, който да покрива средата на челото. Жужа, чистница и с вроден усет за прилично обличане, „изпадаше в нерви“ от тази вехтория, която дори просяк не би надянал на главата си — толкова беше грозна по форма, с оръфани краища и омазнена. Но Йолов си я харесваше и я налагаше на главата си още докато пиеше със своите приятели, защото с нея изглеждал „демоничен като Мефистофел“! | За този „нощен капишон“, както го наричаше Йолов, те всяка сутрин се караха. Това беше необработена щумпа за дамска шапка от велур, с изрязана периферия така, че се образува ъгъл, който да покрива средата на челото. Жужа, чистница и с вроден усет за прилично обличане, „изпадаше в нерви“ от тази вехтория, която дори просяк не би надянал на главата си — толкова беше грозна по форма, с оръфани краища и омазнена. Но Йолов си я харесваше и я налагаше на главата си още докато пиеше със своите приятели, защото с нея изглеждал „демоничен като Мефистофел“! | ||
Сърдит, че Жужа го оставя гологлав в хладната стая, той припряно, с олюлявания мина в кухнята на топличко. | Сърдит, че Жужа го оставя гологлав в хладната стая, той припряно, с олюлявания мина в кухнята на топличко. | ||
| − | > 2 | + | > {e}2{/e} |
В деня, когато Аргир Льолчев получи писмото от жена си, на сондажа пристигнаха гости. Единият — с мека фьотрова шапка и костюм от тъмносин шевиот, ушит старомодно, с оширен в долната част панталон — беше научният ръководител на групата съветски специалисти-нефтотърсачи, инженер Степан Викторович Илин. Другият — по-висок, младолик, но с много посребрена коса, с каскет и бледозелена ватенка — | В деня, когато Аргир Льолчев получи писмото от жена си, на сондажа пристигнаха гости. Единият — с мека фьотрова шапка и костюм от тъмносин шевиот, ушит старомодно, с оширен в долната част панталон — беше научният ръководител на групата съветски специалисти-нефтотърсачи, инженер Степан Викторович Илин. Другият — по-висок, младолик, но с много посребрена коса, с каскет и бледозелена ватенка — | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 02:43, 1 март 2015
Корекцията на страницата е одобрена
