Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/57“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>за неблагодарната природа на хората, някои били забравили честите си гостувания зад граница при тях, многобройните подаръци.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 55- | + | <i>за неблагодарната природа на хората, някои били забравили честите си гостувания зад граница при тях, многобройните подаръци.</i> И. Велчев, КЕЛ I, 55-56. <i>Тя го погледна вбесено, изумена от наглото му предложение.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВБЕСЯ</b>. Вж. вбесявам. | + | <b>ВБЕСЯ`</b>. Вж. <em>вбесявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБЕСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вбеся`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Ставам причина някой да изпадне в силен гняв, в ярост; разярявам, подлудявам. <i>Равнодушието, с което тя му съобщи тази неприятна новина, го вбеси още повече и той, заеквайки от гняв, търсеше да й каже най-обидната дума.</i> И. Петров, НЛ, 139. <i>Али Пехливан беше като луд от ярост .. Филчовите кърпи още повече го вбесиха и като нямаше кого да бие, задърпа юздата на коня, задържа го и с все сила заби стремената в корема му.</i> К. Петканов, X, 173-174. <i>Нищо не го вбесяваше тъй много, както неуредицата. Той, като военен, обичаше реда, обичаше всичко да бъде на определеното му място.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. <i>Гласът й, който изпълни бараката като внезапно нахлула мъгла, още повече вбеси Ариф. Зарита я, без да гледа къде…</i> Б. Несторов, АР, 195. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБЕСЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вбеся` се</b> <i>св., непрех.</i> Изпадам в състояние на силен гняв, на ярост. <i>Интересно, аз не правя това нарочно, за да ядосвам събеседниците си, но изглежда, че външността ми е такава, защото съм забелязал, че и други хора са се вбесявали, когато започнат да разговарят с мене и да ме съветват.</i> К. Калчев, ДНГ, 5. <i>Малеев съвсем се вбеси: — Звяр! Хората плачат с кървави сълзи, пък ти се хилиш!</i> Ст. Марков, ДБ, 388. <i>Младен стана груб и жесток. В сърцето му нямаше милост вече към нея. Завареше ли я малко нещо весела, радостна, вбесяваше се и й казваше най-тежки думи.</i> К. Петканов, БД, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБЕСЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вбесявам <i>и от</i> вбесявам се. <i>Позорните кроежи за бягство от града и от дълга на патриот и защитник на цар и отечество чукаха на съвестта му до вбесяване.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 575. <i>Чуден страх имаше Матей Матов от нея… Може би никой не го ядосваше тъй много, не го нервираше до вбесяване, както тя.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 429. |
| − | |||
| − | IV, 575. <i>Чуден страх имаше Матей Матов от | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вби`я</b>, -и`еш, <i>мин. св.</i> вби`х, <i>прич. мин. страд.</i> вбит, <i>св., прех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. Вкарвам със сила остър предмет вътре в нещо или със силно чукане, удряне; забивам. <i>— Ще избиете дупка в камъка направо, ще вбиете клин, голям. Сетне — скоби.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 603. <i>На празните доскоро пустеещи места парни чукове вбиваха в земята железобетонни цилиндри.</i> Г. Готев, ПШ, 86. <i>И повторно в гърди му като вби / ханджара, викна стръвният убиец: / — Мен нейни думи — тебе моя нож!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. <b>вбивам се</b>, <b>вбия се</b>{{попр|Промяна на неакцентирана частица.}} <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вби`я се</b> <i>св., непрех.</i> С предл. <em>в</em>. 1. Прониквам, навлизам навътре в нещо. <i>Арсо сграбчи с две ръце горните редове на бодливия тел .. Той не почувствува колко дълбоко се вбиха в дланите ръждивите шипове на тела.</i> ВН, 1960, бр. 2623, 4. <i>Тримата решиха четата да се вбие в един гъст лещак, .. и така да изчакат стъмняването, а през нощта да се измъкнат незабелязано от обръча.</i> Д. Ангелов, ЖС, 421. |
2. <i>Прен.</i> Прониквам дълбоко в съзнанието. <i>В съзнанието му неволно беше се вбило числото 13, на което окончаваше поредният номер на Евгени Милев в списъка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 602. | 2. <i>Прен.</i> Прониквам дълбоко в съзнанието. <i>В съзнанието му неволно беше се вбило числото 13, на което окончаваше поредният номер на Евгени Милев в списъка.</i> Д. Ангелов, ЖС, 602. | ||
| − | + | ◇ <b>Вбивам / вбия в главата</b> <i>на някого нещо. Разг. </i>С повтаряне, с напомняне правя нещо да залегне в съзнанието на някого и трайно да го запомни, запамети. <i>— Постоянно трябва да им вбивам в главата най-елементарни истини — измърмори Манчев.</i> К. Калчев, СТ, 35. | |
| + | |||
| + | <b>Вбивам / вбия клин</b>. <i>Книж.</i> Развалям добрите отношения между приятели, приятелски страни, внасям разцепление между съюзници. | ||
| + | |||
| + | <b>Вбивам се / вбия се като клин (клинец)</b> <i>в нещо.</i> Оставам дълбоко, силно, трайно в нещо (памет, съзнание и под.). <i>Той се вторачи напред и настрани, но никъде не се мярна оная пъстра блуза, с която девойката бе облечена снощи и която като клинец се вби в паметта му.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 371. | ||
| + | |||
| + | <b>Вбивам си / вбия си в главата</b> <i>нещо. Разг.</i> Втълпявам си нещо, което остава трайно, дълбоко в съзнанието ми. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вбивам <i>и от</i> вбивам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИЧА`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>вби`ча се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам упорит, твърдоглав. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИЧА`ВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вбичавам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИ`ЧА СЕ</b>. Вж. <em>вбичавам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБИ`Я</b>. Вж. <em>вбивам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВБОДА</b>. Вж. вбождам. | + | <b>ВБОДА`</b>. Вж. <em>вбождам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБО`ДВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вбо`дна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вбо`днат, <i>св., прех., Диал.</i> Бодвам нещо навътре, <b>вбодвам се</b>, <b>вбодна се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБО`ДВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вбодвам <i>и от</i> вбодвам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБО`ДНА</b>. Вж. <em>вбодвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВБО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>вбода`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> вбо`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вбол, <i>св., прех.</i> Бода нещо навътре; забождам. <i>— Няма значение дали си вбол иглата в дланта</i> |
| − | |||
Текуща версия към 16:05, 9 май 2014
за неблагодарната природа на хората, някои били забравили честите си гостувания зад граница при тях, многобройните подаръци. И. Велчев, КЕЛ I, 55-56. Тя го погледна вбесено, изумена от наглото му предложение.
ВБЕСЯ`. Вж. вбесявам.
ВБЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; вбеся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Ставам причина някой да изпадне в силен гняв, в ярост; разярявам, подлудявам. Равнодушието, с което тя му съобщи тази неприятна новина, го вбеси още повече и той, заеквайки от гняв, търсеше да й каже най-обидната дума. И. Петров, НЛ, 139. Али Пехливан беше като луд от ярост .. Филчовите кърпи още повече го вбесиха и като нямаше кого да бие, задърпа юздата на коня, задържа го и с все сила заби стремената в корема му. К. Петканов, X, 173-174. Нищо не го вбесяваше тъй много, както неуредицата. Той, като военен, обичаше реда, обичаше всичко да бъде на определеното му място. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342. Гласът й, който изпълни бараката като внезапно нахлула мъгла, още повече вбеси Ариф. Зарита я, без да гледа къде… Б. Несторов, АР, 195.
ВБЕСЯ`ВАМ СЕ несв.; вбеся` се св., непрех. Изпадам в състояние на силен гняв, на ярост. Интересно, аз не правя това нарочно, за да ядосвам събеседниците си, но изглежда, че външността ми е такава, защото съм забелязал, че и други хора са се вбесявали, когато започнат да разговарят с мене и да ме съветват. К. Калчев, ДНГ, 5. Малеев съвсем се вбеси: — Звяр! Хората плачат с кървави сълзи, пък ти се хилиш! Ст. Марков, ДБ, 388. Младен стана груб и жесток. В сърцето му нямаше милост вече към нея. Завареше ли я малко нещо весела, радостна, вбесяваше се и й казваше най-тежки думи. К. Петканов, БД, 121.
ВБЕСЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вбесявам и от вбесявам се. Позорните кроежи за бягство от града и от дълга на патриот и защитник на цар и отечество чукаха на съвестта му до вбесяване. Г. Караславов, ОХ IV, 575. Чуден страх имаше Матей Матов от нея… Може би никой не го ядосваше тъй много, не го нервираше до вбесяване, както тя. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 429.
ВБИ`ВАМ, -аш, несв.; вби`я, -и`еш, мин. св. вби`х, прич. мин. страд. вбит, св., прех. Обикн. с предл. в. Вкарвам със сила остър предмет вътре в нещо или със силно чукане, удряне; забивам. — Ще избиете дупка в камъка направо, ще вбиете клин, голям. Сетне — скоби. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 603. На празните доскоро пустеещи места парни чукове вбиваха в земята железобетонни цилиндри. Г. Готев, ПШ, 86. И повторно в гърди му като вби / ханджара, викна стръвният убиец: / — Мен нейни думи — тебе моя нож! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. вбивам се, вбия се* страд.
ВБИ`ВАМ СЕ несв.; вби`я се св., непрех. С предл. в. 1. Прониквам, навлизам навътре в нещо. Арсо сграбчи с две ръце горните редове на бодливия тел .. Той не почувствува колко дълбоко се вбиха в дланите ръждивите шипове на тела. ВН, 1960, бр. 2623, 4. Тримата решиха четата да се вбие в един гъст лещак, .. и така да изчакат стъмняването, а през нощта да се измъкнат незабелязано от обръча. Д. Ангелов, ЖС, 421.
2. Прен. Прониквам дълбоко в съзнанието. В съзнанието му неволно беше се вбило числото 13, на което окончаваше поредният номер на Евгени Милев в списъка. Д. Ангелов, ЖС, 602.
◇ Вбивам / вбия в главата на някого нещо. Разг. С повтаряне, с напомняне правя нещо да залегне в съзнанието на някого и трайно да го запомни, запамети. — Постоянно трябва да им вбивам в главата най-елементарни истини — измърмори Манчев. К. Калчев, СТ, 35.
Вбивам / вбия клин. Книж. Развалям добрите отношения между приятели, приятелски страни, внасям разцепление между съюзници.
Вбивам се / вбия се като клин (клинец) в нещо. Оставам дълбоко, силно, трайно в нещо (памет, съзнание и под.). Той се вторачи напред и настрани, но никъде не се мярна оная пъстра блуза, с която девойката бе облечена снощи и която като клинец се вби в паметта му. Г. Караславов, ОХ IV, 371.
Вбивам си / вбия си в главата нещо. Разг. Втълпявам си нещо, което остава трайно, дълбоко в съзнанието ми.
ВБИ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вбивам и от вбивам се.
ВБИЧА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вби`ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам упорит, твърдоглав.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБИЧА`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вбичавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБИ`ЧА СЕ. Вж. вбичавам се.
ВБИ`Я. Вж. вбивам.
ВБОДА`. Вж. вбождам.
ВБО`ДВАМ, -аш, несв.; вбо`дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вбо`днат, св., прех., Диал. Бодвам нещо навътре, вбодвам се, вбодна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБО`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вбодвам и от вбодвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВБО`ДНА. Вж. вбодвам.
ВБО`ЖДАМ, -аш, несв.; вбода`, -е`ш, мин. св. вбо`дох, прич. мин. св. деят. вбол, св., прех. Бода нещо навътре; забождам. — Няма значение дали си вбол иглата в дланта
