Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/538“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Има „ϑ“.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>Втасах я; ще я втасам</b>. <i>Разг.</i> Като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при възникване на неприятно положение. <i>— А сега, Танасе! Втасахме я! .. Къщи безбройни си правил, училища, казарми… ама ете град! — град досега не си правил!…</i> О. Василев, Л, 88. <i>— Може да знаеш, а може и да не знаеш — започна Стамболов сдържано, — че ние най-голяма търговия въртим с Австрия и Англия. Оттам внасяме, оттам изнасяме. Ако ли затворят вратите си, тогава ще я втасаме.</i> В. Геновска, СГ, 508. | <b>Втасах я; ще я втасам</b>. <i>Разг.</i> Като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при възникване на неприятно положение. <i>— А сега, Танасе! Втасахме я! .. Къщи безбройни си правил, училища, казарми… ама ете град! — град досега не си правил!…</i> О. Василев, Л, 88. <i>— Може да знаеш, а може и да не знаеш — започна Стамболов сдържано, — че ние най-голяма търговия въртим с Австрия и Англия. Оттам внасяме, оттам изнасяме. Ако ли затворят вратите си, тогава ще я втасаме.</i> В. Геновска, СГ, 508. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ωϑάνω ’изпреварвам, идвам по-рано; достигам’. |
---- | ---- | ||
<b>ВТА`СВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втасвам <i>и от</i> втасвам се. <i>Втасване на хляба. Втас-ване на туршия.</i> | <b>ВТА`СВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> втасвам <i>и от</i> втасвам се. <i>Втасване на хляба. Втас-ване на туршия.</i> | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<b>ВТВЪРДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втвърдя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> 1. Правя нещо течно или меко да стане твърдо, кораво; вкоравявам. <i>Големите студове, които настъпиха в края на януари, втвърдиха снега и покриха потоците с лед.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 95. <i>Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък.</i> В. Нешков, Н, 407. <i>Д-р Ана Аслан и д-р Попович ни разказват как старостта натрупва отрови в организма, как втвърдява кръвоносните съдове.</i> ВН, 1958, бр. 2127, 4. | <b>ВТВЪРДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>втвърдя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> 1. Правя нещо течно или меко да стане твърдо, кораво; вкоравявам. <i>Големите студове, които настъпиха в края на януари, втвърдиха снега и покриха потоците с лед.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 95. <i>Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък.</i> В. Нешков, Н, 407. <i>Д-р Ана Аслан и д-р Попович ни разказват как старостта натрупва отрови в организма, как втвърдява кръвоносните съдове.</i> ВН, 1958, бр. 2127, 4. | ||
| − | 2. <i>Прен. Нов.</i> Ставам причина поведението или политиката и др. на някого да станат потвърди, по-последователни, единни или по-враждебни. <b>втвърдявам се<b>,< | + | 2. <i>Прен. Нов.</i> Ставам причина поведението или политиката и др. на някого да станат потвърди, по-последователни, единни или по-враждебни. <b>втвърдявам се</b>, <b>втвърдя се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
<b>ВТВЪРДЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втвърдя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. За течност, разтопени вещества и под. — преминавам от течно в твърдо агрегатно състояние, ставам твърд. <i>Всяко течно вещество при изстудяване до определена температура минава в твърдо състояние — то се втвърдява (замръзва).</i> Хим. VII кл, 1950, 4. <i>Медта бе започнала да се втвърдява, майсторът я грабна с дълги клещи и я тръшна, огнена и тежка, на голямата наковалня.</i> Д. Талев, ЖС, 44. <i>Разкаляните през деня пътечки също се бяха втвърдили и острите иглици скреж блестяха слабо на червеникавата заря на утрото.</i> П. Вежинов, НС, 195. <i>Кръвта лепнеше по ризата ми, изстиваше и се втвърдяваше.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 144. <i>Дълбокият сняг, размекнал се от мартенското слънце през деня, сега отново се втвърдява и скрипти под стъпките.</i> Ж. Колев, ЧБП, 66. | <b>ВТВЪРДЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>втвърдя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. За течност, разтопени вещества и под. — преминавам от течно в твърдо агрегатно състояние, ставам твърд. <i>Всяко течно вещество при изстудяване до определена температура минава в твърдо състояние — то се втвърдява (замръзва).</i> Хим. VII кл, 1950, 4. <i>Медта бе започнала да се втвърдява, майсторът я грабна с дълги клещи и я тръшна, огнена и тежка, на голямата наковалня.</i> Д. Талев, ЖС, 44. <i>Разкаляните през деня пътечки също се бяха втвърдили и острите иглици скреж блестяха слабо на червеникавата заря на утрото.</i> П. Вежинов, НС, 195. <i>Кръвта лепнеше по ризата ми, изстиваше и се втвърдяваше.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 144. <i>Дълбокият сняг, размекнал се от мартенското слънце през деня, сега отново се втвърдява и скрипти под стъпките.</i> Ж. Колев, ЧБП, 66. | ||
Текуща версия към 18:10, 19 февруари 2015
◇ Всичко (всичката работа) Мара втасала. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой върши или се кани да извърши нещо съвсем излишно, ненужно, докато други важни неща не са му в ред. — Чужда стока, — нужда: добре. Ами кой ще я купува? .. Европейските кундури не са правени за български крака, а за франсушки… Всичко Мара втасала, та… Ст. Чилингиров, ХНН, 35.
