Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/25“
(→Некоригирана) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Съчинението на Герасим Ранков бе твърде обширно, написано сухо и с някои неинтересни подробности. Тук е подбрано онова, което е потребно | + | {{+}}Съчинението на Герасим Ранков бе твърде обширно, написано сухо и с някои неинтересни подробности. Тук е подбрано онова, което е потребно за по-нататъшното развитие на този разказ: |
| − | Роден съм в Цариград през 1874 година. Младостта ми се преплете с първите общи борби на петролните компании по завладяването на малоазиатския нефт. | + | |
| − | Баща ми, Ранко Лирков — македонец от Щипско, е започнал търговия с газ и смазочни масла най-напред в Солун, после се прехвърлил в Цариград. Там става едър търговец под името Лирооглу и се свързва с известния арменец, английски поданик, сър Гюлбенкян. През последното десетилетие на миналия век сър Гюлбенкян чрез един доклад за възможностите да се разработят | + | :Роден съм в Цариград през 1874 година. Младостта ми се преплете с първите общи борби на петролните компании по завладяването на малоазиатския нефт. |
| − | От този момент започнаха ожесточените борби между англичани и немци за нефтовите и железопътни концесии в Близкия и | + | :Баща ми, Ранко Лирков — македонец от Щипско, е започнал търговия с газ и смазочни масла най-напред в Солун, после се прехвърлил в Цариград. Там става едър търговец под името Лирооглу и се свързва с известния арменец, английски поданик, сър Гюлбенкян. През последното десетилетие на миналия век сър Гюлбенкян чрез един доклад за възможностите да се разработят нефтовите находища в тогавашна Месопотамия (днешния Ирак) подбуди турския султан Абдул Хамид да прехвърли месопотамските нефтоносни земи от министерството на рудната промишленост, т.е. от притежание на държавата, към своята лична хазна. |
| − | Немците чрез Дойчебанк успяха да получат концесия в Месопотамия за постройката на багдадската железопътна линия. Но на техните усилия да разширят концесията си за разработка и на нефтовите находища пречеше това, че собствеността на тия месопотамски земи беше в ръцете на султана, който търсеше по-добри изгоди ту от немците, ту от англичаните. | + | :От този момент започнаха ожесточените борби между англичани и немци за нефтовите и железопътни концесии в Близкия и Средния Изток. В тези борби ние с баща ми си поделихме позициите: той заложи на немската карта, аз — на английската. |
| − | Едва през | + | :Немците чрез Дойчебанк успяха да получат концесия в Месопотамия за постройката на багдадската железопътна линия. Но на техните усилия да разширят концесията си за разработка и на нефтовите находища пречеше това, че собствеността на тия месопотамски земи беше в ръцете на султана, който търсеше по-добри изгоди ту от немците, ту от англичаните. |
| − | По същото време англичанинът сър Уилям | + | :Едва през 1904 година, след посещението на германския кайзер в Цариград, немците получиха концесия от султанската хазна да издирват нефт, но само на разстояние до двайсет километра по двете страни на трасето от железопътната линия във вилаетите Мосул и Багдад. Баща ми стана предприемач на немската банка. |
| + | |||
| + | :По същото време англичанинът сър Уилям д’Арси успя да получи от персийския шах концесия за диренето | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 14:57, 9 юли 2014
Страницата е проверена
