Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/91“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | и да не успея да се пригодя. Но ти едва започваш живота си, защо не се опиташ... | |
| − | — Аз не мога тук! Задушавам се. Искам да видя света. Искам да живея свободно!... Искам да живея, разбираш ли > | + | — Аз не мога тук! Задушавам се. Искам да видя света. Искам да живея свободно!... Искам да живея, разбираш ли? |
| − | + | ||
| − | Апостол | + | > {e}9{/e} |
| − | Сънят го ободри и пътуването му стана приятно. Приседна до прозореца, запали цигара и загледа навън — | + | |
| − | Пет или шест години вече | + | Апостол Йолов пътуваше сам в първокласното купе. Мернаха се двама железничари, но те слязоха на междинни гари. После влезе офицер, но скоро се премести в съседно купе при свои познати. Йолов се изтегна върху меката седалка и спа до късно следобед. |
| − | А ето че все още имало да става нещо друго в живота му! И — което е по-съществено — той се чувствуваше душевно наклонен да заживее пак интересно, дори | + | Сънят го ободри и пътуването му стана приятно. Приседна до прозореца, запали цигара и загледа навън — блажен от движението, от вкусната цигара и от пътните картини. През широкия прозорец на вагона бързо, като на екран, преминаваха изгледите на пролетното поле с неговата млада зеленина и нацъфтели дървета. Отминаваха села и гари. Постоянен фон на изгледа оставаха далечните старопланински дипли, чиито върхове светлееха от розовия багър на залезното слънце. |
| + | Пет или шест години вече Йолов не бе пътувал — той, геологът, чийто живот бе преминал в постоянни изследователски пътешествия. През тези години на застой струваше му се, че неговият живот е вече свършен — животът, в който като червей се е вгнездило разяждащото чувство на безнадеждност; живот-всекидневие, съпътствувано от досадните неприятности на старостта. | ||
| + | А ето че все още имало да става нещо друго в живота му! И — което е по-съществено — той се чувствуваше душевно наклонен да заживее пак интересно, дори авантюристично. | ||
Да, авантюристично!... Той прочете отново писмото на Лидия и си каза със самонасмешка: | Да, авантюристично!... Той прочете отново писмото на Лидия и си каза със самонасмешка: | ||
| − | „Къде си тръгнал, стар глупако? Нали знаеш, че от Лидия Гайарчук... не, не трябва да мърся името на Всеволод | + | „Къде си тръгнал, стар глупако? Нали знаеш, че от Лидия Гайарчук... не, не трябва да мърся името на Всеволод! Лидия Серебрякова... от тая авантюристка не можеш да очакваш нищо чисто и добро? Пак някакви сметки прави тя, нещо пак крои. И непременно — тъмно! Непременно ще се помъчи да те направи съучастник в някакви свои мошенически намерения...“ |
| − | + | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:27, 30 януари 2015
Страницата е проверена
