Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/333“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
финансови задължения по силата на специален закон. | финансови задължения по силата на специален закон. | ||
| − | _Гр. (i}iVT|(TTi(x | + | _Гр. (i}iVT|(TTi(x ’забрава, опрощаване’. |
| − | + | ---- | |
АМО <i>нареч. Диал.</i> 1. Тук. <i>Войвода близо приближи амо / искаше да принесе утеха.</i> Г. С. Раковски, ГП, 136. 2. Нататък, насетне. <i>От тогава амо. От сега амо. От тога амо.</i> Н. Геров, РБЯ I, 9. | АМО <i>нареч. Диал.</i> 1. Тук. <i>Войвода близо приближи амо / искаше да принесе утеха.</i> Г. С. Раковски, ГП, 136. 2. Нататък, насетне. <i>От тогава амо. От сега амо. От тога амо.</i> Н. Геров, РБЯ I, 9. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
— Мал. през англ. amok. | — Мал. през англ. amok. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> амоний. <i>Голяма част от пшеницата и ечемика получиха допълнителна доза амониева селитра в началото на вретененето.</i> СЗ, 1982, бр. 62, 1. <i>Амониеви соли. Амониев карбонат. Амониев сулфат.</i> | АМОНИЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Хим. Прил. от</i> амоний. <i>Голяма част от пшеницата и ечемика получиха допълнителна доза амониева селитра в началото на вретененето.</i> СЗ, 1982, бр. 62, 1. <i>Амониеви соли. Амониев карбонат. Амониев сулфат.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганичен радикал NH4, влизащ в състава на амониевите съединения, в които играе ролята на едновалентен метал. | АМОНИЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Неорганичен радикал NH4, влизащ в състава на амониевите съединения, в които играе ролята на едновалентен метал. | ||
— От лат. amonium. | — От лат. amonium. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИ`ТИ<sup>1</sup> обикн. <i>мн. Геол.</i> Вкамене-лости на голяма група мекотели от главоно-гите, появили се през втория период на па-леозойската ера и изчезнали в края на мезо-зоя. <i>В края на кредния период измират гос-подствуващите в средната ера главоноги</i> | АМОНИ`ТИ<sup>1</sup> обикн. <i>мн. Геол.</i> Вкамене-лости на голяма група мекотели от главоно-гите, появили се през втория период на па-леозойската ера и изчезнали в края на мезо-зоя. <i>В края на кредния период измират гос-подствуващите в средната ера главоноги</i> | ||
<i>— амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | <i>— амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните.</i> ПН, 1935, кн. 8-9, 122. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИ`ТИ<sup>2</sup> <i>мн., ед.</i> (рядко) амони`т <i>м. Хим.</i> Взривни смеси на амониевата селитра, които се употребяват в мините. | АМОНИ`ТИ<sup>2</sup> <i>мн., ед.</i> (рядко) амони`т <i>м. Хим.</i> Взривни смеси на амониевата селитра, които се употребяват в мините. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИ`ТОВ<sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е съставен от амонити<sup>1</sup> или съдържа амонити<sup>1</sup>. | АМОНИ`ТОВ<sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е съставен от амонити<sup>1</sup> или съдържа амонити<sup>1</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИ`ТОВ<sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който е съставен от амонити<sup>2</sup> или съдържа амонити<sup>2</sup>. | АМОНИ`ТОВ<sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Който е съставен от амонити<sup>2</sup> или съдържа амонити<sup>2</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНИФИКАЦИЯ <i>ж. Хим.</i> Съвкупност от микробиологични процеси в почвата, при които органично свързаният азот се превръща в амоняк или в амониеви соли. [Аеробните бактерии] <i>участвуват в процеса амонификация, разлагане на сложни азо-тосъдържащи органични вещества, при което се отделя амоняк.</i> П. Боянов, П, 61. | АМОНИФИКАЦИЯ <i>ж. Хим.</i> Съвкупност от микробиологични процеси в почвата, при които органично свързаният азот се превръща в амоняк или в амониеви соли. [Аеробните бактерии] <i>участвуват в процеса амонификация, разлагане на сложни азо-тосъдържащи органични вещества, при което се отделя амоняк.</i> П. Боянов, П, 61. | ||
— От фр. ammoniflcation през рус. аммонифихация. | — От фр. ammoniflcation през рус. аммонифихация. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНЯК, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Безцветен лек газ с остра миризма, който при определена температура се втечнява или втвърдява и се използва за получаване на азотна киселина, азотни торове, в хладилното дело и др. | АМОНЯК, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Хим.</i> Безцветен лек газ с остра миризма, който при определена температура се втечнява или втвърдява и се използва за получаване на азотна киселина, азотни торове, в хладилното дело и др. | ||
| − | + | ---- | |
АМО | АМО | ||
2. <i>Апт.</i> Воден разтвор на амоняка. | 2. <i>Апт.</i> Воден разтвор на амоняка. | ||
| − | — От гр. ajip-coviaKov | + | — От гр. ajip-coviaKov ’смола’ през фр. ammoniac. |
| − | + | ---- | |
АМОНЯКАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Само в съчет.: Амонякални препарати. <i>Хим.</i> Съединения на амоняка, използвани в медицината. | АМОНЯКАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Само в съчет.: Амонякални препарати. <i>Хим.</i> Съединения на амоняка, използвани в медицината. | ||
| − | + | ---- | |
АМОНЯЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Хим. Прил. от</i> амоняк. <i>Амонячни соли. Амонячна селитра. Амонячна сода. Амонячен спирт. Амонячна вода. Амонячни компресори. Амонячни хладилни агрегати. Амонячна ферментация.</i> | АМОНЯЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Хим. Прил. от</i> амоняк. <i>Амонячни соли. Амонячна селитра. Амонячна сода. Амонячен спирт. Амонячна вода. Амонячни компресори. Амонячни хладилни агрегати. Амонячна ферментация.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АМОРАЛА <i>ж.</i> Сорт вишна със светлочервен плод и безцветен сок. | АМОРАЛА <i>ж.</i> Сорт вишна със светлочервен плод и безцветен сок. | ||
— Ит. amoralla. | — Ит. amoralla. | ||
| − | + | ---- | |
АМОРАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Неморален, безнравствен. <i>Всичко, каквото беше постигнал, можеше да се извърши от всеки аморален хитрец, ако разполагаше със средствата, които му беше дала Мария.</i> Д. Димов, Т, 316. <i>Той смяташе живота за нещо аморално и обичаше да казва: „Животът и светът са аморални, иначе не би имало нужда от морал.“</i> Ем. Станев, ИК I, 352. <i>Аморално поведение. Аморална постъпка.</i> | АМОРАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Неморален, безнравствен. <i>Всичко, каквото беше постигнал, можеше да се извърши от всеки аморален хитрец, ако разполагаше със средствата, които му беше дала Мария.</i> Д. Димов, Т, 316. <i>Той смяташе живота за нещо аморално и обичаше да казва: „Животът и светът са аморални, иначе не би имало нужда от морал.“</i> Ем. Станев, ИК I, 352. <i>Аморално поведение. Аморална постъпка.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АМОРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Филос.</i> Отричане на нравствените норми и оправдаване на безнравствените постъпки, издигане на безнравствеността в принцип на обществено поведение. 2. <i>Разш.</i> Отсъствие на нравственост в поведението на някого; аморалност, безнравственост. | АМОРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Филос.</i> Отричане на нравствените норми и оправдаване на безнравствените постъпки, издигане на безнравствеността в принцип на обществено поведение. 2. <i>Разш.</i> Отсъствие на нравственост в поведението на някого; аморалност, безнравственост. | ||
— От фр. amoralisme. | — От фр. amoralisme. | ||
| − | + | ---- | |
АМОРАЛНО. <i>Нареч. от</i> аморален; неморално, безнравствено. <i>Държи се аморално.</i> | АМОРАЛНО. <i>Нареч. от</i> аморален; неморално, безнравствено. <i>Държи се аморално.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АМОРАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на морал, на нравственост; безнравственост. <i>Още в поемата „Катерина“ Шев-ченко противопоставя своята нещастна, но морално чиста героиня на аморалността на господарите.</i> ОФ, 1961, бр. 5141, 4. | АМОРАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Отсъствие на морал, на нравственост; безнравственост. <i>Още в поемата „Катерина“ Шев-ченко противопоставя своята нещастна, но морално чиста героиня на аморалността на господарите.</i> ОФ, 1961, бр. 5141, 4. | ||
| − | + | ---- | |
АМОРТИЗАТОР <i>м. Техн.</i> Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на транспортни машини — на автомобил по неравен път, на самолет при кацане и др. | АМОРТИЗАТОР <i>м. Техн.</i> Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на транспортни машини — на автомобил по неравен път, на самолет при кацане и др. | ||
— Лат. amortisator. | — Лат. amortisator. | ||
| − | + | ---- | |
АМОРТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> амортизация. <i>Амортизационен срок. Амортизационен капитал. Амортизационен фонд. Амортизационни разноски. Амортизационно отчисление.</i> | АМОРТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> амортизация. <i>Амортизационен срок. Амортизационен капитал. Амортизационен фонд. Амортизационни разноски. Амортизационно отчисление.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АМОРТИЗАЦИЯ <i>ж.</i> 1. Изхабяване, износване на нещо (машина, съоръжение и | АМОРТИЗАЦИЯ <i>ж.</i> 1. Изхабяване, износване на нещо (машина, съоръжение и | ||
| − | + | ---- | |
АМОРТИЗАЦИЯ | АМОРТИЗАЦИЯ | ||
Версия от 20:13, 27 ноември 2012
финансови задължения по силата на специален закон.
