Page:RBE Tom2.djvu/426

[екскурзоводката] селска мома, набита, яка, без подробности, като талия и при-ческд, с добри очи и впечатляващи мустаци. И. Попов, СЛ, 55. Той е впечатляваща личност, с ярко обаяние и широка култура. А Книгата му говори за впечатляващи познания върху източната философия. А Тя разреши проблема с впечатляваща деликатност.

ВПЕЧАТЛЯ`ВАЩО. Нареч. от впечатляващ. Атмосферата, в която Леонтиев живее в турските провинции, е предадена живо и впечатляващо в неговия роман „Египетски гълъб“. Т. Жечев, ВВ, 152.

ВПЕЧАТЯ`. Вж. впечатявам.

ВПЕЧАТЯ`ВАМ, -аш, несв.; впечатя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Задържам, запазвам дълбоко в съзнанието си нещо (представа, мисъл, чувство и под.) за дълго време, като траен спомен; впечатвам, впечатлявам¹. Пазете добре словото божие,.. Впечатете ученията му дълбоко е сърцата си и управлявайте живота си според тях. ИЗ 1874-1881, 1882, 100. Впечати дълбоко е сърцето си чувствуванието на срамежливостта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 173. // Правя нещо да се задържи, да се запази дълбоко в съзнанието на някого за дълго време, като траен спомен. Той се радваше, когато го питаха за полезни или книжовни неща, та бързаше с най-богати думи да впечати мислите си в главите им... Д. Немиров, Б, 40. впечатявам се, впечатя се страд.

ВПЕЧАТЯ`ВАМ СЕ несв.; впечатя се св., непрех. Остар. С предл. в. Обикн. за представа, мисъл, чувство и под. — задържам се, запазвам се дълбоко в съзнанието на някого за дълго време; впечатвам се, впечатлявам се. В почитание трябва да гледаш: 1. Да обогатяваш ума си със знание;.. 3. Да ся впечатят в ума ти и в сърцето ти благочестиви и човеколюбиви чувства. ИЗ 1874-1881, 1882, 176.

ВПЕЧАТЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от впечатявам и от впечатявам се; впечатване, впечатляване¹.

впив, впйвът, впйва, мн. впйвове, м. Диал. 1. Уговорка преди сватба за това, какви дарове ще се дадат от момата и момъка.

2. Пиенето, с което се сключва уговорката за женитбените дарове.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВПИ`ВАМ¹, -аш, несв.; впия, впиеш, мин. св. впйх, прич. мин. страд. впйт, св., прех. 1. Правя нещо остро (обикн. зъби, нокти, хобот и под.) да проникне навътре в друго нещо. Извади от плетената кошнич-ка,.., голяма сочна ябълка и жадно впи зъбите си в червената й кора. А. Гуляшки, МТС, 26. Пак беше пролетен ден, пак цвърчаха птичета, а пчелички като гумени топчета връхлитаха към цветовете на клоните, отскачаха назад и пак търсеха най-сладкия цветец, за да впият в него хоботчетата си. П. Стъпов, ЧОТ, 74. В тъмницата към него като червей се мъкнеше друг затворник, полудял от глад и жажда, забравил, че е човек, и се мъчеше да достигне живата плът, да впие зъби в нея, да я изяде. А. Дончев, СВС, 701. Те [мравките] с удоволствие впиваха челюстите си в окър-вавената кожа. К, 1967, кн. 7, 17. Понякога кучетата впиват зъбите си в муцунките на животните. Тогава те много скоро се изтощават и баща ми ги убива с юмрук. К, 1963, кн. 4, 17. Змията, щом я ти настъпиш, / отровни зъби впива в твоите меса. М. Петканова, ЦТ, 83.

2. Плътно притискам, прилепвам нещо (обикн. устни) върху друго нещо. Наведе се, впи устни в чучура и пи дълго, ненаситно. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. Кога ще тръгнеш за Русия? Искаме да те изпратим. — Хайде, на добър ти час! — и Пъндито впи устни в ръба на паницата с виното. К. Петканов, П, 129-130. — Българската легия се разтурва още от днес — каза сухо князът — .. Раковски впи ръце в канапето. Трептящи, светли кръгове заиграха пред очите му. Ст. Дичев, ЗС I, 228. // Силно притискам нещо в друго нещо, като леко го вдълбавам. Овчаров само хълцукна и се гъ-тна. Медко не се спусна да го подкрепи, . . Като котка се хвърли върху Щоф и впи пръсти в тлъстата му гуша. X. Русев, ПЗ, 271. Жребецът,.., се сепна, изцвили и се изправи на задните си крака. Валентин едва не падна от гърба му, но се окопити навреме, дръпна юздите, впи шпори в ребрата на разтреперания жребец и в една минута само успя да го укроти. Ал. Бабек, МЕ, 222-

223. — Мамичко! — отвърна от някъде и Любка и здраво впи ръчички в роклята на майка си. Д. Калфов, Избр. разк., 398.

3. В съчет. с очи, поглед. Гледам някого или нещо много настойчиво и продължително; втренчвам, впервам, вторачвам. И успокоена, щастлива, Божура впива очи в тоя образ, усмихва се и все повече и повече се наовисва над водата. И. Йовков, СЛ, 75. Той поглежда часовника си и се привежда напред, лукаво впива горящи черни очи в нейните. „Имате на разположение половин минута за отговор!“ А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 24. Невисок човек с черен перчем се усмихна дружелюбно и тръгна към мен.. Съсредоточено впи поглед в мен.

— Добър вечер — каза той. — Случайно да играете канаста? К, 1970, кн. 4, 9. Фрина, Фрина, знам блена ти, / и ти моите мъки знаеш; — /. . / Зная, зная, но не впивай / огнен поглед ти във мене, — / жива рана не откривай! — / Трай — ума ни ще се вземе! Ц. Церковски, Съч. II, 245-246. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.