Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/281“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | от въздействието на влагата. <i>При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на: .. покривни — създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив филм.</i> Ел. XI кл, 1965, 35. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОУСТОЙЧИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Качество на влагоустойчив. <i>Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 257. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДА`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Владая (име на село до София). <i>Владайска река.</i> | ||
| − | — <i> | + | ◇ <b>Владайско въстание</b>. <i>Истор.</i> Войнишко въстание, избухнало през 1918 г.{{попр|Добавена точка.}} във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДА`ЛО</b>, <i>мн.</i> влада`ла и владала`, <i>ср. Диал.</i> Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. <i>Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае.</i> Н. Хайтов, ПП, 15. <i>А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време?</i> А. Каменова, ХГ, 44. <i>Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“.</i> НК, 1958, бр. 34, 2. <i>В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир.</i> М. Кънчев, В, 359. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ДАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Владея; владувам. <i>Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 193. <i>Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. <i>През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката.</i> А. Златаров, Избр. съч. III, 138. <i>В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически.</i> Г. Икономов, КЗ, 29. <i>В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак.</i> К. Христов, Избр. ст, 14. <b>владам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Остар.</i> 1. Имам едно или друго поведение, държание; държа се. <i>От него [ученика] са изисква: .. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 332. <i>Някои от них били и бивали властолюбиви, люти, жестоки, .., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят.</i> С. Радулов, НД (превод), 52. | ||
| − | + | 2. Обикн. с предл. <em>с</em>. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. <i>Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе.</i> А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. <i>Но колонисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни .. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 195. <i>Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза.</i> Н. Бончев, Съч. I, 105. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. Владея се, сдържам се. <i>Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и докачливо честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. <i>Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова / на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам.</i> Д. Бояджиев, С, 13. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ДАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам <i>и от</i> владам се. <i>По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското владане.</i> Лет., 1876, 134. <i>Често / аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско?</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 111. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛА`ДАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам се; държание, поведение. <i>Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачтото още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 46. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДАНЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. <i>„Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“.</i> Т. Влайков, Р, 27. <i>Често, съберат се дружина от своя табор, .., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Владение (във 2 и 4 знач.). <i>Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно малко владание (чифлик) в Линколншир.</i> Й. Груев, СП (превод), 15. <i>Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото, .., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините.</i> Лет., 1871, 90. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕ`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ от</i> владея <i>и от</i> владея се. <i>Той [Д. Подвързачов]</i> | ||
Текуща версия към 12:10, 21 август 2014
от въздействието на влагата. При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на: .. покривни — създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив филм. Ел. XI кл, 1965, 35.
ВЛАГОУСТОЙЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на влагоустойчив. Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура. М. Тодоров и др., ТМСС, 257.
ВЛАДА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Владая (име на село до София). Владайска река.
◇ Владайско въстание. Истор. Войнишко въстание, избухнало през 1918 г.* във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление.
ВЛАДА`ЛО, мн. влада`ла и владала`, ср. Диал. Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае. Н. Хайтов, ПП, 15. А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време? А. Каменова, ХГ, 44. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир. М. Кънчев, В, 359.
ВЛА`ДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владувам. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката. А. Златаров, Избр. съч. III, 138. В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически. Г. Икономов, КЗ, 29. В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак. К. Христов, Избр. ст, 14. владам се страд.
ВЛА`ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. 1. Имам едно или друго поведение, държание; държа се. От него [ученика] са изисква: .. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Някои от них били и бивали властолюбиви, люти, жестоки, .., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят. С. Радулов, НД (превод), 52.
2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе. А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. Но колонисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни .. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост. С. Радулов, ГМП (превод), 195. Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза. Н. Бончев, Съч. I, 105.
3. Владея се, сдържам се. Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и докачливо честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова / на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам. Д. Бояджиев, С, 13.
ВЛА`ДАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам и от владам се. По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското владане. Лет., 1876, 134. Често / аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско? Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.
ВЛА`ДАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам се; държание, поведение. Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачтото още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия. Г. Йошев, КВИ (превод), 46.
ВЛАДАНЕ`, мн. -та, ср. Остар. и диал. Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. „Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“. Т. Влайков, Р, 27. Често, съберат се дружина от своя табор, .., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор. Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26.
ВЛАДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Владение (във 2 и 4 знач.). Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно малко владание (чифлик) в Линколншир. Й. Груев, СП (превод), 15. Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото, .., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините. Лет., 1871, 90.
ВЛАДЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от владея и от владея се. Той [Д. Подвързачов]
