Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/79“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | твърд като дърво. <i>За консервната промишленост подхождат сортове със средни листа на зелката, без дебели и вдървени ребра.</i> П. Даскалов и др., ТК, 61. <i>Разглеждахме вдървените стъбла на доматите.</i> | |
| − | + | 2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — който е неподвижен, безжизнен или е загубил чувствителността си поради смърт, парализа или друго заболяване, студ, уплаха; вцепенен, схванат, вкочанен. <i>Янко и Кольо гледаха със страх мъртвите зверове — вкочанелите им тела .. Изправени пред тая купчина от вдървени тела, двамата усещаха леки тръпки да лазят по гърбовете им.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 75. <i>Пренесоха героя на върха на хълма, положиха го на зелената трева — студен, неподвижен, прекрасен. Над него блестеше нежно и печално синьо чистото унгарско небе, слаб ветрец галеше вдървеното лице.</i> П. Вежинов, ВР, 279-280. <i>На две крачки едно полупарализирано момиче, крепено от стара жена, плачеше, тътрейки накриво своя вдървен крак.</i> К. Константинов, ПЗ, 79. <i>Искаше да каже нещо на сеймените, но езикът не го слушаше, нито се превърташе в устата му, сух, вдървен и тръпчив като въглен.</i> А. Христофоров, А, 111-112. <i>Ледената вода веднага го прониза целия .., но той не излезе от водата, продължи надолу с вдървени крака.</i> П. Вежинов, НС, 163. | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> За стойка, поза, походка и др. — който е прекалено скован, стегнат. <i>Тя погледна угриженото лице на майка си, погледна баща си, взел малко вдървена, тържествена поза на другия край на масата, и се усмихна на себе си.</i> Ем. Манов, ДСР, 174. <i>Тя се поклони величествено и с вирната глава, с изправена и вдървена стойка на тялото си тръгна към рояла.</i> Д. Димов, Т, 190. <i>Старостта не обича да вижда себе си, угасналите си очи, вдървената си походка.</i> П. Вежинов, НБК, 13. <i>Алеите бяха тук-таме заледени и той трябваше да върви внимателно, с вдървено тяло, цял нащрек, за да не се поддхлъзне.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43. | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. <i>Прен.</i> За стойка, поза, походка и др. — | + | <b>ВДЪРВЕНЕ`Я</b>. Вж. <em>вдървенявам</em><sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕ`НО</b>. <i>Нареч. от</i> вдървен (във 2 и 3 знач.); неподвижно, схванато. <i>Той облиза почернелите си, вече напукани устни и остана да лежи вдървено и мълчаливо.</i> Д. Ангелов, ЖС, 167. <i>На коженото канапе сър Елиот пушеше цигара, а срещу него, като държеше главата си изправено и малко вдървено, говореше граф Игнатиев.</i> Ст. Дичев, ЗД II, 790. <i>Очаквах той да продължи или най-малкото да се спре при мен, но Стефан не каза нищо повече, отминавайки някак вдървено нататък.</i> Л. Станев, ПХ, 49-50. <i>Мавруд стана, изправи се вдървено от болестта.</i> С. Северняк, ИРЕ, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕ`НОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> вдървен; вцепененост. <i>Щом се възвърна способността ми да мисля, .. видях пак опушения таван на килията и себе си, легнал възнак на одъра. Тогава телесната вдървеност изчезна и първата ми мисъл бе: „Това ли е Таворската?“</i> Ем. Станев, А, 106. <i>Сега Мария носеше замърсен пеньоар от дебела розова коприна, .. Секунда подир това Ирина различи кухия блясък в очите й — .. безумни очи .. и вдървеността на тялото, изпънато в поза на надменно величие.</i> Д. Димов, Т, 188. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВДЪРВЕНЯ</b>. Вж. вдървенявам<sup>1</sup> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`</b>. Вж. <em>вдървенявам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вдървеня`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Рядко.</i> Вдървявам. <b>вдървенявам се</b>, <b>вдървеня се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вдървеня` се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Вдървявам се; вдървенявам<sup>2</sup>. <i>Стъблото на… ябълката израства високо и се вдървенява. Нарича се дървенисто стъбло.</i> Бнт, VI кл, 41-42. |
| − | |||
| − | <i>св., непрех. Рядко.</i> Вдървявам се; вдървенявам<sup>2</sup>. <i>Стъблото | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вдърве`нея</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> -я`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> вдървеня`л, -а, -о, <i>мн.</i> вдървене`ли, <i>св., непрех. Рядко.</i> Вдървявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вдървенявам<sup>1</sup> <i>и от</i> вдървенявам се; вдървяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вдървенявам<sup>2</sup>; вдървяване. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВДЪРВЯ | + | <b>ВДЪРВЯ`</b>. Вж. <em>вдървявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВДЪРВЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вдървя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо да стане твърдо като дърво. <i>Те [усойниците] изпускали през езика си отрова, която вдървявала човека моментално.</i> К. Момчилов, ЗК, 60. <i>Снегът и студът вдървиха обувките ми.</i> |
| − | 2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. <i>Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му.</i> И. Волен, МДС, 142. <i>Страхът вдърви краката му.</i> Кл. Цачев, СШ, 38. вдървявам се, вдървя се <i>страд.</i> | + | 2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. <i>Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му.</i> И. Волен, МДС, 142. <i>Страхът вдърви краката му.</i> Кл. Цачев, СШ, 38. <b>вдървявам се</b>, <b>вдървя се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВДЪРВЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вдървя` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Ставам твърд като дърво; вкоравявам се. <i>Обувките ми се вдървиха от студа.</i> | ||
| + | 2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. Ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради смърт или парализиране. <i>На заранта намерихме Ваклушка просната на земята и подута .. Стрина Здравка я побутна оттук, побутна я оттам, но овцата бе се вдървила вече.</i> И. Волен, БХ, 91-92. <i>Като усети в отпора на старческите твърди колена, че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дора отново почувстува</i> | ||
Текуща версия към 16:18, 17 май 2014
твърд като дърво. За консервната промишленост подхождат сортове със средни листа на зелката, без дебели и вдървени ребра. П. Даскалов и др., ТК, 61. Разглеждахме вдървените стъбла на доматите.
