Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/115“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | <b>ВЕ`НЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i> и <i>св., непрех. Диал.</i> Венчавам се. <i>Како дошел дено да се венчат, комшията пракя абер на попо: „Како знаеш, попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам.“</i> Нар. пес., СбНУ XI, 108. <i>— Жетваре, мои радници, / поручайте си пладнина, / и ние че идеме със Стана / у село църква голема, / та двама да се венчаме!</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 364. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧА`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> венчая като <i>прил.</i> 1. Който е встъпил в църковен брак. <i>Венчаната двойка излезе от църквата.</i> | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>венчани<те></b> <i>мн.</i> Лица, встъпили в църковен брак. <i>Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, / .. / венчаните развенчала.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 493. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Като <i>същ.</i> венчани<те> <i>мн.</i> Лица, встъпили в църковен брак. <i>Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, /.. / венчаните развенчала.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 493. | + | <b>ВЕ`НЧАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал.</i> Венчавка, венчаване. <i>Дошле годежаре и поискале златната мома .. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста.</i> Нар. прик., СбНУ III, 187. <i>Ка погледна Марко .. карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, / .. / у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 9. <i>Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 206. <i>Снощи Иве майкя венчавала / на венчане писмо достигнало: / „Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче.“</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 312. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Венчавка. <i>— Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона, които донесе и ги начете на масата на годеника .. Ето от кои причини се забави днес венчанието.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 34. <i>Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят.</i> З. Петров и др., ЧБ (превод), 148. <i>След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и .. с песни и гайди отиват за дома на момъка.</i> Ст. Шишков, ЖБ, 62. <i>След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред.</i> СбНУ VIII, 57. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`НИНА</b> <i>ж.</i> В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. <i>Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три планине со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари.</i> Нар. пес., СбБрМ, 179. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`НИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка, венчилник, венчилница. <i>Каля найде мъжена; / на бунище седеше, / венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше.</i> Нар. пес., СбБрМ, 487. |
| − | |||
| − | <b> | ||
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР). | 2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР). | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧА`Я</b>. Вж. <em>венчавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> венец (в 1 знач.). <i>Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки.</i> П. Проданов, С, 128. <i>Йоня пристъпва с венче от маргаритки на челото.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 602. <i>В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. <i>Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче размесно.</i> Нар. пес., СбГЯ, 148. | ||
| − | + | 2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. <i>Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непорочност.</i> Ем. Станев, ИК III, 36. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | . Булчински накит от изкуствени бели цветя. <i>Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 3. <i>Бот.</i> Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. <i>В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чашелистчета, венче, образувано от 5 бели венчелистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник.</i> Бтн V и VI кл (превод), 69. <i>Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения .. Цветовете са морави или бели, с тръбесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъхнато венче.</i> Пр, 1952, кн. 5, 81. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧЕЛИ`СТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Бот.</i> Отделно листче от венчето на цвят на растение. <i>Цветовете [на домата] са събрани на групи. Всеки цвят се състои от по шест зелени чашелистчета и шест жълти венчелистчета.</i> Бтн VI кл, 13. <i>Цветовете [на сливата] са сравнително дребни .. Чашката е конусовидна, .. Венчелистчетата имат клиновидна форма.</i> П. Маринов, ССБ, 97. <i>Тичинките на люцерната обикновено са затворени между плътно притиснатите венчелистчета.</i> ОФ, 1950, бр. 1769, 2. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал. Умал. от</i> венец (в 1 знач.); венче. <i>Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 62-63. <i>На дървото мома Вангелина, / на глава й венчец от калинка.</i> Нар. пес., СбНУ XV, 17. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧЕ`Я</b>. Вж. <em>венчавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЧИ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Венчална дреха; венчаница, венчалница, венчалник, венчилник, венчилница. <i>Тя му приготвила щото</i> | ||
Текуща версия към 06:04, 29 май 2014
ВЕ`НЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Диал. Венчавам се. Како дошел дено да се венчат, комшията пракя абер на попо: „Како знаеш, попе, да дойдеш, оти ете денеска ке се венчам.“ Нар. пес., СбНУ XI, 108. — Жетваре, мои радници, / поручайте си пладнина, / и ние че идеме със Стана / у село църква голема, / та двама да се венчаме! Нар. пес., СбНУ XLIII, 364.
ВЕНЧА`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от венчая като прил. 1. Който е встъпил в църковен брак. Венчаната двойка излезе от църквата.
2. Като същ. венчани<те> мн. Лица, встъпили в църковен брак. Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, / .. / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
ВЕ`НЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Венчавка, венчаване. Дошле годежаре и поискале златната мома .. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста. Нар. прик., СбНУ III, 187. Ка погледна Марко .. карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, / .. / у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане. Нар. пес., СбНУ XLIII, 9. Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане. Нар. пес., СбНУ XLIV, 206. Снощи Иве майкя венчавала / на венчане писмо достигнало: / „Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче.“ Нар. пес., СбНУ XLIII, 312.
ВЕНЧА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Венчавка. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона, които донесе и ги начете на масата на годеника .. Ето от кои причини се забави днес венчанието. Ив. Вазов, Съч. X, 34. Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148. След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и .. с песни и гайди отиват за дома на момъка. Ст. Шишков, ЖБ, 62. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.
ВЕНЧА`НИНА ж. В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три планине со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари. Нар. пес., СбБрМ, 179.
ВЕНЧА`НИЦА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка, венчилник, венчилница. Каля найде мъжена; / на бунище седеше, / венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше. Нар. пес., СбБрМ, 487.
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧА`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от венец (в 1 знач.). Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки. П. Проданов, С, 128. Йоня пристъпва с венче от маргаритки на челото. Г. Караславов, ОХ IV, 602. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче размесно. Нар. пес., СбГЯ, 148.
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. Мургавото й лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните й очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непорочност. Ем. Станев, ИК III, 36.
3. Бот. Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чашелистчета, венче, образувано от 5 бели венчелистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), 69. Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения .. Цветовете са морави или бели, с тръбесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъхнато венче. Пр, 1952, кн. 5, 81.
ВЕНЧЕЛИ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Бот. Отделно листче от венчето на цвят на растение. Цветовете [на домата] са събрани на групи. Всеки цвят се състои от по шест зелени чашелистчета и шест жълти венчелистчета. Бтн VI кл, 13. Цветовете [на сливата] са сравнително дребни .. Чашката е конусовидна, .. Венчелистчетата имат клиновидна форма. П. Маринов, ССБ, 97. Тичинките на люцерната обикновено са затворени между плътно притиснатите венчелистчета. ОФ, 1950, бр. 1769, 2.
ВЕНЧЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. Умал. от венец (в 1 знач.); венче. Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. II, 62-63. На дървото мома Вангелина, / на глава й венчец от калинка. Нар. пес., СбНУ XV, 17.
ВЕНЧЕ`Я. Вж. венчавам.
ВЕНЧИ`ЛКА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчаница, венчалница, венчалник, венчилник, венчилница. Тя му приготвила щото
