Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/351“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>та), съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна,.. и гравитационна.</i> Ст. Станчев, X, 550. <b>Дестилирана вода</b>. <i>Хим.</i> Вода, която е изчистена от разтворени в нея вещества чрез дестилация. <i>Парата при охлаждане се втечнява и се получава дестилирана вода</i>, <i>която се събира в приемника В. Разтворените във водата вещества остават в колба А.</i> Хим. УП кл, 1965, 19. <b>Желязна вода</b>. <i>Хим.</i> Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. <i>Някъде — близо пак до Своге, един километър на изток</i>, <i>нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. <b>Жива вода<sup>1</sup>.</b> <i>Нар.-поет.</i> Чу-дотворна лековита вода, която може да връща живота или младостта. <i>Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял.</i> Ран Босилек, Р, 116. <i>— Сега прогледнах. Омиха ми се очите с жива вода.</i> Елин Пелин, Съч. IV,
+
<i> съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна, .. и гравитационна.</i> Ст. Станчев, X, 550.
  
138. <b>Капилярна вода</b>. <i>Геол.</i> Вид подземна вода, задържана в порите на планинските скални маси от силите на повърхностното обтягане. <i>В тесните капилярки, които прорязват по всички посоки почвата, се задържа така наречената капилярна вода.</i> Хр. Дилов и др., РВ, <b>8</b>. <b>Кисела вода</b>. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис. <b>Кислород-на вода</b>. <i>Апт.</i> Трипроцентов разтвор на водороден прекис, които има антисептично и кръвоспиращо действие и се употребява в медицината. <b>Куршумена вода</b>. <i>Разг.</i> Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др. <b>Кьолнска (колонска, миризлива) вода</b>. <i>Остар.</i> Одеколон. <i>Стаята се изпълни с гъста миризма на кьолнска вода и с други някакви приятни миризми и като видя младият човек неудържимото възхищение на сестра си, великодушно й подари едно шишенце с благоуханна вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>Забележителни градове у Прусия.. У крайрейнс-ката област: Колон или Кьолн., стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода</i>, <i>наречена одеколон.</i> И. Груев, УЗ, 110-
+
<b>Дестилирана вода</b>. <i>Хим.</i> Вода, която е изчистена от разтворени в нея вещества чрез дестилация. <i>Парата при охлаждане се втечнява и се получава дестилирана вода, която се събира в приемника B. Разтворените във водата вещества остават в колба A.</i> Хим. VII кл, 1965, 19.
  
111. <b>Мека вода</b>. <i>Спец.</i> Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. <i>В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява.</i> П. Даскалов и др., ТК, 177. <i>Природната вода бива твърда и мека</i>.. <i>В меката вода сапунът лесно се пени</i> Ц <i>варивата увират бързо.</i> Хим. VII кл, 1965, 9. <b>Минерална вода</b>. Природна вода, която съдържа соли, газове или има повишена радиоактивност, поради което въздейства благоприятно върху човешкия организъм. <i>Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Навярно то-</i>вй <i>бе минерална вода.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 77. <b>Околоплодна вода</b>. Течност, в която е потопен плодът в плодния мехур у висшите животни и човека. <b>Светена вода</b>. <i>Църк.</i> Вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. <i>И за уроки му [на болното] баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна.</i> Г. Караславов, СИ, 25-26. <i>То нищо, че някога тук е било турска, друговерска махала мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства — и болести, и всякаква проклетия.</i> Д. Талев, ЖС, 129. <b>Сладка вода</b>. Из-ворна, речна или езерна вода, която, за разлика от морската вода, не е солена. <i>Има риби, които никога не напускат сладките води. Това са видове, които цял живот остават в реките и езерата.</i> П. Коларов, РП, 40. <i>Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла .. Момчетата му копаеха кладенец за сладка вода. А.</i> Каралийчев, НЗ, 97. <b>Твърда вода</b>.<i>Спец.\</i> <b>Рязка вода</b>. <i>Диал.</i> Вода, която съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. <i>Ние знаем, че така наречената „твърда</i>“ <i>вода (от кладенци, езера, извори и др.) съдържа голям процент калциеви, магнезиеви и др. соли, поради което при миене и пране с такава вода сапу-цът не се пени.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 50. <i>Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка.</i> Знан., 1875, бр. 16, 248. <b>Тежка вода</b>. <i>Хим.</i> [<b>020</b>]. Вода, получена от съединяването на тежкия изотоп на водорода деутерий с кислород. <i>Тежката вода привидно по нищо не се отличава от обикновената, но има особни свойства. Наричат я още „отровна вода“.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 67. <b>Царска вода</b>. <i>Хим.</i> Смес от концентрирана солна и азотна киселина в съотношение 3:1, която разтваря благородните метали. <i>Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода (смес от концентрирани солна и азотна киселина).</i> Св. Райчева, К, 13.
+
<b>Желязна вода</b>. <i>Хим.</i> Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. <i>Някъде близо пак до Своге, един километър на изток, нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 25.
  
