Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/277“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
+
{{+}}
 
----
 
----
<b>ВКУСНО</b> <i>нареч.</i> 1. Обикн. при гл. готвя, приготвям и под. — по такъв начин, че приготвеното е с приятен, доставящ удоволствие вкус. <i>Хубаво беше наготвила и тя</i>
+
<b>ВКУ`СНО</b> <i>нареч.</i> 1. Обикн. при гл. <em>готвя</em>, <em>приготвям</em> и под. — по такъв начин, че приготвеното е с приятен, доставящ удоволствие вкус. <i>Хубаво беше наготвила и тя — не дип много, ала вкусно.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250. <i>Нурие разпалваше с борина малката печка и слагаше да ври гърнето с чорба. Вкусно умее тя да готви, дори баница може да разточи, макар че едва сваля големия котел от водника.</i> Л. Галина, Л, 85-86.
  
<i>— не дип много, ала вкусно.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250. <i>Нурие разпалваше с борина малката печка и слагаше да ври гърнето с чорба. Вкусно умее тя да готви, дори баница може да разточи, макар че едва сваля големия котел от водника.</i> Л. Галина, Л, 85-86.
+
2. С апетит, като изпитвам удоволствие от вкуса на храната. <i>Докато Ана дъвчеше и вкусно примляскваше, в пристъп на разкаяние Влахов мислеше, че е несправедлив към нея.</i> А. Наковски, БС, 143. <i>Иван Серафимов пиеше вкусно и набождаше господарски месото.</i> В. Пламенов, ПА, 68. <i>Как другарят може да допусне, / че не ти достига нещо днес? / Имаш хубав дом, обядваш вкусно, / край мъжа и теб отдават чест…</i> Д. Методиев, ШТ, 76. <i>Наядох се вкусно.</i>
  
2. С апетит, като изпитвам удоволствие от вкуса на храната. <i>Докато Ана дъвчеше и вкусно примляскваше, в пристъп на разкаяние Влахов мислеше, че е несправедлив към нея.</i> А. Наковски, БС, 143. <i>Иван Серафимов пиеше вкусно и набождаше господарски месото.</i> В. Пламенов, ПА, <b>68</b>. <i>Как другарят може да допусне, / че не ти достига нещо днес? / Имаш хубав дом, обядваш вкусно, / край мъжа и теб отдават чест...</i> Д. Методиев, ШТ, 76. <i>Наядох се вкусно.</i>
+
3. <i>Остар.</i> С усет към красивото; с вкус. <i>Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, ..; паплачи от малки, вкусно облечени жени.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. <i>Въведоха ме в една вкусно наредена стая, от която се гледаха чудесните градини на стария сарай.</i> Св. Миларов, СЦТ, 194.
 
 
3. <i>Остар.</i> С усет към красивото; с вкус. <i>Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове,..; паплачи от малки, вкусно облечени жени.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. <i>Въведоха ме в една вкусно наредена стая, от която се гледаха чудесните градини на стария сарай.</i> Св. Миларов, СЦТ, 194.
 
 
----
 
----
<b>ВКУСНОТЙЯ</b> <i>ж. Разг.</i> Много вкусно ядене. <i>— Как се нарича тая вкуснотия с пилешкото, която беше направила вчера?</i> А <i>Масата била отрупана с всякакви вкус-нотии — плодова торта, еклери, меденки, малки банички, ореховки и какво ли не още.</i>
+
<b>ВКУСНОТИ`Я</b> <i>ж. Разг.</i> Много вкусно ядене. <i>— Как се нарича тая вкуснотия с пилешкото, която беше направила вчера?</i> <i>Масата била отрупана с всякакви вкуснотии — плодова торта, еклери, меденки, малки банички, ореховки и какво ли не още.</i>
 
----
 
----
<b>ВКУСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вкус (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>Отчупвам на Карамфила парченце шоколад. След първото вкусово усещане очите й се разширяват, добиват израз на божествено наслаж-дение.</i> Н. Стефанова, ОС, 23. <i>Мислело се е, че нийде другаде не може да вирее чай, който да притежава тънки вкусови достойнства и аромат, както в Китай.</i> Л. Мел-нишки, ПП, 36. <i>Вкусовите качества на полуфабрикатите от смляно месо се подобряват чрез прибавяне на подправки, яйца<sub>у</sub> тлъстини и др.</i> М. Гаврилова и др., ТПХI и П, 83. <i>Когато шимпанзето живее в зоологически градини, то проявява някои човешки вкусови предпочитания и започва да усвоява човешки маниери при хранене.</i> Г. Марков, ЧМ, 22. <i>Вкусово възприятие. Вкусов нерв. Вкусови органи.</i>
+
<b>ВКУ`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вкус (в 1, 2, 3 и 4 знач.). <i>Отчупвам на Карамфила парченце шоколад. След първото вкусово усещане очите й се разширяват, добиват израз на божествено наслаждение.</i> Н. Стефанова, ОС, 23. <i>Мислело се е, че нийде другаде не може да вирее чай, който да притежава тънки вкусови достойнства и аромат, както в Китай.</i> Л. Мелнишки, ПП, 36. <i>Вкусовите качества на полуфабрикатите от смляно месо се подобряват чрез прибавяне на подправки, яйца, тлъстини и др.</i> М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 83. <i>Когато шимпанзето живее в зоологически градини, то проявява някои човешки вкусови предпочитания и започва да усвоява човешки маниери при хранене.</i> Г. Марков, ЧМ, 22. <i>Вкусово възприятие.</i> <i>Вкусов нерв.</i> <i>Вкусови органи.</i>
  
