Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/90“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
ми ушите от пропаганди! Говори ми за нещо приятно. Нали щеше да разказваш за пътешествия? | ми ушите от пропаганди! Говори ми за нещо приятно. Нали щеше да разказваш за пътешествия? | ||
Льолчев осъзна, че напразно се бе заел да разговаря с Нели на тази тема. Някакво непреодолимо, сляпо несъгласие с всичко сегашно определяше насоката на мисълта у всички тия хора ог обкръжението на Лидия. Но понеже вече бе подел разговора, той продължи: | Льолчев осъзна, че напразно се бе заел да разговаря с Нели на тази тема. Някакво непреодолимо, сляпо несъгласие с всичко сегашно определяше насоката на мисълта у всички тия хора ог обкръжението на Лидия. Но понеже вече бе подел разговора, той продължи: | ||
| − | — Такъв героизъм биха проявили и сондьорите от Персийския залив. | + | — Такъв героизъм биха проявили и сондьорите от Персийския залив. Там имаше много мъжествени хора. И те биха направили всичко, за да спасят един сондаж. Но за да извършат подобно дело, те преди всичко ще попитат собственика колко пари ще им плати. Никой не би предприел нищо, ако господарят не му обещае пари. И то колкото е по-голям рискът за живота, толкова повече трябва да бъдат и парите... А тук никой не помисли за пари, пък и няма кой да му даде. Заплатите са по щат. Наднормено се плаща само за проходката, за продълбаните метри. Ако бяхме оставили сондажът да замръзне, никой от нас нямаше нищо да загуби, нито някой щеше да ни дири отговорности. Ще почнем сондирането отново и това е. Какво тогава подтикваше тия хора към такъв невероятен героизъм и жертвоготовност? |
— Ордените! — изрече все тъй пренебрежително Нели. | — Ордените! — изрече все тъй пренебрежително Нели. | ||
— Ти разговаряш несериозно, Нели, и аз ще престана... | — Ти разговаряш несериозно, Нели, и аз ще престана... | ||
| − | — Прости ми, чичо | + | — Прости ми, чичо Арго — поднесе му тя чашката с коняк и отново седна до него. — Мъжът ми три години вече ме тормози да се осъзная комунистически. Омръзна ми вече! Не мога да стана комунистка. Не обичам да бъда човек по калъп!... Но това, което ти ми разказваш — вярно е, че за какво ще им са ордени, щом са отивали на явна смърт? Предполагам ще кажеш: „Защото са комунисти — затова!“ Нали? |
| − | — Не, и това не е обяснението. Нещо друго е, което аз надали ще мога да ти обясня... Ние започнахме разговора за господарите, нали? Ти попита каква е разликата между „свободния свят“ и тукашния. Разликата е, че тук въобще няма господари и прислужници... или поне тук си едновременно и господар, и прислужник. Тук всички служат на всички. Господари са всички!... Впрочем аз още не мога да разбера доколко тукашният свят е по-добър от другия. На мен още не ми е добре тук. Много имам да разплащам за миналото си. Пък и много е объркано още тук, като при всяка революция. Трябва да потърпим, докато се поутаи... Аз | + | — Не, и това не е обяснението. Нещо друго е, което аз надали ще мога да ти обясня... Ние започнахме разговора за господарите, нали? Ти попита каква е разликата между „свободния свят“ и тукашния. Разликата е, че тук въобще няма господари и прислужници... или поне тук си едновременно и господар, и прислужник. Тук всички служат на всички. Господари са всички!... Впрочем аз още не мога да разбера доколко тукашният свят е по-добър от другия. На мен още не ми е добре тук. Много имам да разплащам за миналото си. Пък и много е объркано още тук, като при всяка революция. Трябва да потърпим, докато се поутаи... Аз мога |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:08, 30 януари 2015
Страницата е проверена
