Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/55“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход. | I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход. | ||
| − | 1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизто-чник, като се изписва и самата дума от този език: | + | 1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизто-чник, като се изписва и самата дума от този език: абзац... нем. Absatz, аб-сент... фр. absinthe, басма... тур. basma, брак... нем. Brack, скорбут... нем. Skorbut. |
| − | 2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: | + | 2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: абдикация... — От лат. abdicatio, антипатия... — От гр. dvTi7id0eia, басейн... — От фр. bassin, батиста... от фр. batiste, гипс... — От гр. yuij/OQ. |
| − | 3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: | + | 3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: бронз... ит. bronz през фр. bronze, банкнота... англ. bank-note през нем. Banknote. |
Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата. | Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата. | ||
| − | 4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ ... „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: | + | 4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ ... „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: абсолютен... — От лат. absolutus през рус. абсолютньга, брошка... — От фр. broche през рус. брошка, брезент... — От хол. presenning 'обвивка, завивка' през рус. брезент, кокетка... — От фр. coquette през рус. кокетка. |
| − | 5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: | + | 5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: абат... — От сир. през лат. abbas, -atis, какао... — От мексик. през исп. cacao, барабан... — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: акъл... — От араб. през тур. akil, абдал... От араб. през тур. aptal, абанос... — От араб. през тур. abanoz, базар ... — От перс. през нем. Basar или фр. bazar. |
| − | 6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: | + | 6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: абсолюти`зъм... фр. absolutis-me, абсолюти`ст... фр. absolutiste, абстракциони`зъм... фр. abstractionisme..., абстракциони`ст... фр. abstractioniste, геометрия... — От гр. уе^цетрга 'землемерство, геометрия'; геометър ... — От гр. уеюцетрес; 'землемер; математик' през рус. геометр. |
Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в | Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в | ||
| + | |||
Версия от 11:55, 25 ноември 2012
нен книжовен източник; и г) при думи, които са взети от други, обикновено тълковни речници.
Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата.
I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход.
1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизто-чник, като се изписва и самата дума от този език: абзац... нем. Absatz, аб-сент... фр. absinthe, басма... тур. basma, брак... нем. Brack, скорбут... нем. Skorbut.
2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: абдикация... — От лат. abdicatio, антипатия... — От гр. dvTi7id0eia, басейн... — От фр. bassin, батиста... от фр. batiste, гипс... — От гр. yuij/OQ.
3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: бронз... ит. bronz през фр. bronze, банкнота... англ. bank-note през нем. Banknote.
Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата.
4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ ... „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: абсолютен... — От лат. absolutus през рус. абсолютньга, брошка... — От фр. broche през рус. брошка, брезент... — От хол. presenning 'обвивка, завивка' през рус. брезент, кокетка... — От фр. coquette през рус. кокетка.
5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: абат... — От сир. през лат. abbas, -atis, какао... — От мексик. през исп. cacao, барабан... — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: акъл... — От араб. през тур. akil, абдал... От араб. през тур. aptal, абанос... — От араб. през тур. abanoz, базар ... — От перс. през нем. Basar или фр. bazar.
6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: абсолюти`зъм... фр. absolutis-me, абсолюти`ст... фр. absolutiste, абстракциони`зъм... фр. abstractionisme..., абстракциони`ст... фр. abstractioniste, геометрия... — От гр. уе^цетрга 'землемерство, геометрия'; геометър ... — От гр. уеюцетрес; 'землемер; математик' през рус. геометр.
Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в
