Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/416“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>президентът от патриаршията ( .. ) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 71. |
| − | |||
| − | 71. | ||
— Рус. восклицание. | — Рус. восклицание. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`СКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Восъчен; восчен, вощен. <i>Воскова хартия.</i> | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | <b>ВОСКО`ВА`РИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Утайка, която се образува при топене на восък от пчелни пити. |
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОСКО`ВА`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Уред, преса за изстискване на пчелни пити. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОСКРЕСЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възкресение. <i>Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели, които им възвестиха Исусовото воскресение.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 168. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОСКРЕСЯ</b>. Вж. воскресявам. <b> | + | <b>ВОСКРЕСЯ`</b>. Вж. <em>воскресявам</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСКРЕСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воскреся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам, <b>воскресявам се</b>, <b>воскреся се</b> <i>страд.</i> | ||
— Друга форма: воскръсявам. | — Друга форма: воскръсявам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСКРЪ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воскръ`сна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св.</i>, <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възкръсвам. <i>Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори, че „Христос ще да воскръсне“.</i> С, 1872, бр. 46, 370. <i>Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 172-173. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСКРЪ`СНА</b>. Вж. <em>воскръсвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСКРЪСЯ`</b>. Вж. <em>воскръсявам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОСКРЪСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воскръся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам. <i>Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 16. <i>Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост.</i> С, 1872, бр. 46, 363. <b>воскръсявам се</b>, <b>воскръся се</b> <i>страд.</i> | ||
| − | < | + | — Друга форма: <em>воскреся`вам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | - | + | <b>ВОСПИТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воспи`там</b>, -аш, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Възпитавам; воспитвам. <i>Тие умове могат да разбудят заспалото, .., да посеят нов дух, да воспитат младото поколение под други условия.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 114. <i>Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий</i>. Хр. Данов, ППК (превод), 77. <b>воспитавам се</b>, <b>воспитам се</b> <i>страд.</i> <i>Мъжът може да приеме известно направление и по-късно; но жената тряба да са воспита така или другояче от малка, от дете.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 153. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОСПИТА`ВАМ СЕ</b>, <i>несв.</i>; <b>воспи`там се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпитавам се; воспитвам се. <i>Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. <i>Г-н Нейчов са е учил и воспитавал по Европа.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 67. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВОСПИ`ТАМ</b>. Вж. <em>воспитавам</em> и <em>воспитвам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОСПИ`ТАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прич. мин. страд. от</i> воспитам като <i>прил.</i> Възпитан. <i>И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна.</i> К. Огнянович, ЖА, 22. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОСПИ`ТАНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпитание. <i>Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 99. <i>И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание.</i> Знан., 1875, IV. <i>Секи са грижи за образованието и за воспитанието на своите деца.</i> С, 1872, бр. 41, 327. <i>Тъй е, .., затова сте ся учили, за да бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек.</i> К. Кесаров, ЧНУ, 30. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОСПИ`ТАНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар: Книж.</i> Възпитаник. <i>Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. <i>Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена.</i> Знан., 1875, бр. 12, 187. <i>С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея.</i> Знан., 1875, бр. 1,10. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОСПИ`ТАНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитаница. <i>На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница.</i> Знан., 1875, бр. 17, 268. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | воспитвам. <i>Тие умове могат да разбудят заспалото,.., да посеят нов дух, да | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
Текуща версия към 16:00, 7 декември 2014
президентът от патриаршията ( .. ) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 71.
— Рус. восклицание.
ВО`СКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен; восчен, вощен. Воскова хартия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВОСКО`ВА`РИНА ж. Диал. Утайка, която се образува при топене на восък от пчелни пити.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОСКО`ВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Уред, преса за изстискване на пчелни пити.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОСКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възкресение. Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели, които им възвестиха Исусовото воскресение. Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.
ВОСКРЕСЯ`. Вж. воскресявам.
ВОСКРЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; воскреся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам, воскресявам се, воскреся се страд.
— Друга форма: воскръсявам.
ВОСКРЪ`СВАМ, -аш, несв.; воскръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Възкръсвам. Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори, че „Христос ще да воскръсне“. С, 1872, бр. 46, 370. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време. Л. Каравелов, Съч. V, 172-173.
ВОСКРЪ`СНА. Вж. воскръсвам.
ВОСКРЪСЯ`. Вж. воскръсявам.
ВОСКРЪСЯ`ВАМ, -аш, несв.; воскръся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам. Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите. Л. Каравелов, Съч. V, 16. Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост. С, 1872, бр. 46, 363. воскръсявам се, воскръся се страд.
— Друга форма: воскреся`вам.
ВОСПИТА`ВАМ, -аш, несв.; воспи`там, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитвам. Тие умове могат да разбудят заспалото, .., да посеят нов дух, да воспитат младото поколение под други условия. Л. Каравелов, Съч. VIII, 114. Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий. Хр. Данов, ППК (превод), 77. воспитавам се, воспитам се страд. Мъжът може да приеме известно направление и по-късно; но жената тряба да са воспита така или другояче от малка, от дете. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.
ВОСПИТА`ВАМ СЕ, несв.; воспи`там се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитвам се. Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу. Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. Г-н Нейчов са е учил и воспитавал по Европа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.
ВОСПИ`ТАМ. Вж. воспитавам и воспитвам.
ВОСПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от воспитам като прил. Възпитан. И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна. К. Огнянович, ЖА, 22.
ВОСПИ`ТАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възпитание. Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си. Л. Каравелов, Съч. V, 99. И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание. Знан., 1875, IV. Секи са грижи за образованието и за воспитанието на своите деца. С, 1872, бр. 41, 327. Тъй е, .., затова сте ся учили, за да бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек. К. Кесаров, ЧНУ, 30.
ВОСПИ`ТАНИК, мн. -ци, м. Остар: Книж. Възпитаник. Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин. Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена. Знан., 1875, бр. 12, 187. С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея. Знан., 1875, бр. 1,10.
ВОСПИ`ТАНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитаница. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.
