Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1079“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Станчев, HP, 38-39. <i>Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.</i> | + | Станчев, HP, 38-39. <i>Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.</i> |
| − | + | 2. Ставам бял; побелявам. <i>Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж.</i> Кр. Григоров, Н, 156. <i>Памучно платно за да ся избели добре,… бели ся .. на реката четире пят дни и платното ся белва добре.</i> Лет., 1871, 236. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бялвам <i>и от</i> бялвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛКА</b>. Вж. <em>белка</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> Правя нещо да се откроява с белотата си от време на време. <i>Рано сутрин и късно вечер шараните щастливо пляскали във водата, скобарите бялкали кореми по дъното, а мрените сновели насам-натам.</i> Хр. Пелитев, ХО, 141. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Откроявам се с белотата си от време на време. <i>Селата на берзитите се белкат тук-там из пазвите на планините.</i> Й. Вълчев, СКН, 7. <i>Зъберите се й [на планината] светеха от слънцето като ножове. Горе някъде помежду тях бялкаше като златна нишка една пътечка.</i> Ст. Даскалов, БП, 44. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛКАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ.</i> от бялкам <i>и от</i> бялкам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛНА</b>. Вж. <em>бялвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛО</b> <i>нареч.</i> Означава, че някъде преобладава белият цвят. <i>Заваля сняг и навсякъде стана бяло.</i> • Обр. <i>Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира.</i> В. Мутафчиева, БС, 21. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯ`ЛО-</b>. Първа съставна част на сложни думи, която показва, че цветът, означен от втората част на сложната дума, има светъл тон: <em>бялорозов</em>, <em>бялопепеляв</em>, <em>бялосинкав</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯС</b><sup>1</sup>, бесъ`т, беса`, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека. <i>Кучетата гладни, изпусталели вият срещу слънцето и умират от бяс.</i> К. Петканов, П, 101. <i>Лисицата е податлива на бяс и когато е бясна, напада и хапе наред овце, кози, крави.</i> Й. Радичков, СР, 18. <i>Отец Матей лекувал ревматизъм с бъзе, задух — с татул. За бяс давал кукуряк.</i> Зл. Чолакова, БК, 43. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Силен, необуздан гняв; ярост. <i>Мушна го с лакътя си в корема, а със свободната си ръка силно го удари по лицето. — Скот! Не те е срам! — почти в бяс изрева право в очите му тя и го заплю.</i> П. Михайлов, ПЗ, 133. <i>Хващаше го бяс и желание да запрепуска у Цветини, да замахне камшика и да ги набие всички.</i> Елин Пелин, Съч. III, 134. <i>Те бият с дни / от бяс обзети / и вика тя [Сашка] смъртта си с дни.</i> В. Андреев, ППес, 81. <i>Децата из пътя фърляха му кал, / а една кадъна чехъла извади / и с бяс въз лице му три удара даде.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 199. <i>Можеше да си представиш какъв бяс го обзе, когато във фабриката му избухна стачка, а дъщеря му се омъжи за{{попр|Отпечатано: „да“.}} социалист!</i> ВН, 1955, бр. 191, 4. | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Силна, неудържима, буйна страст. <i>— Кръвчица, кръвчица си има момчето, тя му е топлото. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът.</i> Ем. Манов, ДСР, 453. <i>Прегръщай, гъркиньо, целувай ме с бяс.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 50. <i>Навсякъде танцуват. И не само танцуват, но танцуват с бяс.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 85. <i>Колкото повече се върти около мангала, толкова повече й се замайва главата. Но други примират и заспиват, а тя придобива бяс, започна да крещи. Започва да прескача мангала, да разбива пламъците.</i> Й. Вълчев, РЗ, 28. // Буйстване. <i>Младото и силно животно, което само преди минута пълнеше арената с бяс, с движения, със сила и ярост, внезапно стана една жалка черна маса.</i> Л. Стефанов, ВМД, 148. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. <i>Прен.</i> Силна, неудържима, буйна страст. <i>— Кръвчица, кръвчица си има момчето, тя му е топлото. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът.</i> Ем. Манов, ДСР, 453. <i>Прегръщай, | ||
4. <i>Диал.</i> Куче или друго животно, което е побесняло. <i>Ухапал го бяс.</i> Н. Геров, РБЯ I, 101. | 4. <i>Диал.</i> Куче или друго животно, което е побесняло. <i>Ухапал го бяс.</i> Н. Геров, РБЯ I, 101. | ||
| − | + | ◇ <b>Режа за бяс</b> <i>някого. Разг.</i> Строго порицавам, разобличавам. <i>Като се насветкам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник — вдън земя!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 206. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | <b>Хваща / хвана ме бяс</b>. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща. <i>Дочу се някъде отдалеко, откъм турските махали, глухо думкане на тъпани, писклив вой на зурни. Ослуша се Реджеб, поклати глава: — Хвана ги бесът тия, нашите.</i> Д. Талев, ПК, 622. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЯС</b><sup>2</sup>, бесъ`т, беса`, <i>мн.</i> бесове`, след <i>числ.</i> бя`са, <i>м.</i> В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол. <i>Той се наговорил с Великия дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят.</i> Н. Райнов, КЧ II, 8. <i>Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изпълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми…</i> Ал. Константинов, Съч. I, 13. <i>Заплакаха, завиха много от жените, .., Някои се кръстеха непохватно, споменаваха Исуса Христа и Богородица, но много по-често споменаваха Перун и злите бесове.</i> Д. Талев, С II, 279. <i>Бесът да те вземе!</i> Клетва. <i>Бесовете да те ядат!</i> Клетва. | ||
| + | ◇ <b>Бяс знае</b>. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Неизвестно (е). <i>Ще види бой и бой… / Ще види гробица .. А сила не остана, / и бяс знай до кога така ще продължи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, | ||
Текуща версия към 22:57, 20 април 2014
Станчев, HP, 38-39. Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.
