Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/49“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>беля: забраниха да си варим петмез.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. <i>Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов.</i> К. Калчев, ЖП, 164. <i>Те садят цвекло (чукундур), от което варят захарта и я продават.</i> Ступ., 1875, бр. 3, 24. <i>Койчо не тряба да ходи в това проклето школо; нека по-добре иде да шие пантофе или да вари сапун.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 79. <b>варя се</b> <i>страд.</i> <i>Вкъщи настана паника. Точеха се баници, варяха се яхнии, две-три кокошки с отсечени глави се върдаляха сред двора.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. <i>Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия и издали много строг закон.</i> Й. Радичков, НД, 227. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАРЯ` СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> За ястие — вря на огън, котлон и под. <i>Насядали край огъня в широка землянка, където в два големи котела се вареше овнешко месо, хайдутите приказваха за войводата.</i> М. Марчевски, П, 65. <i>На камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф.</i> Ил. Блъсков, С, 5. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Вари го, печи го</b>. <i>Разг.</i> Каквито и усилия да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). <i>Беше на школа, след като го освободиха от председателството, но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото.</i> Б. Обретенов, С, 67. |
| − | + | <b>Змии варя</b>. <i>Разг.</i> Много се ядосвам. | |
| − | + | <b>Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари</b>. <i>Разг.</i> Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно или не е предстоящо. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВАРЯ | + | <b>ВАРЯ`</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Надвивам, боря (във 2 знач.). <i>Сон ми го варит и ми го кършит, / а немат лудо да ми заспиет.</i> Нар. пес., СбБрМ, 406. |
2. Изпреварвам някого, <b>варя се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | 2. Изпреварвам някого, <b>варя се</b> <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`РЯ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Меря си силите с някого; надпреварвам се, надварям се. <i>Като се върнахме от сватбата, варихме се на кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря.</i> М. Кънчев, В, 127. <i>Има един войвода. Ангел войвода, на него никой насреща не може да излезе .. — Тъй ли? — креснал пашата. — Та с мене ли той ще се вари! Та от мене ли по-силен ще да е!</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАРЯ`ГИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>варя`г</b>, <i>м. Истор.</i> Византийско и древноруско название на норманите, които през IX-X в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. <i>Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце.</i> Н. Райнов, ВДБ, 61. <i>Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят.</i> Знан., 1875, бр. 8, 127. | ||
| − | + | — От гр. βαράγγοι през рус. варяги. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАС</b>. Вж. <em>вие</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | — От гр. | + | <b>ВАСА`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности. |
| − | |||
| − | <b>ВАС | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | < | + | 2. <i>Разш.</i> Политически зависимо лице или държава. <i>След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. <i>През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска.</i> Д. Цончев и др., АК, 11. <i>Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство.</i> Д. Войников, КБИ, 31. <i>В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубов — навярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците.</i> Ст. Михайлов, БС, 140. |
| − | + | — Фр. vassal. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до васал. <i>От Тракия направиха Източна Румелия, уж автономна, ама я оставиха васална на султана.</i> Д. Спространов, ОП, 91. <i>Събрал беше Баязид не само анадолските си войски, но и западните .. — гърци, сърби и наши съотечественици .. И вървяха васалните войски, размесени между другите, през земи, които Амурат беше завоювал, и не срещаха отпор.</i> Ем. Станев, А, 200. <i>Шишман влязъл в преговори с турците, потвърдил наново васалните си отношения спрямо султана и обещал да плаща редовно васалния данък.</i> Ист. X и XI кл, 1965, 88. <i>Ристич са бил приел на аудиенция от султана, което било знак на приятелски отношения между господаря и васалния княз.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 176. <i>Васално княжество.</i> <i>Васална държава.</i> <i>Васална зависимост.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСАЛИТЕ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> <b>1</b>. <i>Истор.</i> Във феодалното общество — зависимост на по-низш по степен и ранг феодал спрямо по-висш; васалство. | ||
| + | 2. <i>Юрид.</i> Форма на зависимост между държави, при която държавата-васал е подчинена на държавата-сюзерен въз основа на международен акт. <i>Ние се стремим да отхвърлим нашия васалитет към султана; стремим се да освободим останалите в Турската империя сърби.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 250. <i>Мехмед Али, независимият паша на Египет, изразявал васалитета си спрямо Портата само чрез годишен трибут — той го плащал естествено заради своята борба против мамелюците, .. защото</i> | ||
Текуща версия към 02:18, 20 май 2014
беля: забраниха да си варим петмез. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 164. Те садят цвекло (чукундур), от което варят захарта и я продават. Ступ., 1875, бр. 3, 24. Койчо не тряба да ходи в това проклето школо; нека по-добре иде да шие пантофе или да вари сапун. Л. Каравелов, Съч. II, 79. варя се страд. Вкъщи настана паника. Точеха се баници, варяха се яхнии, две-три кокошки с отсечени глави се върдаляха сред двора. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия и издали много строг закон. Й. Радичков, НД, 227.
ВАРЯ` СЕ несв., непрех. За ястие — вря на огън, котлон и под. Насядали край огъня в широка землянка, където в два големи котела се вареше овнешко месо, хайдутите приказваха за войводата. М. Марчевски, П, 65. На камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф. Ил. Блъсков, С, 5.
◇ Вари го, печи го. Разг. Каквито и усилия да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Беше на школа, след като го освободиха от председателството, но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи го — все си е такъв и с хубавото, и с лошото. Б. Обретенов, С, 67.
Змии варя. Разг. Много се ядосвам.
Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари. Разг. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно или не е предстоящо.
ВАРЯ`, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Надвивам, боря (във 2 знач.). Сон ми го варит и ми го кършит, / а немат лудо да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406.
2. Изпреварвам някого, варя се страд. и взаим.
ВА`РЯ СЕ несв., непрех. Диал. Меря си силите с някого; надпреварвам се, надварям се. Като се върнахме от сватбата, варихме се на кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря. М. Кънчев, В, 127. Има един войвода. Ангел войвода, на него никой насреща не може да излезе .. — Тъй ли? — креснал пашата. — Та с мене ли той ще се вари! Та от мене ли по-силен ще да е! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318.
ВАРЯ`ГИ мн., ед. (рядко) варя`г, м. Истор. Византийско и древноруско название на норманите, които през IX-X в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце. Н. Райнов, ВДБ, 61. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.
— От гр. βαράγγοι през рус. варяги.
ВАС. Вж. вие.
ВАСА`Л м. 1. Истор. В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности.
2. Разш. Политически зависимо лице или държава. След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска. Д. Цончев и др., АК, 11. Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство. Д. Войников, КБИ, 31. В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубов — навярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците. Ст. Михайлов, БС, 140.
— Фр. vassal.
ВАСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който се отнася до васал. От Тракия направиха Източна Румелия, уж автономна, ама я оставиха васална на султана. Д. Спространов, ОП, 91. Събрал беше Баязид не само анадолските си войски, но и западните .. — гърци, сърби и наши съотечественици .. И вървяха васалните войски, размесени между другите, през земи, които Амурат беше завоювал, и не срещаха отпор. Ем. Станев, А, 200. Шишман влязъл в преговори с турците, потвърдил наново васалните си отношения спрямо султана и обещал да плаща редовно васалния данък. Ист. X и XI кл, 1965, 88. Ристич са бил приел на аудиенция от султана, което било знак на приятелски отношения между господаря и васалния княз. З. Стоянов, ЗБВ I, 176. Васално княжество. Васална държава. Васална зависимост.
ВАСАЛИТЕ`Т, мн. няма, м. 1. Истор. Във феодалното общество — зависимост на по-низш по степен и ранг феодал спрямо по-висш; васалство.
2. Юрид. Форма на зависимост между държави, при която държавата-васал е подчинена на държавата-сюзерен въз основа на международен акт. Ние се стремим да отхвърлим нашия васалитет към султана; стремим се да освободим останалите в Турската империя сърби. Ст. Дичев, ЗС I, 250. Мехмед Али, независимият паша на Египет, изразявал васалитета си спрямо Портата само чрез годишен трибут — той го плащал естествено заради своята борба против мамелюците, .. защото
