Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/34“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | гo следят!). В такъв случай поради възрастта си той няма да издържи на изтезанията. Ще го принудят да говори за миналото на картела и за сегашните му опити за шпионска и подривна дейност във връзка с издирванията на български нефт. Ще го заставят да издаде другарите си!... | |
| − | + | Не е ли по-разумно той, който знае много и по неволя би направил широки разкрития, да бъде вече отстранен оттук? Така няма да бъдат дадени нови козове на комунистическата пропаганда в борбата й срещу свободния свят. Нека го прехвърлят в Ирак — там ще бъде най-полезен... | |
| − | + | Но Герасим Ранков знаеше какво ще възразят от централата: | |
| − | + | Основната борба сега е против комунизма. Не го ли унищожим ние, той ще унищожи нас. Разумно ли ще бъде човек като Герасим Ранков, който вече се намира зад желязната завеса, да напусне тази удобна за борбата позиция... само защото му се вижда трудно да живее в комунистическия свят и да работи против враговете?... | |
| − | + | А не ще ли е най-просто и лесно да мине просто към търговска сделка: да се спазари с Йожи Илел — да кажем срещу десет, срещу двайсет хиляди лири стерлинги да му уреди измъкването от България?... | |
| + | |||
| − | + | Йосиф Илел посрещна Герасим Ранков радушно. Подаде му ръка и го изгледа усмихнато с вид, че изпитва удоволствие от срещата им след толкова години раздяла. | |
| − | + | — Лидия, ти можеш да отиваш за обеда у Круна — каза Илел, като въвеждаше Ранков от чакалнята в зъболекарския кабинет. | |
| − | + | Тя долови, че иска да я отпрати, защото повече не му е нужна. В очите й с цвят на бадемова черупка блесна яд: | |
| − | + | — Имате тайни от мене, що ли? | |
| − | + | Илел се извърна, прехвърли ръка през раменете й, за да смекчи с ласка грубостта си, и каза: | |
| − | + | — Мила, при конспирация колкото човек по-малко знае за другите, толкова по-добре. Хайде, не бъди обидчива! | |
| − | + | Лидия се извърна и излезе, без да се сбогува. | |
| − | + | — Почувствува се като слугинче за обща работа! — изрече уж шеговито Ранков. — Във всичко влага страсти! | |
| − | + | Илел долови укор в суровите му, зли очи. | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 08:39, 14 май 2014
Страницата е проверена