&gt; Бия се (блъскам се, бухам се, бъхтя се) като &lt;мътна&gt; вода о (в) бряг. <i>Разг.</i> Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. <i>— Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. <i>Дълги години той се буха като вода о бряг, в разни дребни търгов-щини и службици, без никаква сполука.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. <i>— Щом сте за сиро-маиипа, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг.</i> П. Славински, ПЗ, 82. Буря в чаша вода. <i>Книж.</i> Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод. В (с) &lt;ед-на&gt; капка вода бих удавил (ще удавя) <i>някого. Разг.</i> С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. <i>А попът,., като че ли с цялото си</i>
+
<b>Жива вода</b><sup>1</sup>. <i>Нар.-поет.</i> Чудотворна лековита вода, която може да връща живота или младостта. <i>Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял.</i> Ран Босилек, Р, 116. <i>— Сега прогледнах. Омиха ми се очите с жива вода.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 138.
  
 +
<b>Капилярна вода</b>. <i>Геол.</i> Вид подземна вода, задържана в порите на планинските скални маси от силите на повърхностното обтягане. <i>В тесните капилярки, които прорязват по всички посоки почвата, се задържа така наречената капилярна вода.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 8.
 +
 +
<b>Кисела вода</b>. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис.
 +
 +
<b>Кислородна вода</b>. <i>Апт.</i> Трипроцентов разтвор на водороден прекис, които има антисептично и кръвоспиращо действие и се употребява в медицината.
 +
 +
<b>Куршумена вода</b>. <i>Разг.</i> Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др.
 +
 +
<b>Кьолнска (колонска, миризлива) вода</b>. <i>Остар.</i> Одеколон. <i>Стаята се изпълни с гъста миризма на кьолнска вода и с други някакви приятни миризми и като видя младият човек неудържимото възхищение на сестра си, великодушно й подари едно шишенце с благоуханна вода.</i> Д. Талев, ПК, 602. <i>Забележителни градове у Прусия .. У крайрейнската област: Колон или Кьолн .. стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена одеколон.</i> Й. Груев, УЗ, 110-111.
 +
 +
<b>Мека вода</b>. <i>Спец.</i> Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. <i>В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява.</i> П. Даскалов и др., ТК, 177. <i>Природната вода бива твърда и мека .. В меката вода сапунът лесно се пени и варивата увират бързо.</i> Хим. VII кл, 1965, 9.
 +
 +
<b>Минерална вода</b>. Природна вода, която съдържа соли, газове или има повишена радиоактивност, поради което въздейства благоприятно върху човешкия организъм. <i>Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Навярно това бе минерална вода.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 77.
 +
 +
<b>Околоплодна вода</b>. Течност, в която е потопен плодът в плодния мехур у висшите животни и човека.
 +
 +
<b>Светена вода</b>. <i>Църк.</i> Вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. <i>И за уроки му [на болното] баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна.</i> Г. Караславов, СИ, 25-26. <i>То нищо, че някога тук е било турска, друговерска махала — мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства — и болести, и всякаква проклетия.</i> Д. Талев, ЖС, 129.
 +
 +
<b>Сладка вода</b>. Изворна, речна или езерна вода, която, за разлика от морската вода, не е солена. <i>Има риби, които никога не напускат сладките води. Това са видове, които цял живот остават в реките и езерата.</i> П. Коларов, РП, 40. <i>Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла .. Момчетата му копаеха кладенец за сладка вода.</i> А. Каралийчев, НЗ, 97.
 +
 +
<b>Твърда вода</b>.<i>Спец.</i>; <b>Рязка вода</b>. <i>Диал.</i> Вода, която съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. <i>Ние знаем, че така наречената „твърда“ вода (от кладенци, езера, извори и др.) съдържа голям процент калциеви, магнезиеви и др. соли, поради което при миене и пране с такава вода сапунът не се пени.</i> Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 50. <i>Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка.</i> Знан., 1875, бр. 16, 248.
 +
 +
<b>Тежка вода</b>. <i>Хим.</i> [D<sub>2</sub>0]. Вода, получена от съединяването на тежкия изотоп на водорода деутерий с кислород. <i>Тежката вода привидно по нищо не се отличава от обикновената, но има особни свойства. Наричат я още „отровна вода“.</i> ПН, 1935, кн. 5-6, 67.
 +
 +
<b>Царска вода</b>. <i>Хим.</i> Смес от концентрирана солна и азотна киселина в съотношение 3:1, която разтваря благородните метали. <i>Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода (смес от концентрирани солна и азотна киселина).</i> Св. Райчева, К, 13.
 +
 +
&gt; <b>Бия се (блъскам се, бухам се, бъхтя се) като &lt;мътна&gt; вода о (в) бряг.</b> <i>Разг.</i> Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. <i>— Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. <i>Дълги години той се буха като вода о бряг, в разни дребни търговщини и службици, без никаква сполука.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. <i>— Щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг.</i> П. Славински, ПЗ, 82.
 +
 +
<b>Буря в чаша вода</b>. <i>Книж.</i> Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод.
 +
 +
<b>В (с) &lt;една&gt; капка вода бих удавил (ще удавя)</b> <i>някого. Разг.</i> С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. <i>А попът, .. като че ли с цялото си</i>

