Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/58“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВВЕДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въведение. | <b>ВВЕДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въведение. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВВЕ`ЖДАМ | + | <b>ВВЕ`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>введа`</b>, -е`ш, <i>мин. св.</i> введох, <i>прич. мин. св. деят.</i> ввел, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Въвеждам. <i>Среща те почетният старец-игумен и след първите поздравления бърза да те введе в черквата.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 55. <i>Гавазина .. почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата .. и реши да почука на вратата и да введе бащата без предварителен доклад.</i> А. Константинов, Съч. I, 288. <i>И в подземията на голямата преславска тъмница введоха сетния апостол.</i> Н. Райнов, КЦ, 80. <i>Във времето на Султан Селима III .., който най-напред начна да ввежда реформи в Турция, по сичката държава настана таквоз разстройство, щото чудно е даже как можа османското царство да претърпи такваз опасна криза.</i> Г. Бенев, БК (превод), 12. <i>Растящата любов на народа към тези представления ввела в обичай да представят на един път не една трагедия, но три трагедии една подир друга.</i> Н. Михайловски, РВИ (превод), 129. <b>ввеждам се</b>, <b>введа се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВВЕ`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> ввеждам <i>и от</i> ввеждам се. | <b>ВВЕ`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> ввеждам <i>и от</i> ввеждам се. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>ВВЕРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж</i>. <i>Отгл. същ. от</i> вверявам <i>и от</i> вверявам се. | <b>ВВЕРЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж</i>. <i>Отгл. същ. от</i> вверявам <i>и от</i> вверявам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВГА`ЗВАМ | + | <b>ВГА`ЗВАМ</b>, -аш, <i>несв. ;</i> <b>вга`зя</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., непрех. Остар.</i> С предл. <em>в</em>. Влизам навътре в нещо с газене; нагазвам. <i>Като додоха до една малка речица, Татарка, която се втичаше в Днепър, вгазиха във водата с конете си и плаваха по нея много време.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 19-20. |
---- | ---- | ||
<b>ВГА`ЗВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вгазвам. | <b>ВГА`ЗВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вгазвам. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<b>ВГЛЕ`ДАМ СЕ</b>. Вж. <em>вглеждам се</em> и <em>вгледвам се</em>. | <b>ВГЛЕ`ДАМ СЕ</b>. Вж. <em>вглеждам се</em> и <em>вгледвам се</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВГЛЕ`ДВАМ СЕ | + | <b>ВГЛЕ`ДВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i> (остар. и диал); <b>вгле`дам се</b>, -аш се, <i>св., непрех.</i> Вглеждам се. <i>Жените го харесваха и се вгледваха в него.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 115. <i>Двамата се вгледват към потъмнялото прозорче и мълком се вслушват в шушненето на овошките.</i> Ив. Кирилов, Ж, 50. <i>Момъкът се вгледваше по надписите на дюгени от двете страни на улиците, като да търсеше нейде да спре.</i> А. Страшимиров, А, 117. |
---- | ---- | ||
<b>ВГЛЕ`ДВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вгледвам се; вглеждане. | <b>ВГЛЕ`ДВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вгледвам се; вглеждане. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВГЛЕ`ЖДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>вгле`дам се</b>, -аш се, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. 1. Насочвам погледа си към нещо и съсредоточено го гледам; взирам се. <i>Костадин спря коня и като сложи ръка над очите си, вгледа се в жената. Беше Христина.</i> Ем. Станев, ИК I, 163. <i>Още петнадесет минути! Командирът потегли обратно, като продължаваше да се вглежда в лицето на войниците. Кой ли от тия, които сега виждаше .., нямаше да се върнат никога в родината?</i> П. Вежинов, ВР, 261. <i>Вгледах се добре. Пътят, плетищата и нивите бяха същите, но махалата не приличаше на онази махала, която бях виждал есента.</i> Сл. Трънски, Н, 140. <i>Децата се вглеждаха в нея, Дона улавяше втренчените им погледи, пълни с неясно съчувствие и уплаха.</i> Д. Талев, И, 424. <i>Понякога моята внучка спира</i> | <b>ВГЛЕ`ЖДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>вгле`дам се</b>, -аш се, <i>св., непрех.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. 1. Насочвам погледа си към нещо и съсредоточено го гледам; взирам се. <i>Костадин спря коня и като сложи ръка над очите си, вгледа се в жената. Беше Христина.</i> Ем. Станев, ИК I, 163. <i>Още петнадесет минути! Командирът потегли обратно, като продължаваше да се вглежда в лицето на войниците. Кой ли от тия, които сега виждаше .., нямаше да се върнат никога в родината?</i> П. Вежинов, ВР, 261. <i>Вгледах се добре. Пътят, плетищата и нивите бяха същите, но махалата не приличаше на онази махала, която бях виждал есента.</i> Сл. Трънски, Н, 140. <i>Децата се вглеждаха в нея, Дона улавяше втренчените им погледи, пълни с неясно съчувствие и уплаха.</i> Д. Талев, И, 424. <i>Понякога моята внучка спира</i> | ||
Версия от 19:57, 27 април 2014
или си ударил с длан върху иглата. Ст. Волев, МС, 106. Претрошен е десният му крак — / и сабя счупена острилото си вбола / в разръфано бедро… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 251. вбождам се, вбода се страд.
— Друга (диал.) форма: вба`ждам.
ВБО`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вбождам и от вбождам се.
— Друга (диал.) форма: вба`ждане.
ВВЕДА`. Вж. ввеждам.
ВВЕДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въведение.
ВВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; введа`, -е`ш, мин. св. введох, прич. мин. св. деят. ввел, св., прех. Остар. Книж. Въвеждам. Среща те почетният старец-игумен и след първите поздравления бърза да те введе в черквата. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Гавазина .. почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата .. и реши да почука на вратата и да введе бащата без предварителен доклад. А. Константинов, Съч. I, 288. И в подземията на голямата преславска тъмница введоха сетния апостол. Н. Райнов, КЦ, 80. Във времето на Султан Селима III .., който най-напред начна да ввежда реформи в Турция, по сичката държава настана таквоз разстройство, щото чудно е даже как можа османското царство да претърпи такваз опасна криза. Г. Бенев, БК (превод), 12. Растящата любов на народа към тези представления ввела в обичай да представят на един път не една трагедия, но три трагедии една подир друга. Н. Михайловски, РВИ (превод), 129. ввеждам се, введа се страд.
ВВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от ввеждам и от ввеждам се.
ВВЕРЯ`. Вж. вверявам.
ВВЕРЯ`ВАМ, -аш, несв.; вверя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Поверявам, доверявам. Позволете да вверя вам мое мъничко сокровище, то у вас ще бъде по-добре запазено, нежели нейде другаде. С. Радулов, ГМП (превод), 205-206. Египтените мислели за разумно да вверяват пазенето на господарството на человеци земепритежатели, които затуй ще полагат сичкото си старание за отбрана на отечеството. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29. Вверявам я [дъщеря си] на отеческото ти сърце, на вечното ти милосърдие, ти ще бодърствуваш над нея по-добре. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 35. По-напред — да дойде момък при него най-съкровена болка да му ввери, той ще го изпсува и ще обърне на смях. П. Тодоров, И I, 119. вверявам се, вверя се страд.
ВВЕРЯ`ВАМ СЕ несв.; вверя` се св., непрех. Остар. Книж. Поверявам се, доверявам се. Не на камък, не на дърво, не на слонова кост, но в самаго себе си той желаял да произведе сяка красота на добродетелния живот .. и в тези, които са вверят на неговото учение и направление. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 195.
ВВЕРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вверявам и от вверявам се.
ВГА`ЗВАМ, -аш, несв. ; вга`зя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. С предл. в. Влизам навътре в нещо с газене; нагазвам. Като додоха до една малка речица, Татарка, която се втичаше в Днепър, вгазиха във водата с конете си и плаваха по нея много време. Н. Бончев, ТБ (превод), 19-20.
ВГА`ЗВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вгазвам.
ВГА`ЗЯ. Вж. вгазвам.
ВГЛАВЯ`. Вж. вглавявам.
ВГЛАВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вглавя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Наемам някого да работи; ценявам, главявам.
2. Сгодявам. вглавявам се, вглавя се страд.
ВГЛАВЯ`ВАМ СЕ несв.; вглавя` се св., непрех. Диал. 1. Главявам се, ценя се на работа.
2. Сгодявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛАВЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вглавявам и от вглавявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЛЕ`ДАМ СЕ. Вж. вглеждам се и вгледвам се.
ВГЛЕ`ДВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал); вгле`дам се, -аш се, св., непрех. Вглеждам се. Жените го харесваха и се вгледваха в него. Ив. Вазов, Съч. X, 115. Двамата се вгледват към потъмнялото прозорче и мълком се вслушват в шушненето на овошките. Ив. Кирилов, Ж, 50. Момъкът се вгледваше по надписите на дюгени от двете страни на улиците, като да търсеше нейде да спре. А. Страшимиров, А, 117.
ВГЛЕ`ДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вгледвам се; вглеждане.
ВГЛЕ`ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вгле`дам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Насочвам погледа си към нещо и съсредоточено го гледам; взирам се. Костадин спря коня и като сложи ръка над очите си, вгледа се в жената. Беше Христина. Ем. Станев, ИК I, 163. Още петнадесет минути! Командирът потегли обратно, като продължаваше да се вглежда в лицето на войниците. Кой ли от тия, които сега виждаше .., нямаше да се върнат никога в родината? П. Вежинов, ВР, 261. Вгледах се добре. Пътят, плетищата и нивите бяха същите, но махалата не приличаше на онази махала, която бях виждал есента. Сл. Трънски, Н, 140. Децата се вглеждаха в нея, Дона улавяше втренчените им погледи, пълни с неясно съчувствие и уплаха. Д. Талев, И, 424. Понякога моята внучка спира
