Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/320“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>за да получавам лихва. Какво мислиш… Банка е туй…</i> Й. Йовков, 04, 78. <i>Детски влог.</i> <i>Спестовен влог.</i> <i>Безсрочен влог.</i> <i>Срочен влог.</i> <i>Влог по текуща сметка.</i> |
| − | 2. <i>Остар.</i> Парична сума, вложена в търговия, индустрия и под.; капитал, вложение. <i>Когато няколко души се сдружават за едно и също предприятие, съгласяват се въобще, щото частта от печалбата и загубата на всякой съдружник да бъде | + | 2. <i>Остар.</i> Парична сума, вложена в търговия, индустрия и под.; капитал, вложение. <i>Когато няколко души се сдружават за едно и също предприятие, съгласяват се въобще, щото частта от печалбата и загубата на всякой съдружник да бъде пропорционална на влога му.</i> К. Кърджиев, А, 248. <i>То било около 1763, що Кюгнот е направил първите опити за вървене на път с пара по обикновените друмове. Потребний влог за направата на машината му бил му дал саксонският войвода.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. <i>Без приготовление, без никакъв си влог (фонд или капитал), ние са наехме да започнем издаването на това си повременно списание, което и нарекохме „Училище“.</i> У, 1870, бр. 3, 48. |
| − | + | 3. Само <i>ед. Прен. Книж.</i> Ценен принос в науката, изкуството и т. н. <i>Вдъхновената му лирика [на Христо Ботев] е наш национален влог в съкровищницата на общочовешката култура.</i> Лит. X кл, 139. <i>Каквито слабости и да откриваме днес в работата на Б. Ангелов като историк на литературата, .. — делото му в тази област остава като ценен влог в развитието на българската литературна история.</i> Ив. Богоров, СП, 58. | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. Само <i>ед. Прен. Книж.</i> Ценен принос в науката, изкуството и т. н. <i>Вдъхновената му лирика [на Христо Ботев] е наш национален влог в съкровищницата на общочовешката култура.</i> Лит. X кл, 139. <i>Каквито слабости и да откриваме днес в работата на Б. Ангелов като историк на литературата,.. — делото му в тази област остава като ценен влог в развитието на българската литературна история.</i> Ив. Богоров, СП, 58. | + | <b>ВЛО`ГОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>Търпеливо чакаше влоговата си книжка, над която се трудеха по това време чиновниците от счетоводството.</i> А. Гуляшки, МТС, 50. |
| − | |||
| − | <b> | ||
2. <i>Остар.</i> Който се отнася до парична сума, вложена в търговия, индустрия и под. <i>Влогов капитал.</i> | 2. <i>Остар.</i> Който се отнася до парична сума, вложена в търговия, индустрия и под. <i>Влогов капитал.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛОГОНАБИ`РАНБ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Набиране на вложители и влогов капитал в кредитно учреждение. <i>План по влогонабирането.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛОГОНАБИРА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с, който се отнася до влогонабиране. <i>Влогонабирателно дело.</i> <i>Влогонабирателен институт.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛОГОСЪБИРА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Влогонабирателен. <i>Влогосъбирателен институт.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛО`ЖА</b>. Вж. <em>влагам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Пари, средства, вложени в индустрия, строителство, търговия и под. <i>За три години вложенията в индустрията нараснаха петкратно.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Капитални вложения</b>. <i>Банк.</i> Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и реконструкция на съществуващите основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. <i>В близките години за нейното [на мината] разработване ще бъдат отпуснати големи капитални вложения.</i> РД, 1960, бр. 8, 1. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ◇ <b>Капитални вложения</b>. <i>Банк.</i> Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и реконструкция на съществуващите основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. <i>В близките години за нейното [на мината] разработване ще бъдат отпуснати големи капитални вложения.</i> РД, 1960, бр. | ||
— Рус. вложение. | — Рус. вложение. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛОЖИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Лице, което прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>При една криза доста банки щяха да фалират. Вложителите щяха да изгубят влоговете си.</i> П. Спасов, ХлХ, 21. <i>Мнозина вложители искаха да изтеглят спестените си пари.</i> Ст. Даскалов, СД, 360. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛОЖИ`ТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена, която прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса). |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛО`ЖКА</b> <i>ж.</i> 1. Специална твърда обвивка, в която се слага някакъв предмет (обикн. книга, тефтерче и под.), за да се запази. <i>Найлонови вложки за учебници.</i> |
2. <i>Електр.</i> Част от бушон, която представлява кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални пластинки, свързани помежду си със стопяема медна или сребърна жичка; патрон. | 2. <i>Електр.</i> Част от бушон, която представлява кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални пластинки, свързани помежду си със стопяема медна или сребърна жичка; патрон. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛО`ЖНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Ножница. <i>Аз преплещих голямата си сабя гола, тъй без вложница.</i> Ал. Дювернуа, СБЯ I, 252. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЛОША</b>. Вж. влошавам. | + | <b>ВЛОША`</b>. Вж. <em>влошавам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЛОША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>влоша`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Правя или ставам причина някакво положение, състояние и др. да стане лошо или по-лошо. <i>В продължение на една година мълчаливата свекърва успя да влоши толкова много живота на младоженците, че те започнаха почти всеки ден да се бият.</i> К. Калчев, ЖП, 228. <i>Когато се оженил, Ботев бил окончателно влошил отношенията си с Каравелов.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 199. <i>— Но вие го познавате, папа, какъв страхлив и нерешителен човек е той. Вместо да помогне, още повече ще влоши работата.</i> В. Геновска, СГ, 524-525. <i>Разузнавателната мисия на бившия бакалин в същност влошаваше тежкото настроение, в което беше изпаднал синът му Борис Желев, вместо да го успокои.</i> К. Калчев, СТ, 247. <b>влошавам се</b>, <b>влоша се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| + | <b>ВЛОША`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>влоша` се</b> <i>св., непрех.</i> За нещо — ставам лош или по-лош. <i>Изведнъж времето се влоши още повече.</i> П. Льочев, ПБП, 67. <i>От тоя ден насетне отношенията между Катя Войновска и Венче Незнанова се влошиха извънредно много.</i> Ст. Чилингиров, РК, 134. <i>Положението на Тинка изведнаж се влоши. Повърна кръв и припадна й.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. С <i>настъпването на зимата положението на Бенко и Манило продължаваше да се влошава. Малките им спестявания намаляваха от ден на ден, а за намиране на работа нямаше никакви изгледи.</i> Ал. Бабек, МЕ, 241. // За болест — засилвам се, навлизам в по-опасен, | ||
Текуща версия към 02:32, 23 септември 2014
за да получавам лихва. Какво мислиш… Банка е туй… Й. Йовков, 04, 78. Детски влог. Спестовен влог. Безсрочен влог. Срочен влог. Влог по текуща сметка.
