Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/493“
Mister sou (беседа | приноси) м (dimo5B) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Ив. Вазов, Съч. IX, 49. <i>Настича се отвсякъде народ / подгонен; викове, и женски писък, врясък / детински…</i> П. П. Славейков, КП ч. III, 259. | |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСА`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Конник, ездач. <i>Смелите всадници с | + | <b>ВСА`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар. Книж.</i> Конник, ездач. <i>Смелите всадници с островърхите си махмузии мушкаха до кръв конете в ребрата.</i> Д. Динков, ЗБ, 22. <i>— И аз погледнах, и ето, кон бледен, и на него всадник, името му — смърт.</i> Й. Йовков, ПК, 94. <i>Няколко души всадници, които придружиха топа, скоро изчезнаха в тъмницата, по реката нагоре.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 86. |
— Рус. всадник. | — Рус. всадник. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>ВСАДЯ`</b>. Вж. <em>всадявам</em> и <em>всаждам</em>. | <b>ВСАДЯ`</b>. Вж. <em>всадявам</em> и <em>всаждам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСАДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); всадя, - | + | <b>ВСАДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); <b>всадя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Всаждам. всадявам се, всадя се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСАДЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); всадя се <i>св., непрех.</i> Всаждам се. | + | <b>ВСАДЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); <b>всадя` се</b> <i>св., непрех.</i> Всаждам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>ВСАДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> всадявам <i>и от</i> всадявам се. | <b>ВСАДЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> всадявам <i>и от</i> всадявам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСА`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; всадя, -`иш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.. прех.</i> 1. Садя нещо вътре в друго; насаждам 1. <i>Трудолюбивата женска ръка днес оправя нишките по големите железни станове, всажда малкото коренче в китните градини и в равните поля, държи перото и твори българската култура.</i> ВН, 1962, бр. 3271,4. | + | <b>ВСА`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>всадя`</b>, -`иш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св.. прех.</i> 1. Садя нещо вътре в друго; насаждам 1. <i>Трудолюбивата женска ръка днес оправя нишките по големите железни станове, всажда малкото коренче в китните градини и в равните поля, държи перото и твори българската култура.</i> ВН, 1962, бр. 3271, 4. |
| − | 2. <i>Прен.</i> Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; внедрявам, вкоренявам. <i>Войната всади в душите ни отвращение и към хората, и към | + | 2. <i>Прен.</i> Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; внедрявам, вкоренявам. <i>Войната всади в душите ни отвращение и към хората, и към живота…</i> Ем. Станев, ИК I и II, 344. <i>— Да ти кажа право, никак не харесвам такива препарирани педагози, които превръщат послушанието в покорност и всаждат в децата ни тоя дух на подчиненост, на който те сами робуват от десетилетия!</i> П. Вежинов, СО, 175. <i>Макар и човек без учение, .., той бил надарен със здрав разсъдък и се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Тези свои отличителни качества той успял да всади .. и в своя единствен син Василя.</i> Бълг., 1902, бр. 453, 1. <b>всаждам се</b>, <b>всадя се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСАЖДАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>всадя` се</b> <i>св., непрех.</i> Хлътвам, влизам в нещо, сраствам се с нещо. <i>Помири ли се със съдбата си, .., кой знае, но той се сниши и като че ли внезапно остаря. Гордо вдигнатата му глава се наведе и всади в шията му.</i> Елин Пелин, Съч. III, 172. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВСА`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> всаждам <i>и от</i> всаждам се. | <b>ВСА`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> всаждам <i>и от</i> всаждам се. | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
<b>ВСАКАТЯ`</b>. Вж. <em>всакатявам</em>. | <b>ВСАКАТЯ`</b>. Вж. <em>всакатявам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСАКАТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; всакатя, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя някого да стане сакат; осакатявам. <i>Пероз повярвал това нещо, проводил му до 300 мъже от най-избраните свои чиновници, от които Кунхо едни убил, а другите всакатил.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 423. <b>всакатявам се</b>, <b>всакатя се</b> <i>страд.</i> | + | <b>ВСАКАТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>всакатя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя някого да стане сакат; осакатявам. <i>Пероз повярвал това нещо, проводил му до 300 мъже от най-избраните свои чиновници, от които Кунхо едни убил, а другите всакатил.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 423. <b>всакатявам се</b>, <b>всакатя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСАКАТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв/,</i> всакатя се <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ставам сакат; осакатявам, осакатявам се. <i>— Не само нямаш полза, но може да се скъса мускул, артерия, може да се всакатиш.</i> Й. Йовков, ПГ, | + | <b>ВСАКАТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв/,</i> <b>всакатя се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ставам сакат; осакатявам, осакатявам се. <i>— Не само нямаш полза, но може да се скъса мускул, артерия, може да се всакатиш.</i> Й. Йовков, ПГ, 168. |
---- | ---- | ||
<b>ВСАКАТЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> всакатявам <i>и от</i> всакатявам се; осакатяване. | <b>ВСАКАТЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> всакатявам <i>и от</i> всакатявам се; осакатяване. | ||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕ</b><sup>1</sup> <i>обобщ. местоим.</i> 1. Означава общност, съвкупност, цялост на еднородни или разнородни предмети, явления; всичко. <i>От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 6. <i>— Сиромах като се дави, дави се с все — твърдо отвърна той. — По-зле от туй няма никъде.</i> Н. Нинов, ЕШО, 108. <i>Кажи във мрака нощний, кога се все потае, / когато дреме звярът и вятърът мълчи, / видвала ли си тука дух някой да блуждае.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 66. <i>Е бре моме, ке | + | <b>ВСЕ</b><sup>1</sup> <i>обобщ. местоим.</i> 1. Означава общност, съвкупност, цялост на еднородни или разнородни предмети, явления; всичко. <i>От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 6. <i>— Сиромах като се дави, дави се с все — твърдо отвърна той. — По-зле от туй няма никъде.</i> Н. Нинов, ЕШО, 108. <i>Кажи във мрака нощний, кога се все потае, / когато дреме звярът и вятърът мълчи, / видвала ли си тука дух някой да блуждае.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 66. <i>Е бре моме, ке продадам / все, що имам и що немам: / врано конче ке си купам — / тебе, душо, да те земам.</i> К. Христов, СК, 61. <i>Все, що лети, не се яде.</i> Ст. Младенов, БТР I, 356. <i>Все се купува, само здраве не може да се купи.</i> Послов. |
| − | 2. Означава целия брой, цялото налично количество от предмети, лица, явления и под., които съществуват или се възприемат като съвкупност, сбор без остатък; всички. <i>Вика Пеню, дра се и току един ден стражари и детективи хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове | + | 2. Означава целия брой, цялото налично количество от предмети, лица, явления и под., които съществуват или се възприемат като съвкупност, сбор без остатък; всички. <i>Вика Пеню, дра се и току един ден стражари и детективи хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове, снахи и внуци и взеха, та ги интернираха на другия край на България.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. <i>А тия с бозявите потури и бозяви абички са все от големите села.</i> Й. Йовков, ВАХ, 36. <i>Корабът потънал с все хора и стоки.</i> Н. Геров, РБЯ I, 170. |
| − | 3. Обикн. в съчет. със съществително, придружено със съгласувано или несъгласувано определение. Показва съществуването на един и същ признак в цялото налично количество от лица, предмети, явления и под.; всички без изключение. <i>Все едри мъже, те носеха бозяви ямурлуци и пискюллии чанти.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 5. <i>Личеше си, че са хора, минавали и през огън, и през вода. Все сурови, обгорели, твърди.</i> Ст. Станчев, НР, 47. <i>— Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери: все кисели! | + | 3. Обикн. в съчет. със съществително, придружено със съгласувано или несъгласувано определение. Показва съществуването на един и същ признак в цялото налично количество от лица, предмети, явления и под.; всички без изключение. <i>Все едри мъже, те носеха бозяви ямурлуци и пискюллии чанти.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 5. <i>Личеше си, че са хора, минавали и през огън, и през вода. Все сурови, обгорели, твърди.</i> Ст. Станчев, НР, 47. <i>— Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери: все кисели!…</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 56. <i>И тоз час един рояк братя изскокнаха из килиите си, все с мантии и с пано-калимявки.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 21. // В съчет. със съществителни, които означават название на лице с някаква характерна черта — показва, че целият брой, цялото налично количество се състои само от лица, назовани със съществителното; всички без изключение. |
Версия от 02:48, 19 януари 2015
Ив. Вазов, Съч. IX, 49. Настича се отвсякъде народ / подгонен; викове, и женски писък, врясък / детински… П. П. Славейков, КП ч. III, 259.
ВСА`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Конник, ездач. Смелите всадници с островърхите си махмузии мушкаха до кръв конете в ребрата. Д. Динков, ЗБ, 22. — И аз погледнах, и ето, кон бледен, и на него всадник, името му — смърт. Й. Йовков, ПК, 94. Няколко души всадници, които придружиха топа, скоро изчезнаха в тъмницата, по реката нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 86.
— Рус. всадник.
ВСАДЯ`. Вж. всадявам и всаждам.
ВСАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); всадя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Всаждам. всадявам се, всадя се страд.
ВСАДЯ`ВАМ СЕ несв. (рядко); всадя` се св., непрех. Всаждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСАДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от всадявам и от всадявам се.
ВСА`ЖДАМ, -аш, несв.; всадя`, -`иш, мин. св. -и`х, св.. прех. 1. Садя нещо вътре в друго; насаждам 1. Трудолюбивата женска ръка днес оправя нишките по големите железни станове, всажда малкото коренче в китните градини и в равните поля, държи перото и твори българската култура. ВН, 1962, бр. 3271, 4.
2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; внедрявам, вкоренявам. Войната всади в душите ни отвращение и към хората, и към живота… Ем. Станев, ИК I и II, 344. — Да ти кажа право, никак не харесвам такива препарирани педагози, които превръщат послушанието в покорност и всаждат в децата ни тоя дух на подчиненост, на който те сами робуват от десетилетия! П. Вежинов, СО, 175. Макар и човек без учение, .., той бил надарен със здрав разсъдък и се отличавал с дълбоко религиозно чувство. Тези свои отличителни качества той успял да всади .. и в своя единствен син Василя. Бълг., 1902, бр. 453, 1. всаждам се, всадя се страд.
ВСАЖДАМ СЕ несв.; всадя` се св., непрех. Хлътвам, влизам в нещо, сраствам се с нещо. Помири ли се със съдбата си, .., кой знае, но той се сниши и като че ли внезапно остаря. Гордо вдигнатата му глава се наведе и всади в шията му. Елин Пелин, Съч. III, 172.
ВСА`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всаждам и от всаждам се.
ВСАКАТЯ`. Вж. всакатявам.
ВСАКАТЯ`ВАМ, -аш, несв.; всакатя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. и диал. Правя някого да стане сакат; осакатявам. Пероз повярвал това нещо, проводил му до 300 мъже от най-избраните свои чиновници, от които Кунхо едни убил, а другите всакатил. Г. Кръстевич, ИБ, 423. всакатявам се, всакатя се страд.
ВСАКАТЯ`ВАМ СЕ несв/, всакатя се св., непрех. Остар. и диал. Ставам сакат; осакатявам, осакатявам се. — Не само нямаш полза, но може да се скъса мускул, артерия, може да се всакатиш. Й. Йовков, ПГ, 168.
ВСАКАТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от всакатявам и от всакатявам се; осакатяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЕ1 обобщ. местоим. 1. Означава общност, съвкупност, цялост на еднородни или разнородни предмети, явления; всичко. От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите. Ст. Загорчинов, ДП, 6. — Сиромах като се дави, дави се с все — твърдо отвърна той. — По-зле от туй няма никъде. Н. Нинов, ЕШО, 108. Кажи във мрака нощний, кога се все потае, / когато дреме звярът и вятърът мълчи, / видвала ли си тука дух някой да блуждае. Ив. Вазов, Съч. I, 66. Е бре моме, ке продадам / все, що имам и що немам: / врано конче ке си купам — / тебе, душо, да те земам. К. Христов, СК, 61. Все, що лети, не се яде. Ст. Младенов, БТР I, 356. Все се купува, само здраве не може да се купи. Послов.
2. Означава целия брой, цялото налично количество от предмети, лица, явления и под., които съществуват или се възприемат като съвкупност, сбор без остатък; всички. Вика Пеню, дра се и току един ден стражари и детективи хванаха Точето, хванаха и цялото му домочадие с все синове, снахи и внуци и взеха, та ги интернираха на другия край на България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 430. А тия с бозявите потури и бозяви абички са все от големите села. Й. Йовков, ВАХ, 36. Корабът потънал с все хора и стоки. Н. Геров, РБЯ I, 170.
3. Обикн. в съчет. със съществително, придружено със съгласувано или несъгласувано определение. Показва съществуването на един и същ признак в цялото налично количество от лица, предмети, явления и под.; всички без изключение. Все едри мъже, те носеха бозяви ямурлуци и пискюллии чанти. Й. Йовков, Ж 1945, 5. Личеше си, че са хора, минавали и през огън, и през вода. Все сурови, обгорели, твърди. Ст. Станчев, НР, 47. — Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери: все кисели!… Ив. Вазов, Съч. XII, 56. И тоз час един рояк братя изскокнаха из килиите си, все с мантии и с пано-калимявки. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. // В съчет. със съществителни, които означават название на лице с някаква характерна черта — показва, че целият брой, цялото налично количество се състои само от лица, назовани със съществителното; всички без изключение.
