Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/56“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— Оля, здравей — надникна Илин в кабината и радостно се усмихна. | — Оля, здравей — надникна Илин в кабината и радостно се усмихна. | ||
Олга Ковальова беше седнала пред таблото на сложната машинария, изпълнено с много бутони, измервателни стрелки, ръчки, светнали червени и зелени „очи“. Тя изчакваше механикът да извади от осцилографа касетката с лентата, за да я прояви. | Олга Ковальова беше седнала пред таблото на сложната машинария, изпълнено с много бутони, измервателни стрелки, ръчки, светнали червени и зелени „очи“. Тя изчакваше механикът да извади от осцилографа касетката с лентата, за да я прояви. | ||
| − | Инженер Олга Ковальова беше млада, стройна казачка с гладка, лъскава коса, вчесана назад, с път по средата, с голямо напрегнато чело и едри черни вежди, а ясносини очи. Удълженият прав нос и набъбналите като извърнати навън устни придаваха на лицето й израз на самоувереност и сила. Тя винаги се обличаше в ярки дрехи — дори тук, на полето, бе облечена в грижливо изгладена бледосиня блуза и | + | Инженер Олга Ковальова беше млада, стройна казачка с гладка, лъскава коса, вчесана назад, с път по средата, с голямо напрегнато чело и едри черни вежди, а ясносини очи. Удълженият прав нос и набъбналите като извърнати навън устни придаваха на лицето й израз на самоувереност и сила. Тя винаги се обличаше в ярки дрехи — дори тук, на полето, бе облечена в грижливо изгладена бледосиня блуза и малиненочервена пола с черен колан. Тя привличаше всички еднакво с хубостта, с дружелюбието и с изключителната сериозност, която влагаше в работата си. |
— Ти пак си тук, Степан! — махна тя с ръка. — Ой, колко страст влагаш в тази празна работа! | — Ти пак си тук, Степан! — махна тя с ръка. — Ой, колко страст влагаш в тази празна работа! | ||
— Кое е празна работа, Оленка? — направи насмешлива гримаса Илин, за да изрази, че знае, но му е приятно да я заяжда. | — Кое е празна работа, Оленка? — направи насмешлива гримаса Илин, за да изрази, че знае, но му е приятно да я заяжда. | ||
| − | — Това, което ни караш да правим тук! — пое тя от механика кръглата касетка с лентата на сеизмографния запис и странишком се промъкна през тясната вратица на | + | — Това, което ни караш да правим тук! — пое тя от механика кръглата касетка с лентата на сеизмографния запис и странишком се промъкна през тясната вратица на тъмната стаичка за промиване. |
Илин смигна с две очи на Ковальов. | Илин смигна с две очи на Ковальов. | ||
— Какво, Оля още се гневи? | — Какво, Оля още се гневи? | ||
— Ще й мине — усмихна се добродушно Ковальов. | — Ще й мине — усмихна се добродушно Ковальов. | ||
| − | Степан Илин беше близък приятел на семейството | + | Степан Илин беше близък приятел на семейството Ковальови. Но по добруджанските проучвания помежду им възникнаха раздори, в които по-голяма страст и непримиримост влагаше интерпретаторката на сеизмичните записи Олга Ковальова. |
| − | + | Неразбирателствата започнаха от съвещанието на българските и съветски геолози и геофизици, което Илин свика преди няколко дни тук, в Прогледския район. Българска група | |
| − | Неразбирателствата започнаха от съвещанието на българските и съветски геолози и геофизици, което Илин свика преди няколко дни тук, в Прогледския район. Българска | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 05:40, 9 юли 2014
Страницата е проверена