2. Остар. Парична сума, вложена в търговия, индустрия и под.; капитал, вложение. Когато няколко души се сдружават за едно и също предприятие, съгласяват се въобще, щото частта от печалбата и загубата на всякой съдружник да бъде пропорционална на влога му. К. Кърджиев, А, 248. То било около 1763, що Кюгнот е направил първите опити за вървене на път с пара по обикновените друмове. Потребний влог за направата на машината му бил му дал саксонският войвода. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. Без приготовление, без никакъв си влог (фонд или капитал), ние са наехме да започнем издаването на това си повременно списание, което и нарекохме „Училище“. У, 1870, бр. 3, 48.
3. Само ед. Прен. Книж. Ценен принос в науката, изкуството и т. н. Вдъхновената му лирика [на Христо Ботев] е наш национален влог в съкровищницата на общочовешката култура. Лит. X кл, 139. Каквито слабости и да откриваме днес в работата на Б. Ангелов като историк на литературата, .. — делото му в тази област остава като ценен влог в развитието на българската литературна история. Ив. Богоров, СП, 58.
ВЛО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Търпеливо чакаше влоговата си книжка, над която се трудеха по това време чиновниците от счетоводството. А. Гуляшки, МТС, 50.
2. Остар. Който се отнася до парична сума, вложена в търговия, индустрия и под. Влогов капитал.
ВЛОГОНАБИ`РАНБ, мн. няма, ср. Книж. Набиране на вложители и влогов капитал в кредитно учреждение. План по влогонабирането.
ВЛОГОНАБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни прил. Книж. Който е свързан с, който се отнася до влогонабиране. Влогонабирателно дело. Влогонабирателен институт.
ВЛОГОСЪБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Влогонабирателен. Влогосъбирателен институт.
ВЛО`ЖА. Вж. влагам.
ВЛОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Пари, средства, вложени в индустрия, строителство, търговия и под. За три години вложенията в индустрията нараснаха петкратно.
◇ Капитални вложения. Банк. Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и реконструкция на съществуващите основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. В близките години за нейното [на мината] разработване ще бъдат отпуснати големи капитални вложения. РД, 1960, бр. 8, 1.
— Рус. вложение.
ВЛОЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса). При една криза доста банки щяха да фалират. Вложителите щяха да изгубят влоговете си. П. Спасов, ХлХ, 21. Мнозина вложители искаха да изтеглят спестените си пари. Ст. Даскалов, СД, 360.
ВЛОЖИ`ТЕЛКА ж. Жена, която прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса).
ВЛО`ЖКА ж. 1. Специална твърда обвивка, в която се слага някакъв предмет (обикн. книга, тефтерче и под.), за да се запази. Найлонови вложки за учебници.
2. Електр. Част от бушон, която представлява кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални пластинки, свързани помежду си със стопяема медна или сребърна жичка; патрон.
ВЛО`ЖНИЦА ж. Остар. Ножница. Аз преплещих голямата си сабя гола, тъй без вложница. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 252.
ВЛОША`. Вж. влошавам.
ВЛОША`ВАМ, -аш, несв.; влоша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя или ставам причина някакво положение, състояние и др. да стане лошо или по-лошо. В продължение на една година мълчаливата свекърва успя да влоши толкова много живота на младоженците, че те започнаха почти всеки ден да се бият. К. Калчев, ЖП, 228. Когато се оженил, Ботев бил окончателно влошил отношенията си с Каравелов. Н. Ферманджиев, РХ, 199. — Но вие го познавате, папа, какъв страхлив и нерешителен човек е той. Вместо да помогне, още повече ще влоши работата. В. Геновска, СГ, 524-525. Разузнавателната мисия на бившия бакалин в същност влошаваше тежкото настроение, в което беше изпаднал синът му Борис Желев, вместо да го успокои. К. Калчев, СТ, 247. влошавам се, влоша се страд.
ВЛОША`ВАМ СЕ несв.; влоша` се св., непрех. За нещо — ставам лош или по-лош. Изведнъж времето се влоши още повече. П. Льочев, ПБП, 67. От тоя ден насетне отношенията между Катя Войновска и Венче Незнанова се влошиха извънредно много. Ст. Чилингиров, РК, 134. Положението на Тинка изведнаж се влоши. Повърна кръв и припадна й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. С настъпването на зимата положението на Бенко и Манило продължаваше да се влошава. Малките им спестявания намаляваха от ден на ден, а за намиране на работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241. // За болест — засилвам се, навлизам в по-опасен,
