Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/236“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.</i>
 
<i>Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.</i>
 
+
----
 
АВТОРЕФЕРАТ <i>м.</i> Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. <i>Автореферат на дисертация.</i>
 
АВТОРЕФЕРАТ <i>м.</i> Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. <i>Автореферат на дисертация.</i>
 
+
----
 
АВТОРИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.
 
АВТОРИЗАЦИЯ <i>ж. Книж.</i> Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.
  
 
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.
 
— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.
 
+
----
 
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i>
 
АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i>
  
Ред 13: Ред 13:
 
2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се <i>страд.</i>
 
2. <i>Рядко.</i> Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се <i>страд.</i>
  
— От фр. autoriser 'позволявам, разрешавам'.
+
— От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’.
 
+
----
 
АВТОРИЗИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> авторизирам <i>като прил.</i> О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. <i>Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.</i>
 
АВТОРИЗИРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> авторизирам <i>като прил.</i> О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. <i>Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.</i>
 
+
----
 
АВТОРИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> авторизирам <i>и от</i> авторизирам се.
 
АВТОРИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> авторизирам <i>и от</i> авторизирам се.
 
+
----
 
АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. <i>Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.</i>
 
АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. <i>Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.</i>
  
— От фр. autoritaire 'властен' през рус. авторитарньги`.
+
— От фр. autoritaire ’властен’ през рус. авторитарньги`.
 
+
----
 
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.
 
АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. 1. Полит.</i> Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.
  
Ред 28: Ред 28:
  
 
— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.
 
— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.
 
+
----
 
АВТОРИТАРИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.
 
АВТОРИТАРИ`СТ <i>м.</i> Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.
 
+
----
 
АВТОРИТАРНО <i>Нареч. от</i> авторитарен; властнически.
 
АВТОРИТАРНО <i>Нареч. от</i> авторитарен; властнически.
 
+
----
 
АВТОРИТАРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на авторитарен.
 
АВТОРИТАРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на авторитарен.
 
+
----
 
АВТОРИТЕТ <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. <i>Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет.</i> Е. Каранфилов, Б III, 326. <i>Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни.</i> Д.Талев, ПК, 123. <i>Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт.</i> Б. Пенев, НБВ, 37. <i>Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет.</i> Д. Добрев-ски, БКН, 52. <i>Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре.</i> 3. Стоянов, ХБ, 201.
 
АВТОРИТЕТ <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. <i>Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет.</i> Е. Каранфилов, Б III, 326. <i>Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни.</i> Д.Талев, ПК, 123. <i>Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт.</i> Б. Пенев, НБВ, 37. <i>Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет.</i> Д. Добрев-ски, БКН, 52. <i>Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре.</i> 3. Стоянов, ХБ, 201.
  
 
автореферат
 
автореферат
  
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. <i>За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар.</i> Й. Йовков, В АХ, 155. <i>Не пишеха ли на него</i> [славянобългарски език] <i>почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. <i>За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар.</i> Сл.Трънски, Н, 101. <i>Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis 'влияние, тежест' през рус. авторитет.
+
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. <i>За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар.</i> Й. Йовков, В АХ, 155. <i>Не пишеха ли на него</i> [славянобългарски език] <i>почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. <i>За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар.</i> Сл.Трънски, Н, 101. <i>Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis ’влияние, тежест’ през рус. авторитет.
 
+
----
 
АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. <i>Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С.</i> Радев, ССБ I, 437. <i>От 1842-1846 той</i> [Фоти-нов] <i>прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. <i>И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ.</i> Ив. Вазов, РИ, 50. <i>Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание.</i> Ив. Вазов, ПЮ, 33. <i>Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.</i>
 
АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. <i>Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С.</i> Радев, ССБ I, 437. <i>От 1842-1846 той</i> [Фоти-нов] <i>прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. <i>И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ.</i> Ив. Вазов, РИ, 50. <i>Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание.</i> Ив. Вазов, ПЮ, 33. <i>Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.</i>
  

Версия от 19:51, 27 ноември 2012

Страницата не е проверена


Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.


АВТОРЕФЕРАТ м. Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. Автореферат на дисертация.


АВТОРИЗАЦИЯ ж. Книж. Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.

— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.


АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.

1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам.

2. Рядко. Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се страд.

— От фр. autoriser ’позволявам, разрешавам’.


АВТОРИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от авторизирам като прил. О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.


АВТОРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от авторизирам и от авторизирам се.


АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.

— От фр. autoritaire ’властен’ през рус. авторитарньги`.


АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.

2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса.

— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.


АВТОРИТАРИ`СТ м. Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.


АВТОРИТАРНО Нареч. от авторитарен; властнически.


АВТОРИТАРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на авторитарен.


АВТОРИТЕТ м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д.Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добрев-ски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре. 3. Стоянов, ХБ, 201.

автореферат

2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, В АХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл.Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis ’влияние, тежест’ през рус. авторитет.


АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С. Радев, ССБ I, 437. От 1842-1846 той [Фоти-нов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ. Ив. Вазов, РИ, 50. Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.

2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа? П. Вежинов, BP, 244-245. Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича

236

авторитетен