Втасах я; ще я втасам. Разг. Като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при възникване на неприятно положение. — А сега, Танасе! Втасахме я! .. Къщи безбройни си правил, училища, казарми… ама ете град! — град досега не си правил!… О. Василев, Л, 88. — Може да знаеш, а може и да не знаеш — започна Стамболов сдържано, — че ние най-голяма търговия въртим с Австрия и Англия. Оттам внасяме, оттам изнасяме. Ако ли затворят вратите си, тогава ще я втасаме. В. Геновска, СГ, 508.
— От гр. ωϑάνω ’изпреварвам, идвам по-рано; достигам’.
ВТА`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от втасвам и от втасвам се. Втасване на хляба. Втас-ване на туршия.
ВТАСУВАМ, -аш, несв. (диал.); вта`сам, -аш, св., непрех. Втасвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`СУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втасувам; втасване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТВЪРДЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втвърдя като прил. 1. Който е станал твърд, корав, нееластичен. Наклонът понякога беше така стръмен, че партизаните сядаха върху втвърдената снежна кора и се свличаха надолу. Разбита диря оставаше в дълбокия планински сняг. З. Сребров, Избр. разк., 73. Стоян Глаушев почукваше в снега с втвърдените си опинци и чакаше. Д. Талев, ЖС, 35. Той се наведе над дънера и чисти дълго с ръка гъбичките, втвърдения клей. Кл. Цачев, ГЗ, 79.
2. Прен. Рядко. За лице — който е с неподвижни, изопнати черти, със строго изражение. Ирина се изправи с изопнато, сухо и втвърдено лице. Гласът й произнесе с хладна печал: — Момчета, вашият командир умря. Д. Димов, Т, 602.
ВТВЪРДИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на веществата да се втвърдяват.
ВТВЪРДЯ`. Вж. втвърдявам.
ВТВЪРДЯ`ВАМ, -аш, несв.; втвърдя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо течно или меко да стане твърдо, кораво; вкоравявам. Големите студове, които настъпиха в края на януари, втвърдиха снега и покриха потоците с лед. Ем. Станев, ПЕГ, 95. Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък. В. Нешков, Н, 407. Д-р Ана Аслан и д-р Попович ни разказват как старостта натрупва отрови в организма, как втвърдява кръвоносните съдове. ВН, 1958, бр. 2127, 4.
2. Прен. Нов. Ставам причина поведението или политиката и др. на някого да станат потвърди, по-последователни, единни или по-враждебни. втвърдявам се, втвърдя се страд.
ВТВЪРДЯ`ВАМ СЕ несв.; втвърдя` се св., непрех. 1. За течност, разтопени вещества и под. — преминавам от течно в твърдо агрегатно състояние, ставам твърд. Всяко течно вещество при изстудяване до определена температура минава в твърдо състояние — то се втвърдява (замръзва). Хим. VII кл, 1950, 4. Медта бе започнала да се втвърдява, майсторът я грабна с дълги клещи и я тръшна, огнена и тежка, на голямата наковалня. Д. Талев, ЖС, 44. Разкаляните през деня пътечки също се бяха втвърдили и острите иглици скреж блестяха слабо на червеникавата заря на утрото. П. Вежинов, НС, 195. Кръвта лепнеше по ризата ми, изстиваше и се втвърдяваше. Ив. Мартинов, ПМ, 144. Дълбокият сняг, размекнал се от мартенското слънце през деня, сега отново се втвърдява и скрипти под стъпките. Ж. Колев, ЧБП, 66.
2. Ставам твърд, корав поради това, че губя влажността или еластичността си. Докато прекопаят лозето на Вълков, влагицата свърши, втвърди се земята. Ст. Марков, ДБ, 214. Калчо отключи склада в тяхната машина, .. извади разни кутийки, извади и от земния благословен хлебец, който бе се втвърдил. Елин Пелин, ЯБЛ, 98. Откъсна няколко класа, разтри ги в шепите си и видя, че зърното вече е започнало да се втвърдява. К. Петканов, ЗлЗ, 96. От огъня бамбукът се втвърдява. М. Марчевски, ОТ, 78.
3. За мускули — ставам твърд поради това, че се стягам, опъвам. Той [командирът на полка] изслуша внимателно докрай целия [на офанзивата] план. Очите му светнаха с ярки пламъчета и мускулите на повяхналото му старческо лице се втвърдиха като мускулите на каменна маска. Ив. Мартинов, ДТ, 156. В това време един мъж я покани да танцуват. Тя му се усмихна, .. Бенко затвори очи, остра болка прониза гърдите му. .. Но устните му останаха свити, неподвижни. Само юмруците му отново се втвърдиха като камък. Ал. Бабек, МЕ, 258.
4. Прен. За лице — стягам се и ставам неподвижен, изопнат, придобивам строго изражение. Велко изглеждаше спокоен, само лицето му някак се изопна и втвърди. Д. Талев, И, 331. — Давам честната си офицерска дума, че ще те пусна веднага, стига да ми кажеш кой те подучи да говориш така