◇ Вкусови вещества. <i>Спец.</i> Растителни или синтетични вещества (оцет, червен пипер, чер пипер, чубрица, канела и др.), които се използват в готварството като прибавка към ястия за придаване на приятен вкус; подправки.
+
<b>Вкусови вещества</b>. <i>Спец.</i> Растителни или синтетични вещества (оцет, червен пипер, чер пипер, чубрица, канела и др.), които се използват в готварството като прибавка към ястия за придаване на приятен вкус; подправки.
 
----
 
----
<b>ВКУСОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Рядко.</i> Който е свързан с вкусовщи-на. <i>Това не е някакво субективно, вкусов-ско предпочитание</i> [оценката на Яворовото творчество], <i>а градация въз основа на най-проверения, най-обективния критерий — общественото значение и роля на изкуството.</i> ЛФ, 1958, бр. 2, 1.
+
<b>ВКУ`СОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Рядко.</i> Който е свързан с вкусовщина. <i>Това не е някакво субективно, вкусовско предпочитание [оценката на Яворовото творчество], а градация въз основа на най-проверения, най-обективния критерий — общественото значение и роля на изкуството.</i> ЛФ, 1958, бр. 2, 1.
 
----
 
----
<b>ВКУСОВЩИНА</b> <i>ж. Книж.</i> Субективно неправилно разбиране и оценяване на естетическите ценности. <i>Споровете, разискванията по проблемите на литературата,.., когато са свободни от бремето на.., ес-тетщината и вкусовщината,.., могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие.</i> ЛФ, 1956, бр. 2, 2. <i>За късите разкази на редица наши писатели,.., пишат къси ре-цензийки техни колеги. Тези рецензийки се отличават с много пристрастия, с много забележки, с доста вкусовщина.</i> ЛФ, 1958, бр. 13, 2.
+
<b>ВКУ`СОВЩИНА</b> <i>ж. Книж.</i> Субективно неправилно разбиране и оценяване на естетическите ценности. <i>Споровете, разискванията по проблемите на литературата, .., когато са свободни от бремето на .., естетщината и вкусовщината, .., могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие.</i> ЛФ, 1956, бр. 2, 2. <i>За късите разкази на редица наши писатели, .., пишат къси рецензийки техни колеги. Тези рецензийки се отличават с много пристрастия, с много забележки, с доста вкусовщина.</i> ЛФ, 1958, бр. 13, 2.
  
 
— Рус. вкусовщина.
 
— Рус. вкусовщина.
 
----
 
----
<b>ВКУСЯ</b>. Вж. вкусвам и вкусям.
+
<b>ВКУ`СЯ</b>. Вж. <em>вкусвам</em> и <em>вкусям</em>.
 
----
 
----
<b>ВКУСЯ</b>. Вж. вкусявам и вкушавам.
+
<b>ВКУ`СЯ</b>. Вж. <em>вкусявам</em> и <em>вкушавам</em>.
 
----
 
----
<b>ВКУСЯВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; вкуся, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Вкусвам. <i>Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива,/ а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробине-то вкусяват.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. <i>И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия,., той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия.</i> ЛН, 1927, бр. 11, 1. вкусявам се, вкуся се <i>страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието.</i> Ч, 1875, бр. 4, 172.
+
<b>ВКУСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкуся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Вкусвам. <i>Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробинето вкусяват.</i> А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. <i>И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия, .. той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия.</i> ЛН, 1927, бр. 11, 1. <b>вкусявам се</b>, <b>вкуся се</b> <i>страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието.</i> Ч, 1875, бр. 4, 172.
  
— Друга форма: вкушавам.
+
— Друга форма: <em>вкуша`вам</em>.
 