Текуща версия към 20:27, 16 октомври 2014

Страницата е проверена


съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна, .. и гравитационна. Ст. Станчев, X, 550.

Дестилирана вода. Хим. Вода, която е изчистена от разтворени в нея вещества чрез дестилация. Парата при охлаждане се втечнява и се получава дестилирана вода, която се събира в приемника B. Разтворените във водата вещества остават в колба A. Хим. VII кл, 1965, 19.

Желязна вода. Хим. Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. Някъде — близо пак до Своге, един километър на изток, нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25.

Жива вода1. Нар.-поет. Чудотворна лековита вода, която може да връща живота или младостта. Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял. Ран Босилек, Р, 116. — Сега прогледнах. Омиха ми се очите с жива вода. Елин Пелин, Съч. IV, 138.

Капилярна вода. Геол. Вид подземна вода, задържана в порите на планинските скални маси от силите на повърхностното обтягане. В тесните капилярки, които прорязват по всички посоки почвата, се задържа така наречената капилярна вода. Хр. Дилов и др., РВ, 8.

Кисела вода. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис.

Кислородна вода. Апт. Трипроцентов разтвор на водороден прекис, които има антисептично и кръвоспиращо действие и се употребява в медицината.

Куршумена вода. Разг. Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др.

Кьолнска (колонска, миризлива) вода. Остар. Одеколон. Стаята се изпълни с гъста миризма на кьолнска вода и с други някакви приятни миризми и като видя младият човек неудържимото възхищение на сестра си, великодушно й подари едно шишенце с благоуханна вода. Д. Талев, ПК, 602. Забележителни градове у Прусия .. У крайрейнската област: Колон или Кьолн .. стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена одеколон. Й. Груев, УЗ, 110-111.

Мека вода. Спец. Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява. П. Даскалов и др., ТК, 177. Природната вода бива твърда и мека .. В меката вода сапунът лесно се пени и варивата увират бързо. Хим. VII кл, 1965, 9.

Минерална вода. Природна вода, която съдържа соли, газове или има повишена радиоактивност, поради което въздейства благоприятно върху човешкия организъм. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Навярно това бе минерална вода. Елин Пелин, ЯБЛ, 77.

Околоплодна вода. Течност, в която е потопен плодът в плодния мехур у висшите животни и човека.

Светена вода. Църк. Вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. И за уроки му [на болното] баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна. Г. Караславов, СИ, 25-26. То нищо, че някога тук е било турска, друговерска махала — мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства — и болести, и всякаква проклетия. Д. Талев, ЖС, 129.

Сладка вода. Изворна, речна или езерна вода, която, за разлика от морската вода, не е солена. Има риби, които никога не напускат сладките води. Това са видове, които цял живот остават в реките и езерата. П. Коларов, РП, 40. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла .. Момчетата му копаеха кладенец за сладка вода. А. Каралийчев, НЗ, 97.

Твърда вода.Спец.; Рязка вода. Диал. Вода, която съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. Ние знаем, че така наречената „твърда“ вода (от кладенци, езера, извори и др.) съдържа голям процент калциеви, магнезиеви и др. соли, поради което при миене и пране с такава вода сапунът не се пени. Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 50. Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка. Знан., 1875, бр. 16, 248.

Тежка вода. Хим. [D20]. Вода, получена от съединяването на тежкия изотоп на водорода деутерий с кислород. Тежката вода привидно по нищо не се отличава от обикновената, но има особни свойства. Наричат я още „отровна вода“. ПН, 1935, кн. 5-6, 67.

Царска вода. Хим. Смес от концентрирана солна и азотна киселина в съотношение 3:1, която разтваря благородните метали. Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода (смес от концентрирани солна и азотна киселина). Св. Райчева, К, 13.

> Бия се (блъскам се, бухам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. Дълги години той се буха като вода о бряг, в разни дребни търговщини и службици, без никаква сполука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. — Щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82.

Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод.

В (с) <една> капка вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. А попът, .. като че ли с цялото си