Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/53“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Некоригирана)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.
 
IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.
  
1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: <b>вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.</b>
+
1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.
  
Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: <b>късам сърцето</b> <i>някому</i> или <i>на някого</i>. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; <b>къса ми се сърцето.</b> Изпитвам силно състрадание, скръб; <b>тегля куршума</b> <i>на някого.</i> Убивам, застрелвам някого; <b>тегля си куршума.</b> Самоубивам се, застрелвам се; <b>насаждам / насадя на пачи яйца</b> <i>някого</i>. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; <b>насаждам се / насадя се на пачи яйца.</b> Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.
+
Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето <i>някому</i> или <i>на някого</i>. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума <i>на някого.</i> Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца <i>някого</i>. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.
  
2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: <b>божа кравичка.</b> Кротък, тих човек.
+
2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек.
  
3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: <b>в гората расъл.</b> <i>Разг. Неодобр.</i> Прост, груб, див.
+
3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. <i>Разг. Неодобр.</i> Прост, груб, див.
  
4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: <b>пет пари не давам</b> — само в несв.; <b>броим се на пръсти</b> — само в мн.ч.; <b>одрал съм кожата</b> <i>на някого</i> — само в мин.вр.
+
4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата <i>на някого</i> — само в мин.вр.
  
5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: <b>ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език</b> с <i>някого</i> и <b>намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе.</b> Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.
+
5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с <i>някого</i> и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.
  
6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: <b>докарвам си / докарам си беля &lt;на главата&gt; ; свалям / сваля звезди&lt;те&gt; от небето.</b>
+
6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля &lt;на главата&gt; ; свалям / сваля звезди&lt;те&gt; от небето.
  
 
V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна,
 
V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна,
 +

Версия от 08:55, 25 ноември 2012

Страницата не е проверена


IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.

1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.

Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето някому или на някого. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума на някого. Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца някого. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.

2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек.

3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. Разг. Неодобр. Прост, груб, див.

4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата на някого — само в мин.вр.

5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с някого и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.

6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля <на главата> ; свалям / сваля звезди<те> от небето.

V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна,