Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/19“
(→Коригирана) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Защото в моята пиратска каюта стават вълнения и бури, бушуват стихии!... — И бързаше да покаже с пиянско олюляване за какви стихии става дума, за да не се изтълкува, че те произлизат от честите му крамоли с неговата унгарка. | — Защото в моята пиратска каюта стават вълнения и бури, бушуват стихии!... — И бързаше да покаже с пиянско олюляване за какви стихии става дума, за да не се изтълкува, че те произлизат от честите му крамоли с неговата унгарка. | ||
Докато се бръснеше над умивалника, Йолов разгледа в огледалото подпухналото си лице. Многодиоптровите очила обикновено прикриваха подутините около очите и уморените от честото недоспиване клепки. Но когато се бръснеше, той сваляше очилата и разтваряше очи, за да вижда къде бръсне. Тогава в очите му проблясваха огънчетата на неговия авантюристичен, жаден за интересен живот дух. Заедно с това очите с бялата мътилка на ириса подсказваха колко много усилия той бе употребил, за да стигне по-бързо и предивременно хала на човешка развалина. По лицето му със самобръсначката шареха мудно неговите вече мъчноподвижни ръце с надебелели стави и посинели от лошото кръвообращение пръсти. Нещо, което вехне и умира като попарено, личеше в това голямо чело с окапали почти до темето сиви коси; в правилния, но постоянно зачервен, с отъняла кожа нос, по който се огъваха като червейчета сини и червени капиляри; в устата с набръчкани устни, които винаги се усмихват дружелюбно и приветливо, но разкриват разредени, останали само отпред старчески зъби. Най-хубавото в това интелигентно, открито, но опустошено лице оставаха пак очите. Все още пазеха те блясъци и очарование... особено в тая майска сутрин, когато подготовката за пътуването ги зарея в света на отдавна забравени сладки изживявания! | Докато се бръснеше над умивалника, Йолов разгледа в огледалото подпухналото си лице. Многодиоптровите очила обикновено прикриваха подутините около очите и уморените от честото недоспиване клепки. Но когато се бръснеше, той сваляше очилата и разтваряше очи, за да вижда къде бръсне. Тогава в очите му проблясваха огънчетата на неговия авантюристичен, жаден за интересен живот дух. Заедно с това очите с бялата мътилка на ириса подсказваха колко много усилия той бе употребил, за да стигне по-бързо и предивременно хала на човешка развалина. По лицето му със самобръсначката шареха мудно неговите вече мъчноподвижни ръце с надебелели стави и посинели от лошото кръвообращение пръсти. Нещо, което вехне и умира като попарено, личеше в това голямо чело с окапали почти до темето сиви коси; в правилния, но постоянно зачервен, с отъняла кожа нос, по който се огъваха като червейчета сини и червени капиляри; в устата с набръчкани устни, които винаги се усмихват дружелюбно и приветливо, но разкриват разредени, останали само отпред старчески зъби. Най-хубавото в това интелигентно, открито, но опустошено лице оставаха пак очите. Все още пазеха те блясъци и очарование... особено в тая майска сутрин, когато подготовката за пътуването ги зарея в света на отдавна забравени сладки изживявания! | ||
| − | Апостол Йолов се гледаше в огледалото с гримаси, които трябваше да изразяват демонизъм. И бъбреше нещо като монолог за самооправдание : | + | Апостол Йолов се гледаше в огледалото с гримаси, които трябваше да изразяват демонизъм. И бъбреше нещо като монолог за самооправдание: |
— Как живееш ти, Апостол Йолов? Пиеш, за да унищожаваш излишното си време... да гасиш кръвта си, за да се унасяш по-лесно в сън! He! Пий, за да загубиш мярката за себе си, да се чувствуваш не какъвто си, а какъвто се желаеш!... Вместо тихо да бълбукаш, докато пресъхнеш — буйствувай! Самоунищожи се — това е по-добре, отколкото да продължаваш този живот на гробар... да, гробар си ти, Апостол Йолов — гробар, който заравя у себе си една след друга мечти и страсти!... Поживей кратко в бясна похот, вместо да тлееш в мъката, че си вече изхвърлен от живота!... | — Как живееш ти, Апостол Йолов? Пиеш, за да унищожаваш излишното си време... да гасиш кръвта си, за да се унасяш по-лесно в сън! He! Пий, за да загубиш мярката за себе си, да се чувствуваш не какъвто си, а какъвто се желаеш!... Вместо тихо да бълбукаш, докато пресъхнеш — буйствувай! Самоунищожи се — това е по-добре, отколкото да продължаваш този живот на гробар... да, гробар си ти, Апостол Йолов — гробар, който заравя у себе си една след друга мечти и страсти!... Поживей кратко в бясна похот, вместо да тлееш в мъката, че си вече изхвърлен от живота!... | ||
| − | Той често изговаряше такива приумици — смесица от | + | Той често изговаряше такива приумици — смесица от прочетено |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 14:48, 9 юли 2014
Страницата е проверена
