Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/283“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>Евтихий, е на лов за глигани.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. <i>Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите.</i> Знан., 1875, бр. 15, 237. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Владетелски. <i>И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сетне станал оръдие на силните боляри.</i> Й. Груев, Лет., 1872, 218. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който владее, управлява, господства. <i>Българите са твърде благосъстоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владетелното племе.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 172. <i>Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави, .., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ.</i> Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. <i>Той е от благородно коляно и е граф владетелен .. Селото и селяните .., това е негов имот недвижен.</i> Н. Бончев, Р (превод), 123. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i>, сега <i>юрид.</i> Който дава право на собственост над нещо. <i>Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“.</i> НК, 1958, бр. 34, 2. <i>Владетелно право.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена владетел. <i>От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица .., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество.</i> У, 1871, бр. 16, 254. • <i>Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция .., да са спази се`цяла владетелка над християнските народи.</i> НБ, 1876, бр. 46, 180. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Владетелка. <i>Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им.</i> Знан., 1875, бр. 8, 125. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От рус. владетельница. | — От рус. владетельница. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. <i>Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. <i>Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената.</i> А. Каралийчев, НЧ, 16. <i>Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона.</i> В. Марковски, ПЗ, 282. | ||
| − | + | 2. Който е присъщ на владетел. <i>Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил.</i> В. Геновска, СГ, 65. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Държава, област, начело на която стои владетел. <i>Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владетелства.</i> П. Радов, КТБР, 76. | |
| − | |||
| − | 2. Който е присъщ на владетел. <i>Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i> | + | 2. Само <i>ед.</i> Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. <i>Полония, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийското владетелство.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 46. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> владя`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> владя`л, -а, -о, <i>мн.</i> владе`ли, <i>прич. мин. страд.</i> владя`н, -а, -о, <i>мн.</i> владе`ни, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. <i>Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето.</i> А. Каралийчев, НЗ, 177. <i>Едно време баща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше да посочи отгде минава истинският синор.</i> Й. Йовков, ПК, 146. <i>Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците.</i> Д. Талев, ПК, 206. <i>Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние,{{попр|Заменена точка със запетая.}} но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. <i>— Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно… Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71. | ||
| + | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> С предл. <em>над</em>. Властвам, господствам над нещо или някого. <i>А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора.</i> А. Каралийчев, МО, 18. <i>И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти.</i> А. Дончев, ВР, 106. <i>Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели.</i> К. Величков, ПССъч VIII, 8. <i>Там в местността Меропа, там под смоленския свод / нявга в дивната Родопа е</i> | ||
Текуща версия към 01:14, 23 август 2014
Евтихий, е на лов за глигани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите. Знан., 1875, бр. 15, 237.
ВЛАДЕ`ТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владетелски. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сетне станал оръдие на силните боляри. Й. Груев, Лет., 1872, 218.
ВЛАДЕ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който владее, управлява, господства. Българите са твърде благосъстоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владетелното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави, .., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ. Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. Той е от благородно коляно и е граф владетелен .. Селото и селяните .., това е негов имот недвижен. Н. Бончев, Р (превод), 123.
2. Остар., сега юрид. Който дава право на собственост над нещо. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. Владетелно право.
ВЛАДЕ`ТЕЛКА ж. Жена владетел. От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица .., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество. У, 1871, бр. 16, 254. • Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция .., да са спази се`цяла владетелка над християнските народи. НБ, 1876, бр. 46, 180.
ВЛАДЕ`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Владетелка. Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им. Знан., 1875, бр. 8, 125.
— От рус. владетельница.
ВЛАДЕ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената. А. Каралийчев, НЧ, 16. Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона. В. Марковски, ПЗ, 282.
2. Който е присъщ на владетел. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил. В. Геновска, СГ, 65.
ВЛАДЕ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Държава, област, начело на която стои владетел. Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владетелства. П. Радов, КТБР, 76.
2. Само ед. Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. Полония, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийското владетелство. Е. Васкидович, ПП (превод), 46.
ВЛАДЕ`Я, -е`еш, мин. св. владя`х, прич. мин. св. деят. владя`л, -а, -о, мн. владе`ли, прич. мин. страд. владя`н, -а, -о, мн. владе`ни, несв. 1. Прех. Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. Едно време баща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше да посочи отгде минава истинският синор. Й. Йовков, ПК, 146. Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците. Д. Талев, ПК, 206. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние,* но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. — Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно… Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71.
2. Прех. и непрех. С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти. А. Дончев, ВР, 106. Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели. К. Величков, ПССъч VIII, 8. Там в местността Меропа, там под смоленския свод / нявга в дивната Родопа е