_Гр. (i}iVT|(TTi(x ’забрава, опрощаване’.
АМО нареч. Диал. 1. Тук. Войвода близо приближи амо / искаше да принесе утеха. Г. С. Раковски, ГП, 136. 2. Нататък, насетне. От тогава амо. От сега амо. От тога амо. Н. Геров, РБЯ I, 9.
AMOK, мн. няма, м. Мед. Остра психоза, вследствие на продължителна употреба на опиум или поради силен афект — ревност, гняв, омраза и пр., при което болният се проявява като невменяем. Цял се промени. Усещаше върху си кръстосан огън от любопитство, съучастничество, предизвикателство,.. При тая интерференция на настроенията, при тоя групов амок той бе готов да се поддаде на опасната игра. Бл. Димитрова, ПКС, 216.
— Мал. през англ. amok.
АМОНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от амоний. Голяма част от пшеницата и ечемика получиха допълнителна доза амониева селитра в началото на вретененето. СЗ, 1982, бр. 62, 1. Амониеви соли. Амониев карбонат. Амониев сулфат.
АМОНИЙ, мн. няма, м. Хим. Неорганичен радикал NH4, влизащ в състава на амониевите съединения, в които играе ролята на едновалентен метал.
— От лат. amonium.
АМОНИ`ТИ1 обикн. мн. Геол. Вкамене-лости на голяма група мекотели от главоно-гите, появили се през втория период на па-леозойската ера и изчезнали в края на мезо-зоя. В края на кредния период измират гос-подствуващите в средната ера главоноги
— амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните. ПН, 1935, кн. 8-9, 122.
АМОНИ`ТИ2 мн., ед. (рядко) амони`т м. Хим. Взривни смеси на амониевата селитра, които се употребяват в мините.
АМОНИ`ТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е съставен от амонити1 или съдържа амонити1.
АМОНИ`ТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който е съставен от амонити2 или съдържа амонити2.
АМОНИФИКАЦИЯ ж. Хим. Съвкупност от микробиологични процеси в почвата, при които органично свързаният азот се превръща в амоняк или в амониеви соли. [Аеробните бактерии] участвуват в процеса амонификация, разлагане на сложни азо-тосъдържащи органични вещества, при което се отделя амоняк. П. Боянов, П, 61.
— От фр. ammoniflcation през рус. аммонифихация.
АМОНЯК, мн. няма, м. 1. Хим. Безцветен лек газ с остра миризма, който при определена температура се втечнява или втвърдява и се използва за получаване на азотна киселина, азотни торове, в хладилното дело и др.
АМО
2. Апт. Воден разтвор на амоняка.
— От гр. ajip-coviaKov ’смола’ през фр. ammoniac.
АМОНЯКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Само в съчет.: Амонякални препарати. Хим. Съединения на амоняка, използвани в медицината.
АМОНЯЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Хим. Прил. от амоняк. Амонячни соли. Амонячна селитра. Амонячна сода. Амонячен спирт. Амонячна вода. Амонячни компресори. Амонячни хладилни агрегати. Амонячна ферментация.
АМОРАЛА ж. Сорт вишна със светлочервен плод и безцветен сок.
— Ит. amoralla.
АМОРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Неморален, безнравствен. Всичко, каквото беше постигнал, можеше да се извърши от всеки аморален хитрец, ако разполагаше със средствата, които му беше дала Мария. Д. Димов, Т, 316. Той смяташе живота за нещо аморално и обичаше да казва: „Животът и светът са аморални, иначе не би имало нужда от морал.“ Ем. Станев, ИК I, 352. Аморално поведение. Аморална постъпка.
АМОРАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Отричане на нравствените норми и оправдаване на безнравствените постъпки, издигане на безнравствеността в принцип на обществено поведение. 2. Разш. Отсъствие на нравственост в поведението на някого; аморалност, безнравственост.
— От фр. amoralisme.
АМОРАЛНО. Нареч. от аморален; неморално, безнравствено. Държи се аморално.
АМОРАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на морал, на нравственост; безнравственост. Още в поемата „Катерина“ Шев-ченко противопоставя своята нещастна, но морално чиста героиня на аморалността на господарите. ОФ, 1961, бр. 5141, 4.
АМОРТИЗАТОР м. Техн. Приспособление за намаляване силата на ударите при движение на транспортни машини — на автомобил по неравен път, на самолет при кацане и др.
— Лат. amortisator.
АМОРТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от амортизация. Амортизационен срок. Амортизационен капитал. Амортизационен фонд. Амортизационни разноски. Амортизационно отчисление.
АМОРТИЗАЦИЯ ж. 1. Изхабяване, износване на нещо (машина, съоръжение и
АМОРТИЗАЦИЯ
