Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/17“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Сондьорите в разговори помежду си се оттеглиха от навеса, Аргир Льолчев тръгна към кулата сам и трескаво мислеше: | Сондьорите в разговори помежду си се оттеглиха от навеса, Аргир Льолчев тръгна към кулата сам и трескаво мислеше: | ||
„Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. Добруджа не е проучена геоложки и са ни изпратили да вадим ядки, за да си правят геолозите проучванията!...“ | „Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. Добруджа не е проучена геоложки и са ни изпратили да вадим ядки, за да си правят геолозите проучванията!...“ | ||
| − | Впрочем не само сега мъчителните мисли за безперспективността на работата му тук овладяваха Льолчев. Той прекара една страховита зима със сондьорите на Калиакра — на предела между морето и равната като морето добруджанска степ. Много дни снегове затрупваха равнината. После вихри започнаха да я оголват и да издигат преспи като хълмове навсякъде, където можеше да се задържи сняг. Десет денонощия дори трактори-кировци не можаха да проправят път над преспите. Достъпът до снабдителната им база в Каварна беше непреодолимо прекъснат. Гладни, с вечно вкочанени ръце и нозе, без сън, те трябваше да работят денонощно на открито почти до ръба на високия бряг, над морската бездна, из която се издигаха облаци воден прах от разбиващите се в скалите вълни. По железните плетеници на кулата се напластяваха грамади от лед като сталактити, увиснали заплашително надолу. И понеже циркулацията на глинестия разтвор не трябваше никога да спира, за да не замръзне в забоя сондажният лост — по един от сондьорите непрекъснато гледаше нагоре кога от тресящата се кула ще се откъсне леден блок, за да предупреди другарите си : „Пази се!“ Всички от площадката при борапарата се разбягваха встрани, за да не разбие главите им полетелият надолу леден шип. | + | Впрочем не само сега мъчителните мисли за безперспективността на работата му тук овладяваха Льолчев. Той прекара една страховита зима със сондьорите на Калиакра — на предела между морето и равната като морето добруджанска степ. Много дни снегове затрупваха равнината. После вихри започнаха да я оголват и да издигат преспи като хълмове навсякъде, където можеше да се задържи сняг. Десет денонощия дори трактори-кировци не можаха да проправят път над преспите. Достъпът до снабдителната им база в Каварна беше непреодолимо прекъснат. Гладни, с вечно вкочанени ръце и нозе, без сън, те трябваше да работят денонощно на открито почти до ръба на високия бряг, над морската бездна, из която се издигаха облаци воден прах от разбиващите се в скалите вълни. По железните плетеници на кулата се напластяваха грамади от лед като сталактити, увиснали заплашително надолу. И понеже циркулацията на глинестия разтвор не трябваше никога да спира, за да не замръзне в забоя сондажният лост — по един от сондьорите непрекъснато гледаше нагоре кога от тресящата се кула ще се откъсне леден блок, за да предупреди другарите си: „Пази се!“ Всички от площадката при борапарата се разбягваха встрани, за да не разбие главите им полетелият надолу леден шип. |
Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака, където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби! | Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака, където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби! | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 14:38, 9 юли 2014
Страницата е проверена
