Page:RBE Tom2.djvu/148

върна в къщи съкрушена… Той се разсърди и надали вече ще я погледне. Елин Пелин, Съч. III, 105. Тоя говор на природата завладява чувствата ми; нищо вече от земното, от човешкото. Аз принадлежа вече на друг свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 9. — Знаеш ли що — свършихме работа, бакалницата е наредена, мога вече и сам. Иди си и ти във Велес, при вашите. Д. Спространов, С, 118.

3. С отриц. За подчертаване, че някакво действие се прекъсва или някакъв факт престава да съществува; повече, по-нататък. Мичкин съзна, че задържането на могилата вече нямаше никакъв смисъл. Д. Димов, Т, 616. И млади, и стари бяха излезли навън. Носеха котли не вече с вода, а с вино. Й. Йовков, Разк. II, 118. Лете понякога го пращахме на паша със селските говеда .. Един път той се изгуби, .. Тогава баща ми реши да изпраща Белчо не вече с говедата, а с телците. Елин Пелин, Съч. II, 29. Милият загина в бой / и не ще го вече видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.

4. За подчертаване, че нещо се проявява в своята най-висока степен, в своя краен предел; чак. Имаше прости, тъмносини дрехи и яркочервена забрадка, която наполовина скриваше косите й, черни до синьо вече. Й. Йовков, Разк. II, 41. Тя мислеше, че всички сега нея гледат, като играе до ергенин, и от срам не знаеше вече де да се подене. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47.

5. За подчертаване, че е настъпил, настъпва или трябва да настъпи някакъв момент, действие и под. след продължително очакване или след като е изминало много време. Аз вече си имам своя къща в Рожден, дядо Павле. Няма защо да ме храни селото — да се мъчат децата да ми носят храна. Д. Талев, И, 406. — Е, време е вече да спим — каза по едно време Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 16. Беше вече обед, когато той се озова в самата долина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136.

6. За подчертаване продължителността на действието. Делото беше гражданско и вече три години и половина беше пътешествувало, докато дойде дотук. Ив. Вазов, Съч. IX, 27. Но големите стада отдавна са изчезнали и в топлите южни нощи отколе вече не звучи песента на звънците. Й. Йовков, Разк. II, 35. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. Вече години наред Бьондал не се явяваше на борсовите заседания. Не приемаше и старите си колеги от борсата. П. Стъпов, ХлХ, 8. Пресиян не беше недоволен, не беше и доволен, не беше болен, не беше и здрав. Вече два дни свитата го гледа много отпаднал, много объркан. Й. Вълчев, СКН, 200.

7. За подчертаване повторяемостта на действието. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Иван Синигера .. вече два пъти повтарял четвърто отделение, чу в просъница тоя вик. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата, дето бяхме яли преди малко, .., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3.

8. Само в превъзх. степен. Особено много; най-много. Говореше най-вече Гроздан. Й. Йовков, Ж,* 1945, 14. Не вреди, дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога, най-вече когато ми иде от толкова далеко място. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Причерня му от болки и от гняв, а най-вече, когато агарянците взеха да го дърпат и ритат, за да стане. Ст. Загорчинов, ДП, 309. В тая пещера бяха събрани двеста души, повечето жени и деца, и то най-вече жените, децата и внуците на клетниците, отведени от Караибрахим. А. Дончев, ВР, 232. А вечер, вечер се сбирали в механите с други такива като тях и приказвали за разтурената легия, за войводите и най-вече за Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 256. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.

9. Остар. За подчертаване, че някакво действие е започнало да се извършва много отдавна; някога още. Вече Априлов замисляше за български университет. Ст. Младенов, БТР I, 288.

◇ Нямам вече душа. Разг. Много съм изморен, изтощен, обикн. от тежка работа или от болест. — Душа нямам вече… Каква си станала такава! Годеник ти е човекът, а ти не искаш и да го знаеш! Срамота е! П. Стъпов, ЖСН, 92.

---

ВЕ`ЧЕ, мн. няма, ср. Народно събрание у славяните, съществувало още в периода на разложение на първобитнообщинния строй, в най-ранните племенни княжества, отначало с всенароден характер (по един представител — мъж от къща); народен събор. — Това ви казвам аз и това правете. Ако утре вечето реши друго — ще го научите. А. Дончев, СВС, 573. Старейшината проговори: — Пратете гонци до всички села и колиби из общината, да се съберат мъжете на вече. А. Дончев, СВС, 572.

---

ВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е ограничен, няма предел (нито начало, нито край) във времето. А луната спокойно и бавно се издигаше. Пълна, закръглена, хубава, тя следваше своя вечен път между звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 46. Пред мен се простира страна безконечна, / кат морето равна, кат небето вечна. Ив. Вазов, Съч. I, 159. Отново е пролет… / Земята опита / е сякаш от вечния свой кръговрат… Хр. Радевски, ВН, 64. Материята е вечна.

2. Който ще съществува винаги, който няма край във времето. Не тук, не, а в девствените лесове, .., около вечните снегове, .., в царството на орлите и многократните