Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/145“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | НЖ, 20. <i>Аз слязох в пчелина / и китка набрах ти от невен и здравец, / та здрав да не вехнеш през цяла година.</i> Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30. | ||
| + | — Друга (остар. и диал.) форма: <em>ве`на</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ХНЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вехна. <i>Но във времето, което описваме, както държавата, .., така и Търново се намираше в периода на осиромашаване и вехнене.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 38. <i>Загрижен, угнетен в къщи от вехненето и страданието на жена си, .., Дойчинов, без да ще, променяше вън мрачното си настроение.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 156. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕХНЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> вехня`х, <i>несв., непрех. Индив.</i> Вехна. <i>Изгрее ли слънце — самотни [цветята] на припек / едни беззаветно вехнеем.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. <i>„На сестричката ни зле е — / .. / тя от нещо крей, вехнее“.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ХТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е употребяван продължително време; стар, износен, овехтял. <i>Противоп.</i> нов. <i>Между вехтите и окъсани дрехи можеше да се види тук-таме и някоя нова салтамарка или нови потури.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 6. <i>Той носеше вехто, изядено от молци, но добре скроено сако.</i> Д. Димов, Т, 217. <i>Момченцето, сложило главичка на груба сламена възглавница и завито с вехта черга, на места прокъсана, спеше с отворена устица.</i> Д. Ангелов, ЖС, 73. <i>Вехти мебели.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Който е създаден, появил се е преди много години, който съществува от дълго време; стар, отдавнашен, старинен. <i>Противоп.</i> нов, скорошен. <i>Очите му избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по бузата му посиняха.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 32. <i>За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма.</i> А. Каралийчев, ПГ, 11. <i>Като наследници на древното московско дворянство, купците пазят строго преданията и вехтите обичаи.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 142. <i>Видя една тънка трепетлика, бързо върза под клоните й люлката на малкото будно момче и го спусна вътре. Запя една вехта халдейска песен.</i> А. Каралийчев, В, 105. <i>Един ден известиха, че щат са продават вехти изображения от стари художници.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 57. | |
| − | + | 3. <i>Остар.</i> Който е съществувал или живял някога, много отдавна; някогашен, едновремешен. <i>Тука е моето вехто царство!… Тук е хайдутувал дядо ти Лулчо.</i> Ив. Вазов, Р, 50. <i>А младостта е сантиментална и тъжовна, както пишат вехтите автори.</i> А. Гуляшки, Л, 32. <i>Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти войводи — / за Чавдар страшен хайдутин, / за Чавдар вехта войвода — / сина на Петка страшника!</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 31. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Който е отживял времето си; стар, остарял, назадничав. <i>Някои чорбаджии искат да кажат, че младежите нямали право да ся месят в общенародните работи, а някои младежи, напротив, кат да отхвърлят старите настрана, като хора с вехти и ръждиви мисли.</i> Лет., 1874, 177. <i>Но тази вехта романтика все по-бързо се измества от романтиката на новия живот.</i> РД, 1958, бр. 6, 2. | |
| − | + | 5. Като <i>същ.</i> <b>вехто</b> <i>ср.</i> Вехти дрехи, вехти неща. <i>Противоп.</i> ново. <i>Денка разплиташе старо, плетеше от него ново, разпаряше вехто, шиеше ново.</i> Ст. Мокрев, ЗИ, 240. | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Вехтия<т> завет</b>. <i>Остар.</i> Старият завет. |
| − | + | <b>Ново-вехто</b>. <i>Разг.</i> Известия, новини за станали събития. <i>— Какво ново-вехто в манастира, дядо Обрешко? — А бе какво: отивам да диря свирачи, сватба ш’ дигаме.</i> А. Каралийчев, В, 83. <i>До една плешива и изкорубена черница стояха група селяни и си приказваха. — Къде, Димо? — закачи го един от тях. — При вас, — отговори Казакът. — Ново-вехто? — Новото — има събрание в училището.</i> Г. Караславов, СИ, 156. <i>— А-а, Горилков… Добър ден. (..). Отдавна не сме се виждали… ново-вехто?</i> Ст. Костов, Г, 53. | |
| − | + | <b>Приказвай (разправяй) на вехтата ми шапка</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Не е вярно това, което казваш; лъжеш. <i>Разправяй на вехтата ми шапка, че ще завършиш речника до края на месеца. Не си свършил още и половината работа.</i> | |
| − | + | — Други (остар. и диал.) форми: <em>вет</em>, <em>ветх</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕХТА`Р</b><sup>1</sup>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вехтория; вехтарница, вехтина, вехтошина, ветошина. <i>Смесен с вар употребява ся [хлорът] за белене боядисани платове и вехтари, от които ся правят хартии.</i> С. Вежинов, X (превод), 30. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕХТА`Р</b><sup>2</sup>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вехтошар. <i>Ние сме едни вехтари, които са прославяме с вехтите дрехи, що стоят в нашите магазини.</i> И. Аджемов, ВК (превод), 103. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕХТАРНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Стар предмет, вехтория; вехтар<sup>1</sup>, вехтина, вехтошина. <i>Библията ми беше опрашена. Едно от децата на вардача, .., рече ми: Откакто ваша милост не четеш веке тая вехтарница, струва ми се, че си по-малко тъжен.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 55. | ||
| − | + | 2. Вехтошарница. <i>Той си купи от вехтарницата чисти дрехи, — куртка и калпак.</i> Д. Немиров, Д №9, 133. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЕХТА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> и <i>диал. Прил. от</i> вехтар<sup>2</sup>; вехтошарски. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Вехтошарница. <i>Той си купи от | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕХТЕ`ЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вехтея. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕХТЕ`НЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вехтя. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | |||
Версия от 00:05, 21 май 2014
НЖ, 20. Аз слязох в пчелина / и китка набрах ти от невен и здравец, / та здрав да не вехнеш през цяла година. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30.
— Друга (остар. и диал.) форма: ве`на.
ВЕ`ХНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вехна. Но във времето, което описваме, както държавата, .., така и Търново се намираше в периода на осиромашаване и вехнене. Ив. Вазов, Съч. XIV, 38. Загрижен, угнетен в къщи от вехненето и страданието на жена си, .., Дойчинов, без да ще, променяше вън мрачното си настроение. Д. Калфов, Избр. разк., 156.
ВЕХНЕ`Я, -е`еш, мин. св. вехня`х, несв., непрех. Индив. Вехна. Изгрее ли слънце — самотни [цветята] на припек / едни беззаветно вехнеем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. „На сестричката ни зле е — / .. / тя от нещо крей, вехнее“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134.
ВЕ`ХТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е употребяван продължително време; стар, износен, овехтял. Противоп. нов. Между вехтите и окъсани дрехи можеше да се види тук-таме и някоя нова салтамарка или нови потури. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Той носеше вехто, изядено от молци, но добре скроено сако. Д. Димов, Т, 217. Момченцето, сложило главичка на груба сламена възглавница и завито с вехта черга, на места прокъсана, спеше с отворена устица. Д. Ангелов, ЖС, 73. Вехти мебели.
2. Остар. Който е създаден, появил се е преди много години, който съществува от дълго време; стар, отдавнашен, старинен. Противоп. нов, скорошен. Очите му избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по бузата му посиняха. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма. А. Каралийчев, ПГ, 11. Като наследници на древното московско дворянство, купците пазят строго преданията и вехтите обичаи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142. Видя една тънка трепетлика, бързо върза под клоните й люлката на малкото будно момче и го спусна вътре. Запя една вехта халдейска песен. А. Каралийчев, В, 105. Един ден известиха, че щат са продават вехти изображения от стари художници. П. Бобеков, БВК (побълг.), 57.
3. Остар. Който е съществувал или живял някога, много отдавна; някогашен, едновремешен. Тука е моето вехто царство!… Тук е хайдутувал дядо ти Лулчо. Ив. Вазов, Р, 50. А младостта е сантиментална и тъжовна, както пишат вехтите автори. А. Гуляшки, Л, 32. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти войводи — / за Чавдар страшен хайдутин, / за Чавдар вехта войвода — / сина на Петка страшника! Хр. Ботев, Съч., 1929, 31.
4. Остар. Който е отживял времето си; стар, остарял, назадничав. Някои чорбаджии искат да кажат, че младежите нямали право да ся месят в общенародните работи, а някои младежи, напротив, кат да отхвърлят старите настрана, като хора с вехти и ръждиви мисли. Лет., 1874, 177. Но тази вехта романтика все по-бързо се измества от романтиката на новия живот. РД, 1958, бр. 6, 2.
5. Като същ. вехто ср. Вехти дрехи, вехти неща. Противоп. ново. Денка разплиташе старо, плетеше от него ново, разпаряше вехто, шиеше ново. Ст. Мокрев, ЗИ, 240.
◇ Вехтия<т> завет. Остар. Старият завет.
Ново-вехто. Разг. Известия, новини за станали събития. — Какво ново-вехто в манастира, дядо Обрешко? — А бе какво: отивам да диря свирачи, сватба ш’ дигаме. А. Каралийчев, В, 83. До една плешива и изкорубена черница стояха група селяни и си приказваха. — Къде, Димо? — закачи го един от тях. — При вас, — отговори Казакът. — Ново-вехто? — Новото — има събрание в училището. Г. Караславов, СИ, 156. — А-а, Горилков… Добър ден. (..). Отдавна не сме се виждали… ново-вехто? Ст. Костов, Г, 53.
Приказвай (разправяй) на вехтата ми шапка. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. Разправяй на вехтата ми шапка, че ще завършиш речника до края на месеца. Не си свършил още и половината работа.
— Други (остар. и диал.) форми: вет, ветх.
ВЕХТА`Р1, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Остар. и диал. Вехтория; вехтарница, вехтина, вехтошина, ветошина. Смесен с вар употребява ся [хлорът] за белене боядисани платове и вехтари, от които ся правят хартии. С. Вежинов, X (превод), 30.
ВЕХТА`Р2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Вехтошар. Ние сме едни вехтари, които са прославяме с вехтите дрехи, що стоят в нашите магазини. И. Аджемов, ВК (превод), 103.
ВЕХТАРНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Стар предмет, вехтория; вехтар1, вехтина, вехтошина. Библията ми беше опрашена. Едно от децата на вардача, .., рече ми: Откакто ваша милост не четеш веке тая вехтарница, струва ми се, че си по-малко тъжен. Др. Цанков, ТМ (превод), 55.
2. Вехтошарница. Той си купи от вехтарницата чисти дрехи, — куртка и калпак. Д. Немиров, Д №9, 133.
ВЕХТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от вехтар2; вехтошарски.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕХТЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вехтея.
ВЕХТЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вехтя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
