Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/134“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>миналото на народа и земята ни.</i> М. Арнаудов, БКД, 216. <i>За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.</i> | <i>миналото на народа и земята ни.</i> М. Арнаудов, БКД, 216. <i>За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.</i> | ||
| − | ◇ <b>Ни (нито) вест, ни (нито) кост</b> <i>от някого. Разг.</i> Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. <i>— Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по | + | ◇ <b>Ни (нито) вест, ни (нито) кост</b> <i>от някого</i>. <i>Разг.</i> Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. <i>— Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по друмищата, .. Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ, .. и оттогава ни вест, ни кост от него.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 348. <i>Но настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и… ни вест, ни кост до днес.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. |
| − | <b> | + | <b>Скръбна вест</b>. Писмено печатно съобщение за смъртта на някого; некролог. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСТА`ЛКА</b> <i>ж. Истор.</i> У древните римляни — жрица в храма на богинята на домашното огнище Веста, която дава обет да остане вечно девствена и да поддържа постоянно свещения огън. | ||
| − | — От лат. | + | — От лат. Vestalis. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСТА`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до весталка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СТВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>ве`стна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вестявам се внезапно, бързо или за кратко време; вясвам се. <i>Се` тъй с мъка на хоро ще иде [Йонко], с мъка на извор ще се вестне и то, тъй набързо, колкото майчин хатър да не скърши.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 68. <i>Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, .. — Хайде, бе майко, хайде, бе чедо! От кога не си се вестнал, изнадах ти се — занарежда тя.</i> Ем. Манов, ДСР, 201. <i>— Къде се губиш, Павле? — разпитваше Минко, .. — Откак отиде да работиш в кожарската фабрика, не се вестна в село…</i> П. Славински, МСК, 69. <i>— Да не бърза. Ще съберем за такса… Да не би сетне да ми рекат: „Твоята дъщеря, тъй и тъй, байраци развява — не ни трябва в училище!“ Тогаз — да не се вества пред очите ми. Чуваш ли ме, дъще?</i> Д. Бозаков, ДС, 81. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вествам се; вясване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СТГОТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. <i>Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята.</i> Ист. VI кл, 4. | ||
| − | <b> | + | — От нем. Westgote. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`СТГОТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до вестготи. <i>През 410 г. .. вестготският владетел Аларих е поискал от отслабналия във военно отношение Рим контрибуция от 300 фунта черен пипер годишно.</i> Л. Петров и др., БНК, 91. <i>Арабите завладели Северна Африка; унищожили вестготската държава в Испания и навлезли във Франция.</i> Ист. VI кл, 12. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСТИБУЛА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Анат.</i> Който се отнася до органа, осигуряващ равновесието на тялото в покой и в движение у гръбначните животни. <i>Упражненията за равновесие имат приложение при заболяването на централната нервна система, в изправителната гимнастика, при заболяването на вестибуларния апарат и др.</i> Н. Манчев, ЛФ, 48. <i>Вестибуларен анализатор. Чрез него се получават усещания за положението на тялото в пространството. Този анализатор функционира още преди раждането.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 57. | ||
| − | <b> | + | — От лат. vestibulum ’преддверие’ през рус. вестибулярный. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕСТИБЮ`Л</b> <i>м.</i> 1. Средищно обикн. не пряко осветено помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи. <i>В познатия ни зелен вестибюл е сложена дълга трапеза, край която са насядали все отбор юнаци.</i> Св. Минков, РТК, 140. <i>Моята стая и насреща — тяхната. Делеше ни само вестибюлът.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 299. <i>Между спомените ми за тая къща, .., по-дълбоко се е врязъл споменът от работната стая на баща ми, за където водеше първата врата вдясно, като се влезеше във вестибюла.</i> К. Георгиев, СбЦГМГ, 132. <i>Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 149. | ||
| − | + | 2. Обширно преходно помещение, разположено между входа и вътрешните помещения в обществена сграда, дворец, театър и др.; хол. <i>Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници.</i> Д. Димов, Т, 453. <i>Това широко, затворено и душно помещение беше някаква паянтова пристройка на хотел „Будапеща“, съединено с вестибюла на първия етаж.</i> М. Грубешлиева, ПП, 5. | |
| − | + | — От лат. vestibulum ’преддверие’ през фр. vestibule. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕСТИБЮ`ЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вестибюл (в 1 знач.). <i>По тясната фасада на съпритежателския дом можеше да се съди, че апартаментите не са много големи. Къде тогава щеше да приеме толкова гости този нов богаташ? Сигурно в някое тясно вестибюлче със стари канапета и без директно осветление…</i> Г. Караславов, Т, 10. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕСТИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Книж.</i> Човек, който носи и съобщава вести; вестоносец. <i>Веднъж му донесъл някой известие за смъртта на един цар, с когото той имал бой. Правосъден е бог, правосъден е бог! — |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 00:53, 18 май 2014
миналото на народа и земята ни. М. Арнаудов, БКД, 216. За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.
◇ Ни (нито) вест, ни (нито) кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. — Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по друмищата, .. Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ, .. и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Но настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и… ни вест, ни кост до днес. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.
Скръбна вест. Писмено печатно съобщение за смъртта на някого; некролог.
ВЕСТА`ЛКА ж. Истор. У древните римляни — жрица в храма на богинята на домашното огнище Веста, която дава обет да остане вечно девствена и да поддържа постоянно свещения огън.
— От лат. Vestalis.
ВЕСТА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до весталка.
ВЕ`СТВАМ СЕ, -аш се, несв.; ве`стна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Вестявам се внезапно, бързо или за кратко време; вясвам се. Се` тъй с мъка на хоро ще иде [Йонко], с мъка на извор ще се вестне и то, тъй набързо, колкото майчин хатър да не скърши. Ц. Церковски, Съч. III, 68. Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, .. — Хайде, бе майко, хайде, бе чедо! От кога не си се вестнал, изнадах ти се — занарежда тя. Ем. Манов, ДСР, 201. — Къде се губиш, Павле? — разпитваше Минко, .. — Откак отиде да работиш в кожарската фабрика, не се вестна в село… П. Славински, МСК, 69. — Да не бърза. Ще съберем за такса… Да не би сетне да ми рекат: „Твоята дъщеря, тъй и тъй, байраци развява — не ни трябва в училище!“ Тогаз — да не се вества пред очите ми. Чуваш ли ме, дъще? Д. Бозаков, ДС, 81.
ВЕ`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вествам се; вясване.
ВЕ`СТГОТИ мн. Истор. Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4.
— От нем. Westgote.
ВЕ`СТГОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вестготи. През 410 г. .. вестготският владетел Аларих е поискал от отслабналия във военно отношение Рим контрибуция от 300 фунта черен пипер годишно. Л. Петров и др., БНК, 91. Арабите завладели Северна Африка; унищожили вестготската държава в Испания и навлезли във Франция. Ист. VI кл, 12.
ВЕСТИБУЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. Който се отнася до органа, осигуряващ равновесието на тялото в покой и в движение у гръбначните животни. Упражненията за равновесие имат приложение при заболяването на централната нервна система, в изправителната гимнастика, при заболяването на вестибуларния апарат и др. Н. Манчев, ЛФ, 48. Вестибуларен анализатор. Чрез него се получават усещания за положението на тялото в пространството. Този анализатор функционира още преди раждането. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 57.
— От лат. vestibulum ’преддверие’ през рус. вестибулярный.
ВЕСТИБЮ`Л м. 1. Средищно обикн. не пряко осветено помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи. В познатия ни зелен вестибюл е сложена дълга трапеза, край която са насядали все отбор юнаци. Св. Минков, РТК, 140. Моята стая и насреща — тяхната. Делеше ни само вестибюлът. Д. Калфов, Избр. разк., 299. Между спомените ми за тая къща, .., по-дълбоко се е врязъл споменът от работната стая на баща ми, за където водеше първата врата вдясно, като се влезеше във вестибюла. К. Георгиев, СбЦГМГ, 132. Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище. Ем. Станев, ИК I и II, 149.
2. Обширно преходно помещение, разположено между входа и вътрешните помещения в обществена сграда, дворец, театър и др.; хол. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. Д. Димов, Т, 453. Това широко, затворено и душно помещение беше някаква паянтова пристройка на хотел „Будапеща“, съединено с вестибюла на първия етаж. М. Грубешлиева, ПП, 5.
— От лат. vestibulum ’преддверие’ през фр. vestibule.
ВЕСТИБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестибюл (в 1 знач.). По тясната фасада на съпритежателския дом можеше да се съди, че апартаментите не са много големи. Къде тогава щеше да приеме толкова гости този нов богаташ? Сигурно в някое тясно вестибюлче със стари канапета и без директно осветление… Г. Караславов, Т, 10.
ВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който носи и съобщава вести; вестоносец. Веднъж му донесъл някой известие за смъртта на един цар, с когото той имал бой. Правосъден е бог, правосъден е бог! —
