Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/46“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Хубава страна е България! Как, обичате ли я? | — Хубава страна е България! Как, обичате ли я? | ||
| − | — Много! — отвърна девойката. И зададе въпроса, който също бе станал привичен за българите : — А на вас мъчно ли ви е за родината? | + | — Много! — отвърна девойката. И зададе въпроса, който също бе станал привичен за българите: — А на вас мъчно ли ви е за родината? |
— Разбира се, мъчно... Когато дойдох в България, бях на трийсет и пет години. Сега съм вече на четиридесет. Ето, косата ми почна да белее! — свали той фьотравата си шапка, за да й покаже белия кичур над челото си. — Може да се каже, най-хубавите години от живота си посветих на българския нефт... А все още не го намираме! | — Разбира се, мъчно... Когато дойдох в България, бях на трийсет и пет години. Сега съм вече на четиридесет. Ето, косата ми почна да белее! — свали той фьотравата си шапка, за да й покаже белия кичур над челото си. — Може да се каже, най-хубавите години от живота си посветих на българския нефт... А все още не го намираме! | ||
— Ще го намерим ли? | — Ще го намерим ли? | ||
| − | — Трябва. Длъжни сме!. .. Откровено казано, аз бързам. В Киев ме чака отдавна моето семейство.. . Сега ще ви го покажа! | + | — Трябва. Длъжни сме!... Откровено казано, аз бързам. В Киев ме чака отдавна моето семейство... Сега ще ви го покажа! |
| − | И това — да показват снимки на близките си — също беше станало привично на съветските хора. Илин извади от портфейла си поизмачкана вече от многото показвания фотография : | + | И това — да показват снимки на близките си — също беше станало привично на съветските хора. Илин извади от портфейла си поизмачкана вече от многото показвания фотография: |
| − | — Ето тази малката е „българка“. Роди се във Варна, когато и моята съпруга работеше в геоложката експедиция, тя също е геолог. Българката е Валя. Майка й казва, че е „вятърничава“, защото много обича да целува. На всекиго раздава целувки! Виждате ли как страстно ме е сграбчила?... А голямата е Верочка. Тя е винаги сериозна, както се е показала и на снимката. Все чете. Жена ми харесва повече нея, защото е мирна, не й създава главоболия. Аз пък любя вятърничавата. На мен тя не ми създава неприятности. .. защото рядко бивам в къщи. Аз получавам само целувки! | + | — Ето тази малката е „българка“. Роди се във Варна, когато и моята съпруга работеше в геоложката експедиция, тя също е геолог. Българката е Валя. Майка й казва, че е „вятърничава“, защото много обича да целува. На всекиго раздава целувки! Виждате ли как страстно ме е сграбчила?... А голямата е Верочка. Тя е винаги сериозна, както се е показала и на снимката. Все чете. Жена ми харесва повече нея, защото е мирна, не й създава главоболия. Аз пък любя вятърничавата. На мен тя не ми създава неприятности... защото рядко бивам в къщи. Аз получавам само целувки! |
| − | Колата се спущаше в | + | Колата се спущаше в разлатата Батовска долина. В дъното на долината река Батова се губеше в грейнал жълт ракитак и мочурища с млада тръстика и саз. Събрала обилните води на дълбокия вряз в равната земя, реката се вливаше в морето с делта, притулена от вековна къдролиста гора. Западните склонове, леко нахълмени, бяха осеяни с лозя и ниви. Източните, по-стръмни и скалисти, обрасли в нискостъблена гора, прикътваха селото Оброчище. Край него, при развалините на стар турски манастир с джамия и многоъгълна каменна гробница на мюсюлмански светия, се издигаше кулата на първия от трите сондажа в Добруджа. |
— Коста Недев пак е спрял! | — Коста Недев пак е спрял! | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:38, 18 юни 2014
Страницата е проверена
