Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/71“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— Тогава навярно съм се лъгал? Приел съм желанията си за действителност? Кажете? | — Тогава навярно съм се лъгал? Приел съм желанията си за действителност? Кажете? | ||
— Да! — засмя се звънко тя и отново облъхна с близкия си дъх лицето му. | — Да! — засмя се звънко тя и отново облъхна с близкия си дъх лицето му. | ||
| − | Бойдев беше обзет от любовно въодушевление. Той долавяше, че и у младата хубавица напира страстта, но тя я сдържа — от свян или от пресметливост и съобразителност? Навярно не искаше да остави впечатление, че е леснодостъпна?... Тази ученическа любовна игра помежду им го караше да се чувствува унижен. Той искаше тя да му се отдаде без задръжки, без усилия над себе си — като влюбена. Но нямаше какво да се прави, трябваше да продължи да я превзема с думи : | + | Бойдев беше обзет от любовно въодушевление. Той долавяше, че и у младата хубавица напира страстта, но тя я сдържа — от свян или от пресметливост и съобразителност? Навярно не искаше да остави впечатление, че е леснодостъпна?... Тази ученическа любовна игра помежду им го караше да се чувствува унижен. Той искаше тя да му се отдаде без задръжки, без усилия над себе си — като влюбена. Но нямаше какво да се прави, трябваше да продължи да я превзема с думи: |
| − | — Защо не искате да ми кажете дали нашата близост във Варна означаваше, че при сгода... както сега... Помните ли, под гюрука на файтона, когато отивахме в дъжда на гарата? Вие ми позволихте да погаля страната си о вашата. .. — премести се той на канапето при нея —... и да ви прегърна така... | + | — Защо не искате да ми кажете дали нашата близост във Варна означаваше, че при сгода... както сега... Помните ли, под гюрука на файтона, когато отивахме в дъжда на гарата? Вие ми позволихте да погаля страната си о вашата...— премести се той на канапето при нея —... и да ви прегърна така... |
Тя само поизвърна, галейки се, лицето си, за да срещне с устни неговите устни, притвори очи и се отпусна в ръцете му... | Тя само поизвърна, галейки се, лицето си, за да срещне с устни неговите устни, притвори очи и се отпусна в ръцете му... | ||
— Ах, какъв сте бил вие! — говореше приятно-глезливо тя между многото му дълги и жадни целувки. — Аз ви мислех съвсем друг. Когато ви срещах в аудиторията или по улицата, знаете ли с колко много радост съм ви гледала? А винаги в сърцето ми оставаше нещо горчивичко от вашата студенина. Вие понякога бивахте дори рязък... | — Ах, какъв сте бил вие! — говореше приятно-глезливо тя между многото му дълги и жадни целувки. — Аз ви мислех съвсем друг. Когато ви срещах в аудиторията или по улицата, знаете ли с колко много радост съм ви гледала? А винаги в сърцето ми оставаше нещо горчивичко от вашата студенина. Вие понякога бивахте дори рязък... | ||
Той отново страстно я зацелува. | Той отново страстно я зацелува. | ||
| − | — Нели!... Нели!... — поотдръпна се той и я загледа с искрена възторженост. — Рязък ли съм бил към вас? Знаете, аз винаги съм имал много неприятности и грижи. Повярвайте ми, моята рязкост и студенина се дължат на това, че нищо в живота ми не става лесно. Винаги трудности и мъки, винаги! Години и години живях като обикновен съжител. .. нещо като съквартирант с жена си. Всичко беше | + | — Нели!... Нели!... — поотдръпна се той и я загледа с искрена възторженост. — Рязък ли съм бил към вас? Знаете, аз винаги съм имал много неприятности и грижи. Повярвайте ми, моята рязкост и студенина се дължат на това, че нищо в живота ми не става лесно. Винаги трудности и мъки, винаги! Години и години живях като обикновен съжител... нещо като съквартирант с жена си. Всичко беше тежко |
| − | + | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 20:03, 8 август 2014
Страницата е проверена
