Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/91“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
же и да не успея да се пригодя. Но ти едва започваш живота си, защо не се опиташ. .. | же и да не успея да се пригодя. Но ти едва започваш живота си, защо не се опиташ. .. | ||
| − | — Аз не мога тук! Задушавам се. Искам да видя света. Искам да живея свободно!... Искам да живея, разбираш ли > | + | — Аз не мога тук! Задушавам се. Искам да видя света. Искам да живея свободно!... Искам да живея, разбираш ли? > |
{e}9{/e} | {e}9{/e} | ||
| − | Апостол | + | Апостол Йолов пътуваше сам в първокласното купе. Мернаха се двама железничари, но те слязоха на междинни гари. После влезе офицер, но скоро се премести в съседно купе при свои познати. Йолов се изтегна върху меката седалка и спа до късно следобед. |
| − | Сънят го ободри и пътуването му стана приятно. Приседна до прозореца, запали цигара и загледа навън — | + | Сънят го ободри и пътуването му стана приятно. Приседна до прозореца, запали цигара и загледа навън — блажен от движението, от вкусната цигара и от пътните картини. През широкия прозорец на вагона бързо, като на екран, преминаваха изгледите на пролетното поле с неговата млада зеленина и нацъфтели дървета. Отминаваха села и гари. Постоянен фон на изгледа оставаха далечните старопланинскиг дипли, чиито върхове светлееха от розовия багър на залезно-то слънце. |
| − | Пет или шест години вече | + | Пет или шест години вече Йолов не бе пътувал — той,геологът, чийто живот бе преминал в постоянни изследователски пътешествия. През тези години на застой струваше му се, че неговият живот е вече свършен — животът, в който като червей се е вгнездило разяждащото чувство на безнадеждност ; живот-всекидневие, съпътствувано от досадните неприятности на старостта. |
А ето че все още имало да става нещо друго в живота му! И — което е по-съществено — той се чувствуваше душевно наклонен да заживее пак интересно, дори авантюри-стично. | А ето че все още имало да става нещо друго в живота му! И — което е по-съществено — той се чувствуваше душевно наклонен да заживее пак интересно, дори авантюри-стично. | ||
Да, авантюристично!... Той прочете отново писмото на Лидия и си каза със самонасмешка: | Да, авантюристично!... Той прочете отново писмото на Лидия и си каза със самонасмешка: | ||
| − | „Къде си тръгнал, стар глупако? Нали знаеш, че от Лидия Гайарчук... не, не трябва да мърся името на Всеволод | + | „Къде си тръгнал, стар глупако? Нали знаеш, че от Лидия Гайарчук... не, не трябва да мърся името на Всеволод !Лидия Серебрякова... от тая авантюристка не можеш да очакваш нищо чисто и добро? Пак някакви сметки прави тя, нещо пак крои. И непременно — тъмно! Непременно ще се* помъчи да те направи съучастник в някакви свои мошенически намерения...“ |
{s}{e}91{/e}{/s} | {s}{e}91{/e}{/s} | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 15:17, 3 септември 2014
Страницата не е проверена
