Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/46“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика. | б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика. | ||
| − | 2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словооб-разувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: | + | 2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словооб-разувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпатичен... Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; селянин... Жител на село; заскимтявам... Почвам да скимтя. |
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията. | При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията. | ||
| − | 3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: | + | 3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизходност... <i>Отгл. същ. от</i> безизходен; безинтересно... <i>Нареч. от</i> безинтересен. |
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синоним-на дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно. | Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синоним-на дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи: | 4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи: | ||
| − | а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: | + | а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: сетен... <i>Поет.</i> Последен; пинти`я... <i>Разг. Пренебр.</i> Скъперник. |
| − | б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: | + | б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: сакам... <i>Диал.</i> Искам; борч... <i>Просто-нар.</i> Дълг. |
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума. | Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума. | ||
| − | в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: | + | в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представление... 2. <i>Остар.</i> Представа. |
| − | г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: | + | г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще... Изобщо; трен...<font> Влак<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup>. |
д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки | д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки | ||
| + | |||
Версия от 08:54, 25 ноември 2012
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.
2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словооб-разувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпатичен... Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; селянин... Жител на село; заскимтявам... Почвам да скимтя.
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.
3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизходност... Отгл. същ. от безизходен; безинтересно... Нареч. от безинтересен.
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синоним-на дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.
4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:
а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: сетен... Поет. Последен; пинти`я... Разг. Пренебр. Скъперник.
б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: сакам... Диал. Искам; борч... Просто-нар. Дълг.
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.
в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представление... 2. Остар. Представа.
г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще... Изобщо; трен... Влак<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>.
д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки
