Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/458“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>оказват влияние върху разрастването на злокачествени тумори.</i> Р. Райчев, НКД, 47. | <i>оказват влияние върху разрастването на злокачествени тумори.</i> Р. Райчев, НКД, 47. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`ДНОСТ</b><sup>2</sup>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж.</i> Качество на вреден<sup>2</sup>, на способен, на сръчен; способност, сръчност. <i>Самият й отец ся радваше, като гледаше работата на дъщеря си, и я похваляваше за вредността й.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 9. <i>Поетите и спасителите на романите го описват като человек от извънредна вредност.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 293. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`ДНОСТ</b><sup>3</sup>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж. Остар. Книж.</i> 1. Стойност, цена. <i>Най-новите статистици ни уверяват, че в днешньото време сяка година са изкопава злато и сребро във вредност от 500 милиона талира, и то било 2/3 злато, а 1/3 сребро.</i> Знан., 1875, бр. 15, 240. <i>Само в Англия в разстоянието на 10 години са са направиле нови пари във вредности от 47,534,929 фунта стерлинга.</i> Знан., 1875, бр. 15, 240. |
| − | + | 2. Само <i>ед.</i> Значение, важност, стойност. <i>Не предпочитай външната светлост от вътрешната вредност на вещите.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 166-167. <i>Добра развита памят е била потребна във всяко време, .. Вредността на знанията расте не от година на година, а от ден на ден.</i> Превод, У, 1871, бр. 20, 310. | |
| − | |||
| − | 2. Само <i>ед.</i> Значение, важност, стойност. <i>Не предпочитай външната светлост от вътрешната вредност на вещите.</i> А. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕ`ДОМ</b> <i>нареч. Разг.</i> По всички места; навсякъде, навред, вред. <i>Отвън стрелбата зачести, навсякъде около землянката заечаха гърмежи, вредом се носеха неразбрани викове.</i> Д. Ангелов, ЖС, 395. <i>Около дънера му растяха изобилно най-различни, преплетени храсти. И вредом наоколо шумата бе гъста и висока колкото човешки бой.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 437. <i>От невидяло замяркаха се вредом лица и сяйно възторжени, и мрачно плахи.</i> А. Страшимиров, А, 578. <i>Богомолските сказания са се вредом славили като съкровища на мисъл и език.</i> Н. Райнов, БЛ, 12. <i>Слънченце мило, мамино, / нали ти, мама, заръчах / до пладне вредом да грееш.</i> Нар. пес., СбВСт, 21. |
| − | |||
| − | Н. Райнов, БЛ, 12. <i>Слънченце мило, мамино, / нали ти, мама, заръчах / до пладне вредом да грееш.</i> Нар. пес., СбВСт, 21. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕДОНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Книж.</i> Който носи, причинява вреда; вреден<sup>1</sup>. <i>Книжовното дружество си поставя между другото и тая важна задача: „да събаря и унищожава сичко, което не е истина, което е непотребно и вредоносно, което е грозно и долньо“.</i> Г. Константинов, ПР, 39. <i>Вредоносни ветрове.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРЕДОНО`СНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вредоносен. <i>Символизмът дойде направо с френската поезия, но по-вредоносно — чрез руските символисти .. като мода .. на меланхоличната любов, на въпросите, които 18-годишните си задаваха: „Какъв е смисълът на живота?“, и мечтаеха за самоубийство.</i> К. Константинов, ППГ, 165. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРЕДЯ</b><sup>1</sup>, - | + | <b>ВРЕДЯ`</b><sup>1</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., непрех.</i> и (остар.) <i>прех</i>. 1. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; пакостя. <i>— Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю! .. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди.</i> Ем. Станев, ЯГ, 44. <i>Дейността на войводите вън от редовете на организацията вреди на делото.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 209. <i>Всеки ден ставаше все по-студено. Ала насекомите нехаеха. Студът не им вредеше и те си спяха на топло в зимните скривалища.</i> П. Бобев, ЗП, 79. <i>— Ами защо си пуснал говедата в посевите? — попита строго майорът .. — Не вреди на посевите, другарю майор — отвърна войникът. — По нас в ранна пролет нарочно пускаме овците, за да не избуят много житата…</i> П. Вежинов, ВР, 42-43. <i>Докторът даде нужните съвети, като й препоръча особено да се пази от студа. Стремски забележи, че именно студът я вреди.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 172. <i>Пази прочее не убивай никога животно, което не тя вреди.</i> П. Р. Славейков, ПЧ, 18. |
| − | |||
| − | <i>— Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю!.. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Разг.</i> Преча обикн. някому или на нещо, представлявам спънка за нещо. <i>Работниците го изгледаха презрително, оттеглиха се настрани и вече никой не продума с него. Това много не му вредеше.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. <i>— Тебе какво ти вреди? Ще му вземем цигарите, а той да си бере грижата.</i> П. Проданов, С, 77. <i>— Предпазливостта не вреди, деспоте.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 74. <i>Ние мисляхме, че ще намерим училището недоправено .. Наистина, зданието не беше доправено; но това не вредеше николко на преподаванието.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 50. <i>Добро е да се гради училище в място уединено, гдето не достига градската суета и шум, които много вредят на вниманието на учениците.</i> Н. Бончев, Съч. I, 87. | |
| − | + | 3. <i>Безл. Разг.</i> С отриц. <em>не</em>. Не е от значение за нещо, не пречи. <i>— Една ракийка? — предложи Георги на брат си. — А ти? — обърна се той към жена си .. Тя поклати глава. — Е, както искаш. По една ракийка не вреди.</i> П. Спасов, ХлХ, 155. <i>Той [попът] дълго време търси и не намираше молитвата .. оеше забравил на кой лист беше тая молитва. Радоил стана нетърпелив. — Зафани! — Не намирам! — каза скръбно попът. — Не вреди, чети там, дето си отворил.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. <i>Реших още в тоя миг да слезна .. — Не е излишна предпазливостта, защото и мнимата опасност може да се окаже действителна. Тъй че не вреди, ако за един миг се прегледа кабриолетът.</i> В. Попфилипов, РЛ, 131. | |
| + | 4. <i>Прех. Остар.</i> Повреждам, развалям, разрушавам нещо. <i>Много горящи и много студени ястия и пития вредят зъбите. Внезапни променения на топлината пукат зъбната глеч.</i> НКАФ (превод), 38. <i>Слънчевите зари вредят бубите, затова ако на обора, дето храниш буби, има големи прозорци,</i> | ||
Текуща версия към 02:13, 1 януари 2015
оказват влияние върху разрастването на злокачествени тумори. Р. Райчев, НКД, 47.
ВРЕ`ДНОСТ2, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на вреден2, на способен, на сръчен; способност, сръчност. Самият й отец ся радваше, като гледаше работата на дъщеря си, и я похваляваше за вредността й. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 9. Поетите и спасителите на романите го описват като человек от извънредна вредност. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 293.
ВРЕ`ДНОСТ3, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Стойност, цена. Най-новите статистици ни уверяват, че в днешньото време сяка година са изкопава злато и сребро във вредност от 500 милиона талира, и то било 2/3 злато, а 1/3 сребро. Знан., 1875, бр. 15, 240. Само в Англия в разстоянието на 10 години са са направиле нови пари във вредности от 47,534,929 фунта стерлинга. Знан., 1875, бр. 15, 240.
2. Само ед. Значение, важност, стойност. Не предпочитай външната светлост от вътрешната вредност на вещите. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 166-167. Добра развита памят е била потребна във всяко време, .. Вредността на знанията расте не от година на година, а от ден на ден. Превод, У, 1871, бр. 20, 310.
ВРЕ`ДОМ нареч. Разг. По всички места; навсякъде, навред, вред. Отвън стрелбата зачести, навсякъде около землянката заечаха гърмежи, вредом се носеха неразбрани викове. Д. Ангелов, ЖС, 395. Около дънера му растяха изобилно най-различни, преплетени храсти. И вредом наоколо шумата бе гъста и висока колкото човешки бой. Ив. Хаджимарчев, ОК, 437. От невидяло замяркаха се вредом лица и сяйно възторжени, и мрачно плахи. А. Страшимиров, А, 578. Богомолските сказания са се вредом славили като съкровища на мисъл и език. Н. Райнов, БЛ, 12. Слънченце мило, мамино, / нали ти, мама, заръчах / до пладне вредом да грееш. Нар. пес., СбВСт, 21.
ВРЕДОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който носи, причинява вреда; вреден1. Книжовното дружество си поставя между другото и тая важна задача: „да събаря и унищожава сичко, което не е истина, което е непотребно и вредоносно, което е грозно и долньо“. Г. Константинов, ПР, 39. Вредоносни ветрове.
ВРЕДОНО`СНО. Книж. Нареч. от вредоносен. Символизмът дойде направо с френската поезия, но по-вредоносно — чрез руските символисти .. като мода .. на меланхоличната любов, на въпросите, които 18-годишните си задаваха: „Какъв е смисълът на живота?“, и мечтаеха за самоубийство. К. Константинов, ППГ, 165.
ВРЕДЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. и (остар.) прех. 1. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; пакостя. — Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю! .. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. Ем. Станев, ЯГ, 44. Дейността на войводите вън от редовете на организацията вреди на делото. Ив. Унджиев, ВЛ, 209. Всеки ден ставаше все по-студено. Ала насекомите нехаеха. Студът не им вредеше и те си спяха на топло в зимните скривалища. П. Бобев, ЗП, 79. — Ами защо си пуснал говедата в посевите? — попита строго майорът .. — Не вреди на посевите, другарю майор — отвърна войникът. — По нас в ранна пролет нарочно пускаме овците, за да не избуят много житата… П. Вежинов, ВР, 42-43. Докторът даде нужните съвети, като й препоръча особено да се пази от студа. Стремски забележи, че именно студът я вреди. Ив. Вазов, Съч. XXV, 172. Пази прочее не убивай никога животно, което не тя вреди. П. Р. Славейков, ПЧ, 18.
2. Разг. Преча обикн. някому или на нещо, представлявам спънка за нещо. Работниците го изгледаха презрително, оттеглиха се настрани и вече никой не продума с него. Това много не му вредеше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. — Тебе какво ти вреди? Ще му вземем цигарите, а той да си бере грижата. П. Проданов, С, 77. — Предпазливостта не вреди, деспоте. Ив. Вазов, Съч. XX, 74. Ние мисляхме, че ще намерим училището недоправено .. Наистина, зданието не беше доправено; но това не вредеше николко на преподаванието. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Добро е да се гради училище в място уединено, гдето не достига градската суета и шум, които много вредят на вниманието на учениците. Н. Бончев, Съч. I, 87.
3. Безл. Разг. С отриц. не. Не е от значение за нещо, не пречи. — Една ракийка? — предложи Георги на брат си. — А ти? — обърна се той към жена си .. Тя поклати глава. — Е, както искаш. По една ракийка не вреди. П. Спасов, ХлХ, 155. Той [попът] дълго време търси и не намираше молитвата .. оеше забравил на кой лист беше тая молитва. Радоил стана нетърпелив. — Зафани! — Не намирам! — каза скръбно попът. — Не вреди, чети там, дето си отворил. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. Реших още в тоя миг да слезна .. — Не е излишна предпазливостта, защото и мнимата опасност може да се окаже действителна. Тъй че не вреди, ако за един миг се прегледа кабриолетът. В. Попфилипов, РЛ, 131.
4. Прех. Остар. Повреждам, развалям, разрушавам нещо. Много горящи и много студени ястия и пития вредят зъбите. Внезапни променения на топлината пукат зъбната глеч. НКАФ (превод), 38. Слънчевите зари вредят бубите, затова ако на обора, дето храниш буби, има големи прозорци,
