Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/319“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | до някакъв резултат или някаква промяна. <i>Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, .., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 55. <i>Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботьов.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. <i>В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер, .., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. <i>Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 185. <i>Упражнявам влияние.</i> △ <i>Влияние на околната среда.</i> | |
| − | 2. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. <i>Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. <i>Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му | + | 2. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. <i>Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. <i>Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява.</i> Й. Йовков, Разк. I, 13. <i>Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. <i>Той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 284. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛИЯ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който има влияние, авторитет. <i>Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита.</i> Т. Влайков, Съч. III, 288. <i>Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града.</i> Д. Димов, Т, 219. <i>Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. <i>Но преди да умрат апостолите ( .. ), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви.</i> КТЕМ, 343. <i>Влиятелни кръгове.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Който е свързан с влияние, авторитет. <i>На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място.</i> Й. Груев, СП (превод), 174. <i>Те ся надеят .. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя, .., ще му [на списанието] помогнат прилично.</i> СбПер. п 1, 94. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИЯ`ТЕЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> влиятелен. <i>Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност.</i> Съвр., 1980, кн. 1, 50. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. <i>Остар.</i> Който е свързан с влияние, авторитет. <i>На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място.</i> Й. Груев, СП (превод), 174. <i>Те ся надеят.. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя,.., ще му | + | <b>ВЛИЯ`Я</b>, -я`еш, <i>мин. св.</i> влия`х, <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>на</em>, <em>върху</em>. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. <i>От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си .. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза.</i> М. Грубешлиева, ПП, 222. <i>— Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда.</i> Н. Стефанова, ОС, 102. <i>Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 28. <i>Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържването на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието.</i> Л. Петров и др., БНК, 38. <i>Дъждът влияе зле на настроението й.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛИЯ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> С предл. <em>от</em>. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. <i>Изначало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. <i>— Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. <i>Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия, .., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛОВЯ`</b>. Вж. <em>вловявам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛОВЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вловя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Диал.</i> Хващам, улавям, <b>вловявам се</b>, <b>вловя се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> <i>Стоян майка си не слуша, / .., / самодивата покани / да доде да се поборат, / .., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 226. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛОВЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вловя` се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛОВЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вловявам <i>и от</i> вловявам се. | |
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛОГ, | + | <b>ВЛОГ</b>, вло`гът, вло`га, <i>мн.</i> вло`гове, <i>м.</i> 1. <i>Банк.</i> Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс.</i> Д. Димов, Т, 398. <i>— Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив!</i> Св. Минков, ДА, 100. <i>— Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съхранение,</i> |
| − | |||
| − | 1. <i>Банк.</i> Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>Влоговете, които притежаваше | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 03:33, 22 септември 2014
до някакъв резултат или някаква промяна. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, .., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботьов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер, .., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Упражнявам влияние. △ Влияние на околната среда.
2. Само ед. Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Й. Йовков, Разк. I, 13. Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград. Ал. Константинов, Съч. I, 284.
ВЛИЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има влияние, авторитет. Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита. Т. Влайков, Съч. III, 288. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Д. Димов, Т, 219. Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. Но преди да умрат апостолите ( .. ), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви. КТЕМ, 343. Влиятелни кръгове.
2. Остар. Който е свързан с влияние, авторитет. На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място. Й. Груев, СП (превод), 174. Те ся надеят .. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя, .., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п 1, 94.
ВЛИЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от влиятелен. Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност. Съвр., 1980, кн. 1, 50.
ВЛИЯ`Я, -я`еш, мин. св. влия`х, несв., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си .. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза. М. Грубешлиева, ПП, 222. — Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда. Н. Стефанова, ОС, 102. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържването на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието. Л. Петров и др., БНК, 38. Дъждът влияе зле на настроението й.
ВЛИЯ`Я СЕ несв., непрех. С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. Изначало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. — Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия, .., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.
ВЛОВЯ`. Вж. вловявам.
ВЛОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вловя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Хващам, улавям, вловявам се, вловя се страд. и взаим. Стоян майка си не слуша, / .., / самодивата покани / да доде да се поборат, / .., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили. Нар. пес., Христом. ВВ II, 226.
ВЛОВЯ`ВАМ СЕ несв.; вловя` се св., непрех. Диал. Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).
ВЛОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вловявам и от вловявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЛОГ, вло`гът, вло`га, мн. вло`гове, м. 1. Банк. Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс. Д. Димов, Т, 398. — Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив! Св. Минков, ДА, 100. — Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съхранение,
