Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/21“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Ив. Вазов, Съч. XII, 21. <i>У Стамболови той завари само старата. Тя тъкмеше вечеря за сина си и се вайкаше, че през последните дни Стефан нито яде като хората, нито може да спи.</i> В. Геновска, СГ, 526. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ЙКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вайкам <i>и от</i> вайкам се. <i>Жените, старците и децата изпращаха със сълзи и вайкания войнишките дружини надалеко по пътищата.</i> Д. Талев, С II, 165. <i>Живка току-що беше дошла от село. Тя седеше мълчаливо и слушаше вайканията на жените.</i> П. Здравков, НД, 78. <i>София се притаила още повече. Само край бесилките отеквали вайканията и писъците на вдовиците и сираците.</i> П. Мирчев, К, 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАЙСМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Биол.</i> Учение в биологията от началото на XX в. (създадено от немския учен А. Вайсман), според което условията на живот не могат да изменят наследствените свойства на организма. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАЙСМАНИ`СТ</b> <i>м. Биол.</i> Привърженик на вайсманизма. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАЙСМАНИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Биол.</i> Който е свързан с вайсманизъм, вайсманист или се отнася до вайсманизъм, вайсманист. <i>Вайсманистки позиции.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`КА</b> <i>нареч. Диал.</i> Така. <i>Кой що ке търпи докрай, той ке се спаси и душевно, и телесно. — Е, е, море старче, .. вака ми велеше и жената ми, као тебе.</i> Нар. прик., XIV, 112. <i>Треки път гяолот беше му се повалил на детето и беше го заплашил, велейки: .. парче по парче ке те напраам; вака да знаеш.</i> Нар. прик., СбНУ XV, 82. |
| − | ◇ И вака, и така. <i>Диал.</i> Употребява се за човек, който угодничи едновременно на две страни с различни интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен. | + | ◇ <b>И вака, и така</b>. <i>Диал.</i> Употребява се за човек, който угодничи едновременно на две страни с различни интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> За служебно място — който е незает, свободен. <i>— Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения!</i> Д. Калфов, Избр. разк., 309. <i>Завчера получих писмо от полковник Малеев .., та той ми пише, че се откривала вакантна служба за областен началник.</i> К. Калчев, ЖП, 229. <i>В нашата редакция от две години стои вакантна длъжността на пътуващия кореспондент.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 132. <i>— Регентство, обяснявал той [Цанков], може да има при малолетен княз. Когато престолът е вакантен, стига един министерски съвет.</i> С. Радев, ССБ II, 223. |
| − | — От лат. | + | — От лат. vacans, -ntis „празен“, през фр. vacant или нем. vakant. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКАНЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до ваканция (в 1 знач.). <i>В онова време юли и август бяха „ваканционни месеци“, което значеше, че не само училищата и университетът не работеха, но и Народният театър и списанията имаха двумесечна почивка.</i> К. Константинов, ППГ, 261. <i>Това беше тъкмо през ваканционното време, когато учрежденията, на които той беше назначен началник, са затворени и служащите в тях пръснати.</i> Т. Влайков, Мис. 1895, кн. 2, 153. <i>Ваканционен период.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКА`НЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Установено време, свободно от занятия, обикн. в учебно заведение. <i>По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград, но всяка ваканция прекарваше тука.</i> Й. Йовков, ПК, 37. <i>Къцьо, големият й син, който се учеше в търговската гимназия в Пловдив, щеше скоро да си дойде за лятната ваканция.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 306. <i>Според баща му той бил първият ученик и затова хората се чудеха защо след коледната ваканция той не замина, а си остана вкъщи.</i> Г. Белев, ПЕМ, 67. <i>Към Коледа ще ви дойда на гости, както някога през студентските ваканции. Много съм уморен от работа.</i> М. Грубешлиева, ПП, 231. <i>През лятото интелектуалният живот замираше за два-три месеца. Ваканция за учебните заведения, за театъра, за списанията, за издаване на книги.</i> К. Константинов, ППГ, 185. <i>За отпуск и дума не можеше да става. Трябваше да се задоволи само с писъмцата .. и да чака вече редовната съдийска ваканция през лятото.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 64. <i>Семестриална ваканция.</i> |
| − | + | 2. Свободна длъжност, незаето служебно място. <i>— Щом се отвори някъде ваканция, по двайсе души чакат над нея — се` с големи препоръки — и тоя час тя се заима.</i> Т. Влайков, Съч. II, 170-171. <i>— А кой ще работи на всичките тия машини? Не знам дали ме разбираш добре, ама тук има ваканции за още шестима магистри като тебе!</i> А. Гуляшки, МТС, 309. <i>В общината се е открила една ваканция за прислужник, кехая, да бие барабан…</i> Ст., 1968, бр. 1178, 2. | |
| − | + | ◇ <b>Дървена ваканция.</b> <i>Разг.</i> Извънредна ваканция за учениците през зимата, поради липса на отопление в класните стаи. | |
| − | + | — От фр. vacance през рус. вакансия. | |
| − | |||
| − | — От фр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКАРЕ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Вакарел, село в Средна гора, близо до гр. Ихтиман. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКАРЕ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее във Вакарел. <i>Новата слугиня — хубава, здрава, пъргава вакарелка — изгледа го от петите до главата и одобри избора на господаря.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 86. <i>— Мирно, молим! — извика младши стражар и се завъртя пред две бузести вакарелки.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 378. <i>Слезе една млада,{{попр|Добавяне на интервал.}} напета вакарелка с пъстри селски дрехи.</i> Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 1, 3. |
| − | |||
| − | <i>— Мирно, молим! — извика младши стражар и се завъртя пред две бузести | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАКАРЕ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Вакарел. <i>Когато завъзлазяхме</i> |
| − | |||
Текуща версия към 19:57, 25 април 2014
Ив. Вазов, Съч. XII, 21. У Стамболови той завари само старата. Тя тъкмеше вечеря за сина си и се вайкаше, че през последните дни Стефан нито яде като хората, нито може да спи. В. Геновска, СГ, 526.
