Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/535“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят.</i> Ч, 1871, бр. 9, 260. | <i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят.</i> Ч, 1871, бр. 9, 260. | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КЪДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, вред. <i>Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седян-ка, /покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. <i>Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение.</i> Ч, 1871, бр. 12, 359. <i>Над поле и път, и сграда —/всякъде се вие сняг/и като па-мучец лек/пада.</i> К. Христов, ПХ, 9. |
— Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.). | — Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.). | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КЪДЕШЕН,</b> -шна, -шно, <i>мн.</i> -шии, <i>прил. Диал.</i> Който е навсякъде, става навсякъде. |
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941. | — От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941. | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`ЧЕСКИ</b> <i>нареч. Книж.</i> По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. <i>Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби,.. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре.</i> П. Вежинов, ДМ, 102. <i>Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуря-ваме всичката си логика и убедителност.</i> К. Величков, ПССъч I, 150-151. |
— Рус. всячески. | — Рус. всячески. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вточа,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал</i>. Вточвам<sup>1</sup>. <b>втакам се, вточа се</b> <i>страд.</i> |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КАМ<sup>2</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вточа,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Втъкавам; вточ-вам<sup>2</sup>. <i>В платното втакат копринени нишки.</i> Ст. Младенов, БТР I, 365. |
2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам<sup>2</sup>, внаждам (Н. Геров, РБЯ). <i>Тясно ми е кожухчето, та го втакам.</i> СбНУ XXXI, 353. <b>втакам се, вточа се</b> <i>страд.</i> | 2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам<sup>2</sup>, внаждам (Н. Геров, РБЯ). <i>Тясно ми е кожухчето, та го втакам.</i> СбНУ XXXI, 353. <b>втакам се, вточа се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КАНЕ<sup>1</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втакам<sup>1</sup> <i>и от</i> втакам се; вточване<sup>1</sup>. |
<b>ВТАКАНЕ<sup>2</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втакам<sup>2</sup> и от втакам се; вточване<sup>2</sup>. | <b>ВТАКАНЕ<sup>2</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втакам<sup>2</sup> и от втакам се; вточване<sup>2</sup>. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСАМ</b>. Вж. втаксвам и втаксу-вам. |
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР). |
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се, втаксам се</b> <i>страд.</i> | 2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се, втаксам се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>втаксам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Вреждам се за нещо. <i>— Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари.</i> <b>Ив</b>. Вазов, Съч. X, 41. |
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ). | 2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
— От гр. тде^ю ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161). | — От гр. тде^ю ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161). | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСВАНЕ</b> ср. <i>Диал. Отгл. същ. от</i> втаксвам <i>и от</i> втаксвам се; втаксуване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСУВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. <i>Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла.</i> /<i>— Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. <b>втаксувам се, втаксам се</b> <i>страд.</i> |
| − | <b> | + | <b>ВТА`КСУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втаксувам <i>и от</i> втаксувам се; втаксване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се. |
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪ`МВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмява-не. |
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя</b> се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко.</i> Вталасъмвам се; вталасъмям се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪ`МЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне. |
<b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ,</b> -яш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Вталасъмвам се, вталасъмявам се. | <b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ,</b> -яш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Вталасъмвам се, вталасъмявам се. | ||
| Ред 63: | Ред 63: | ||
<i>— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42. | <i>— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42. | ||
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪ`МЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване. |
| − | <b>ВТАЛАСЪМЯ СЕ</b>. Вж. вталасъмявам се. | + | <b>ВТАЛАСЪМЯ` СЕ</b>. Вж. вталасъмявам се. |
| − | <b> | + | <b>ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ</b>. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се. |
| − | |||
| − | |||
| + | <b>ВТАЛЕ`Н,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вталя като <i>прил.</i> За дреха — който прилепва до талията. <i>Една вечер Благой</i> | ||
Версия от 09:40, 16 февруари 2015
отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й. М. Балабанов, С (побълг.), 115. Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят. Ч, 1871, бр. 9, 260.
ВСЯ`КЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седян-ка, /покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда —/всякъде се вие сняг/и като па-мучец лек/пада. К. Христов, ПХ, 9.
— Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.).
ВСЯ`КЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шии, прил. Диал. Който е навсякъде, става навсякъде.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ВСЯ`ЧЕСКИ нареч. Книж. По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби,.. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре. П. Вежинов, ДМ, 102. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуря-ваме всичката си логика и убедителност. К. Величков, ПССъч I, 150-151.
— Рус. всячески.
ВТА`КАМ1, -аш, несв.; вточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вточвам1. втакам се, вточа се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВТА`КАМ2, -аш, несв.; вточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Втъкавам; вточ-вам2. В платното втакат копринени нишки. Ст. Младенов, БТР I, 365.
2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам2, внаждам (Н. Геров, РБЯ). Тясно ми е кожухчето, та го втакам. СбНУ XXXI, 353. втакам се, вточа се страд.
ВТА`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам1 и от втакам се; вточване1.
ВТАКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам2 и от втакам се; вточване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСАМ. Вж. втаксвам и втаксу-вам.
ВТА`КСВАМ, -аш, несв.; втаксам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). втаксвам се, втаксам се страд.
ВТА`КСВАМ СЕ несв.; втаксам се св., непрех. Диал. 1. Вреждам се за нещо. — Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов, Съч. X, 41.
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. тде^ю ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161).
ВТА`КСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксвам и от втаксвам се; втаксуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТА`КСУВАМ, -аш, несв.; втаксам, -аш, св., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. /— Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. втаксувам се, втаксам се страд.
ВТА`КСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксувам и от втаксувам се; втаксване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪ`МВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмява-не.
ВТАЛАСЪМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Вталасъмвам се; вталасъмям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТАЛАСЪ`МЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне.
ВТАЛАСЪМЯМ СЕ, -яш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вталасъмвам се, вталасъмявам се.
— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.
ВТАЛАСЪ`МЯНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.
ВТАЛАСЪМЯ` СЕ. Вж. вталасъмявам се.
ВТАЛАСЪ`МЯ СЕ. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.
ВТАЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вталя като прил. За дреха — който прилепва до талията. Една вечер Благой