----
 
----
<b>ВКУСЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); вкуся, -иш, <i>мин. св.</i> вкусйх, се., <i>прех.</i> и <i>непрех.</i> Вкусвам. <i>Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир?</i> Д. Немиров, Др, 33. вкусям се, вкуся се <i>страд.</i>
+
<b>ВКУ`СЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вку`ся</b>, -иш, <i>мин. св.</i> вку`си`х, <i>св.</i>, <i>прех.</i> и <i>непрех.</i> Вкусвам. <i>Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир?</i> Д. Немиров, Др, 33. <b>вкусям се</b>, <b>вкуся се</b> <i>страд.</i>
 
----
 
----
<b>ВКУШАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вкуся, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Вкусвам. <i>Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза,.., вкушавах неведомо за теб наслаждение.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 209. <i>Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас...</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. <i>Нема на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които по-стоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи?</i> Т. Влайков, БСК III, 276. <i>Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от’църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслаж-</i>
+
<b>ВКУША`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вкуся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Вкусвам. <i>Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, .., вкушавах неведомо за теб наслаждение.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 209. <i>Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас…</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. <i>Нема` на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които постоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи?</i> Т. Влайков, БСК III, 276. <i>Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от’църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслажденията</i>
 
 

Текуща версия към 04:38, 18 август 2014

Страницата е проверена



ВКУ`СНО нареч. 1. Обикн. при гл. готвя, приготвям и под. — по такъв начин, че приготвеното е с приятен, доставящ удоволствие вкус. Хубаво беше наготвила и тя — не дип много, ала вкусно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250. Нурие разпалваше с борина малката печка и слагаше да ври гърнето с чорба. Вкусно умее тя да готви, дори баница може да разточи, макар че едва сваля големия котел от водника. Л. Галина, Л, 85-86.

2. С апетит, като изпитвам удоволствие от вкуса на храната. Докато Ана дъвчеше и вкусно примляскваше, в пристъп на разкаяние Влахов мислеше, че е несправедлив към нея. А. Наковски, БС, 143. Иван Серафимов пиеше вкусно и набождаше господарски месото. В. Пламенов, ПА, 68. Как другарят може да допусне, / че не ти достига нещо днес? / Имаш хубав дом, обядваш вкусно, / край мъжа и теб отдават чест… Д. Методиев, ШТ, 76. Наядох се вкусно.

3. Остар. С усет към красивото; с вкус. Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, ..; паплачи от малки, вкусно облечени жени. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. Въведоха ме в една вкусно наредена стая, от която се гледаха чудесните градини на стария сарай. Св. Миларов, СЦТ, 194.


ВКУСНОТИ`Я ж. Разг. Много вкусно ядене. — Как се нарича тая вкуснотия с пилешкото, която беше направила вчера?Масата била отрупана с всякакви вкуснотии — плодова торта, еклери, меденки, малки банички, ореховки и какво ли не още.


ВКУ`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вкус (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Отчупвам на Карамфила парченце шоколад. След първото вкусово усещане очите й се разширяват, добиват израз на божествено наслаждение. Н. Стефанова, ОС, 23. Мислело се е, че нийде другаде не може да вирее чай, който да притежава тънки вкусови достойнства и аромат, както в Китай. Л. Мелнишки, ПП, 36. Вкусовите качества на полуфабрикатите от смляно месо се подобряват чрез прибавяне на подправки, яйца, тлъстини и др. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 83. Когато шимпанзето живее в зоологически градини, то проявява някои човешки вкусови предпочитания и започва да усвоява човешки маниери при хранене. Г. Марков, ЧМ, 22. Вкусово възприятие. Вкусов нерв. Вкусови органи.

Вкусови вещества. Спец. Растителни или синтетични вещества (оцет, червен пипер, чер пипер, чубрица, канела и др.), които се използват в готварството като прибавка към ястия за придаване на приятен вкус; подправки.


ВКУ`СОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който е свързан с вкусовщина. Това не е някакво субективно, вкусовско предпочитание [оценката на Яворовото творчество], а градация въз основа на най-проверения, най-обективния критерий — общественото значение и роля на изкуството. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.


ВКУ`СОВЩИНА ж. Книж. Субективно неправилно разбиране и оценяване на естетическите ценности. Споровете, разискванията по проблемите на литературата, .., когато са свободни от бремето на .., естетщината и вкусовщината, .., могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. За късите разкази на редица наши писатели, .., пишат къси рецензийки техни колеги. Тези рецензийки се отличават с много пристрастия, с много забележки, с доста вкусовщина. ЛФ, 1958, бр. 13, 2.

— Рус. вкусовщина.


ВКУ`СЯ. Вж. вкусвам и вкусям.


ВКУ`СЯ. Вж. вкусявам и вкушавам.


ВКУСЯ`ВАМ, -аш, несв.; вкуся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива, / а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробинето вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия, .. той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия. ЛН, 1927, бр. 11, 1. вкусявам се, вкуся се страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието. Ч, 1875, бр. 4, 172.

— Друга форма: вкуша`вам.


ВКУ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); вку`ся, -иш, мин. св. вку`си`х, св., прех. и непрех. Вкусвам. Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир? Д. Немиров, Др, 33. вкусям се, вкуся се страд.


ВКУША`ВАМ, -аш, несв.; вкуся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза, .., вкушавах неведомо за теб наслаждение. Ал. Константинов, Съч. I, 209. Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас… Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Нема` на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които постоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи? Т. Влайков, БСК III, 276. Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от’църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслажденията