Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/80“
(→Некоригирана) |
м (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Не се мъчи да ме заблуждаваш, казах ти! | — Не се мъчи да ме заблуждаваш, казах ти! | ||
— Ох, какъв е неразбран! — въздъхна Круна, но по лицето й личеше, че е неискрена. | — Ох, какъв е неразбран! — въздъхна Круна, но по лицето й личеше, че е неискрена. | ||
| − | Льолчев й кимна с глава да ги остави сами. Докато | + | Льолчев й кимна с глава да ги остави сами. Докато Круна отиде в кухнята, той огледа младежа. |
| − | Нино Русев бе вдигнал единия крак върху коляното на другия и нервно вдяваше грубите връзки в малките дупчици на обувките си. Лицето му, небръснато, изглеждаше помрачено. Льолчев се мъчеше да си представи колко ли по-хубав би изглеждал той, когато го освободят от казармата и косата му отново порасне. Кой знае защо, струваше му се, че непременно ще е светлокафява и права, кичур ще пада по високото му заоблено чело. Сега лицето на войника изглеждаше яйцевидно, момчешко, със загрубяла кожа и някаква | + | Нино Русев бе вдигнал единия крак върху коляното на другия и нервно вдяваше грубите връзки в малките дупчици на обувките си. Лицето му, небръснато, изглеждаше помрачено. Льолчев се мъчеше да си представи колко ли по-хубав би изглеждал той, когато го освободят от казармата и косата му отново порасне. Кой знае защо, струваше му се, че непременно ще е светлокафява и права, кичур ще пада по високото му заоблено чело. Сега лицето на войника изглеждаше яйцевидно, момчешко, със загрубяла кожа и някаква постоянна намусеност, която му придаваха извърнатите едри устни и присвитите бледокафяви очи. |
— Нино, хайде обясни ми какво точно искаш. Може пък да помогна с нещо. | — Нино, хайде обясни ми какво точно искаш. Може пък да помогна с нещо. | ||
| − | — Какво искам ли? Жена ми се е върнала тая заран от Варна. Един мой приятел пътувал със същия влак... Видял я още вчера из Варна с Бойдев. Обядвала с него в един ресторант и той й платил. После отишли на кино. Вечерта, когато приятелят ми отивал на гарата, пак ги видял във файтон. И те | + | — Какво искам ли? Жена ми се е върнала тая заран от Варна. Един мой приятел пътувал със същия влак... Видял я още вчера из Варна с Бойдев. Обядвала с него в един ресторант и той й платил. После отишли на кино. Вечерта, когато приятелят ми отивал на гарата, пак ги видял във файтон. И те отивали за влака. Пътували със спален вагон... |
Льолчев му подаде цигара. После втикна цигара в цигарето си от слонова кост. Запушиха. | Льолчев му подаде цигара. После втикна цигара в цигарето си от слонова кост. Запушиха. | ||
— Добре, Нино. Да кажем, скрила се е. Може би се бои да не й направиш скандал? | — Добре, Нино. Да кажем, скрила се е. Може би се бои да не й направиш скандал? | ||
Текуща версия към 22:16, 18 декември 2014
Страницата е проверена
