Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/45“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.: | Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.: | ||
| − | 1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: | + | 1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: дразня... 1. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. <i>Нещастната фигура на жена му го дразнеше.</i> Елин Пелин... <i>Държането на този човек започна да го дразни.</i> Ем. Станев... // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. <i>Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади:.. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето!</i> К. Петканов... |
| − | 2. Като нюанс при друга група глаголи <i>(плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна</i> и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: | + | 2. Като нюанс при друга група глаголи <i>(плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна</i> и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: плувам... 1. Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // <i>Разг.</i> Умея да върша това действие. <i>Дъщеря ми плува, но аз не плувам</i>; бръсна<sup>2</sup>... 1. С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло... // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). <i>Той бръснеше и мустаците, и брадата си.</i> Й. Йовков... |
IX. В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите: | IX. В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите: | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват: | 1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват: | ||
| − | а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: | + | а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: семе... 1. Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; баба<sup>1</sup>... 1. Майката на един от родителите по отношение на техните Деца. |
| + | |||
Версия от 11:54, 25 ноември 2012
нията на глаголите с представки заиграя, поиграя, доиграя и т.н. се извършва на базата на основния глагол играя. Полагат се усилия да се вземат под внимание и други видове смислови взаимоотношения между отделните лексикални единици. Така напр. имат се предвид семантичните взаимоотношения между думи, еднакви или близки по значение (семантични дублети, синоними) или противоположни по значение (антоними), а също и между думи, понятийно близки (напр. названия на животни, растения, музикални инструменти и др.).
При разкриването на взаимоотношенията и определяне значенията на лексикалната единица по-основно място заема въпросът за типичните, системно появяващи се производни значения при определени лексико-семан-тични групи.
Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.:
1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: дразня... 1. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. Нещастната фигура на жена му го дразнеше. Елин Пелин... Държането на този човек започна да го дразни. Ем. Станев... // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади:.. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето! К. Петканов...
2. Като нюанс при друга група глаголи (плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: плувам... 1. Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // Разг. Умея да върша това действие. Дъщеря ми плува, но аз не плувам; бръсна2... 1. С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло... // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков...
IX. В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите:
1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват:
а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: семе... 1. Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; баба1... 1. Майката на един от родителите по отношение на техните Деца.