2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — който е неподвижен, безжизнен или е загубил чувствителността си поради смърт, парализа или друго заболяване, студ, уплаха; вцепенен, схванат, вкочанен. Янко и Кольо гледаха със страх мъртвите зверове — вкочанелите им тела .. Изправени пред тая купчина от вдървени тела, двамата усещаха леки тръпки да лазят по гърбовете им. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Пренесоха героя на върха на хълма, положиха го на зелената трева — студен, неподвижен, прекрасен. Над него блестеше нежно и печално синьо чистото унгарско небе, слаб ветрец галеше вдървеното лице. П. Вежинов, ВР, 279-280. На две крачки едно полупарализирано момиче, крепено от стара жена, плачеше, тътрейки накриво своя вдървен крак. К. Константинов, ПЗ, 79. Искаше да каже нещо на сеймените, но езикът не го слушаше, нито се превърташе в устата му, сух, вдървен и тръпчив като въглен. А. Христофоров, А, 111-112. Ледената вода веднага го прониза целия .., но той не излезе от водата, продължи надолу с вдървени крака. П. Вежинов, НС, 163.
3. Прен. За стойка, поза, походка и др. — който е прекалено скован, стегнат. Тя погледна угриженото лице на майка си, погледна баща си, взел малко вдървена, тържествена поза на другия край на масата, и се усмихна на себе си. Ем. Манов, ДСР, 174. Тя се поклони величествено и с вирната глава, с изправена и вдървена стойка на тялото си тръгна към рояла. Д. Димов, Т, 190. Старостта не обича да вижда себе си, угасналите си очи, вдървената си походка. П. Вежинов, НБК, 13. Алеите бяха тук-таме заледени и той трябваше да върви внимателно, с вдървено тяло, цял нащрек, за да не се поддхлъзне. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43.
ВДЪРВЕНЕ`Я. Вж. вдървенявам2.
ВДЪРВЕ`НО. Нареч. от вдървен (във 2 и 3 знач.); неподвижно, схванато. Той облиза почернелите си, вече напукани устни и остана да лежи вдървено и мълчаливо. Д. Ангелов, ЖС, 167. На коженото канапе сър Елиот пушеше цигара, а срещу него, като държеше главата си изправено и малко вдървено, говореше граф Игнатиев. Ст. Дичев, ЗД II, 790. Очаквах той да продължи или най-малкото да се спре при мен, но Стефан не каза нищо повече, отминавайки някак вдървено нататък. Л. Станев, ПХ, 49-50. Мавруд стана, изправи се вдървено от болестта. С. Северняк, ИРЕ, 36.
ВДЪРВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вдървен; вцепененост. Щом се възвърна способността ми да мисля, .. видях пак опушения таван на килията и себе си, легнал възнак на одъра. Тогава телесната вдървеност изчезна и първата ми мисъл бе: „Това ли е Таворската?“ Ем. Станев, А, 106. Сега Мария носеше замърсен пеньоар от дебела розова коприна, .. Секунда подир това Ирина различи кухия блясък в очите й — .. безумни очи .. и вдървеността на тялото, изпънато в поза на надменно величие. Д. Димов, Т, 188.
ВДЪРВЕНЯ`. Вж. вдървенявам1.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вдървеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вдървявам. вдървенявам се, вдървеня се страд.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вдървеня` се св., непрех. Рядко. Вдървявам се; вдървенявам2. Стъблото на… ябълката израства високо и се вдървенява. Нарича се дървенисто стъбло. Бнт, VI кл, 41-42.
ВДЪРВЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вдърве`нея, -е`еш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вдървеня`л, -а, -о, мн. вдървене`ли, св., непрех. Рядко. Вдървявам се.
ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам1 и от вдървенявам се; вдървяване.
ВДЪРВЕНЯ`ВАНЕ2 мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам2; вдървяване.
ВДЪРВЯ`. Вж. вдървявам.
ВДЪРВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вдървя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане твърдо като дърво. Те [усойниците] изпускали през езика си отрова, която вдървявала човека моментално. К. Момчилов, ЗК, 60. Снегът и студът вдървиха обувките ми.
2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му. И. Волен, МДС, 142. Страхът вдърви краката му. Кл. Цачев, СШ, 38. вдървявам се, вдървя се страд.
ВДЪРВЯ`ВАМ СЕ несв.; вдървя` се св., непрех. 1. Ставам твърд като дърво; вкоравявам се. Обувките ми се вдървиха от студа.
2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. Ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради смърт или парализиране. На заранта намерихме Ваклушка просната на земята и подута .. Стрина Здравка я побутна оттук, побутна я оттам, но овцата бе се вдървила вече. И. Волен, БХ, 91-92. Като усети в отпора на старческите твърди колена, че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дора отново почувстува