ВА`ЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вайкам и от вайкам се. Жените, старците и децата изпращаха със сълзи и вайкания войнишките дружини надалеко по пътищата. Д. Талев, С II, 165. Живка току-що беше дошла от село. Тя седеше мълчаливо и слушаше вайканията на жените. П. Здравков, НД, 78. София се притаила още повече. Само край бесилките отеквали вайканията и писъците на вдовиците и сираците. П. Мирчев, К, 29.
ВАЙСМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Учение в биологията от началото на XX в. (създадено от немския учен А. Вайсман), според което условията на живот не могат да изменят наследствените свойства на организма.
— От нем. собств.
ВАЙСМАНИ`СТ м. Биол. Привърженик на вайсманизма.
ВАЙСМАНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който е свързан с вайсманизъм, вайсманист или се отнася до вайсманизъм, вайсманист. Вайсманистки позиции.
ВА`КА нареч. Диал. Така. Кой що ке търпи докрай, той ке се спаси и душевно, и телесно. — Е, е, море старче, .. вака ми велеше и жената ми, као тебе. Нар. прик., XIV, 112. Треки път гяолот беше му се повалил на детето и беше го заплашил, велейки: .. парче по парче ке те напраам; вака да знаеш. Нар. прик., СбНУ XV, 82.
◇ И вака, и така. Диал. Употребява се за човек, който угодничи едновременно на две страни с различни интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен.
ВАКА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За служебно място — който е незает, свободен. — Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения! Д. Калфов, Избр. разк., 309. Завчера получих писмо от полковник Малеев .., та той ми пише, че се откривала вакантна служба за областен началник. К. Калчев, ЖП, 229. В нашата редакция от две години стои вакантна длъжността на пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. — Регентство, обяснявал той [Цанков], може да има при малолетен княз. Когато престолът е вакантен, стига един министерски съвет. С. Радев, ССБ II, 223.
— От лат. vacans, -ntis „празен“, през фр. vacant или нем. vakant.
ВАКАНЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до ваканция (в 1 знач.). В онова време юли и август бяха „ваканционни месеци“, което значеше, че не само училищата и университетът не работеха, но и Народният театър и списанията имаха двумесечна почивка. К. Константинов, ППГ, 261. Това беше тъкмо през ваканционното време, когато учрежденията, на които той беше назначен началник, са затворени и служащите в тях пръснати. Т. Влайков, Мис. 1895, кн. 2, 153. Ваканционен период.
ВАКА`НЦИЯ ж. 1. Установено време, свободно от занятия, обикн. в учебно заведение. По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград, но всяка ваканция прекарваше тука. Й. Йовков, ПК, 37. Къцьо, големият й син, който се учеше в търговската гимназия в Пловдив, щеше скоро да си дойде за лятната ваканция. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Според баща му той бил първият ученик и затова хората се чудеха защо след коледната ваканция той не замина, а си остана вкъщи. Г. Белев, ПЕМ, 67. Към Коледа ще ви дойда на гости, както някога през студентските ваканции. Много съм уморен от работа. М. Грубешлиева, ПП, 231. През лятото интелектуалният живот замираше за два-три месеца. Ваканция за учебните заведения, за театъра, за списанията, за издаване на книги. К. Константинов, ППГ, 185. За отпуск и дума не можеше да става. Трябваше да се задоволи само с писъмцата .. и да чака вече редовната съдийска ваканция през лятото. Д. Калфов, Избр. разк., 64. Семестриална ваканция.
2. Свободна длъжност, незаето служебно място. — Щом се отвори някъде ваканция, по двайсе души чакат над нея — се` с големи препоръки — и тоя час тя се заима. Т. Влайков, Съч. II, 170-171. — А кой ще работи на всичките тия машини? Не знам дали ме разбираш добре, ама тук има ваканции за още шестима магистри като тебе! А. Гуляшки, МТС, 309. В общината се е открила една ваканция за прислужник, кехая, да бие барабан… Ст., 1968, бр. 1178, 2.
◇ Дървена ваканция. Разг. Извънредна ваканция за учениците през зимата, поради липса на отопление в класните стаи.
— От фр. vacance през рус. вакансия.
ВАКАРЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице, което е родено или живее във Вакарел, село в Средна гора, близо до гр. Ихтиман.
ВАКАРЕ`ЛКА ж. Жена, която е родена или живее във Вакарел. Новата слугиня — хубава, здрава, пъргава вакарелка — изгледа го от петите до главата и одобри избора на господаря. Г. Стаматов, Разк. I, 86. — Мирно, молим! — извика младши стражар и се завъртя пред две бузести вакарелки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 378. Слезе една млада,* напета вакарелка с пъстри селски дрехи. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 1, 3.
ВАКАРЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Вакарел. Когато завъзлазяхме