2. Ставам бял; побелявам. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж. Кр. Григоров, Н, 156. Памучно платно за да ся избели добре,… бели ся .. на реката четире пят дни и платното ся белва добре. Лет., 1871, 236.
БЯ`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от бялвам и от бялвам се.
БЯ`ЛКА. Вж. белка.
БЯ`ЛКАМ, -аш, несв., прех. Правя нещо да се откроява с белотата си от време на време. Рано сутрин и късно вечер шараните щастливо пляскали във водата, скобарите бялкали кореми по дъното, а мрените сновели насам-натам. Хр. Пелитев, ХО, 141.
БЯ`ЛКАМ СЕ несв., непрех. Откроявам се с белотата си от време на време. Селата на берзитите се белкат тук-там из пазвите на планините. Й. Вълчев, СКН, 7. Зъберите се й [на планината] светеха от слънцето като ножове. Горе някъде помежду тях бялкаше като златна нишка една пътечка. Ст. Даскалов, БП, 44.
БЯ`ЛКАНЕ ср. Отгл. същ. от бялкам и от бялкам се.
БЯ`ЛНА. Вж. бялвам.
БЯ`ЛО нареч. Означава, че някъде преобладава белият цвят. Заваля сняг и навсякъде стана бяло. • Обр. Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира. В. Мутафчиева, БС, 21.
БЯ`ЛО-. Първа съставна част на сложни думи, която показва, че цветът, означен от втората част на сложната дума, има светъл тон: бялорозов, бялопепеляв, бялосинкав.
БЯС1, бесъ`т, беса`, мн. няма, м. 1. Смъртоносна заразна болест у животни, обикн. у кучета, която поразява централната нервна система, а чрез ухапване може да се предаде и на човека. Кучетата гладни, изпусталели вият срещу слънцето и умират от бяс. К. Петканов, П, 101. Лисицата е податлива на бяс и когато е бясна, напада и хапе наред овце, кози, крави. Й. Радичков, СР, 18. Отец Матей лекувал ревматизъм с бъзе, задух — с татул. За бяс давал кукуряк. Зл. Чолакова, БК, 43.
2. Прен. Силен, необуздан гняв; ярост. Мушна го с лакътя си в корема, а със свободната си ръка силно го удари по лицето. — Скот! Не те е срам! — почти в бяс изрева право в очите му тя и го заплю. П. Михайлов, ПЗ, 133. Хващаше го бяс и желание да запрепуска у Цветини, да замахне камшика и да ги набие всички. Елин Пелин, Съч. III, 134. Те бият с дни / от бяс обзети / и вика тя [Сашка] смъртта си с дни. В. Андреев, ППес, 81. Децата из пътя фърляха му кал, / а една кадъна чехъла извади / и с бяс въз лице му три удара даде. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Можеше да си представиш какъв бяс го обзе, когато във фабриката му избухна стачка, а дъщеря му се омъжи за* социалист! ВН, 1955, бр. 191, 4.
3. Прен. Силна, неудържима, буйна страст. — Кръвчица, кръвчица си има момчето, тя му е топлото. Аз на неговите години гол из снега се въргалях да ми мине бесът. Ем. Манов, ДСР, 453. Прегръщай, гъркиньо, целувай ме с бяс. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 50. Навсякъде танцуват. И не само танцуват, но танцуват с бяс. Б. Шивачев, ПЮА, 85. Колкото повече се върти около мангала, толкова повече й се замайва главата. Но други примират и заспиват, а тя придобива бяс, започна да крещи. Започва да прескача мангала, да разбива пламъците. Й. Вълчев, РЗ, 28. // Буйстване. Младото и силно животно, което само преди минута пълнеше арената с бяс, с движения, със сила и ярост, внезапно стана една жалка черна маса. Л. Стефанов, ВМД, 148.
4. Диал. Куче или друго животно, което е побесняло. Ухапал го бяс. Н. Геров, РБЯ I, 101.
◇ Режа за бяс някого. Разг. Строго порицавам, разобличавам. Като се насветкам, че като почна да ги режа за бяс: туй регистратор, туй архивар, туй подначалник — вдън земя! Ал. Константинов, Съч. I, 206.
Хваща / хвана ме бяс. Започвам да действам под напора на силни, необуздани чувства (гняв, злоба и др.) и да върша неразумни неща. Дочу се някъде отдалеко, откъм турските махали, глухо думкане на тъпани, писклив вой на зурни. Ослуша се Реджеб, поклати глава: — Хвана ги бесът тия, нашите. Д. Талев, ПК, 622.
БЯС2, бесъ`т, беса`, мн. бесове`, след числ. бя`са, м. В суеверните представи — зъл дух, нечиста сила, която изкушава човека; дявол. Той се наговорил с Великия дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Н. Райнов, КЧ II, 8. Единият спомен за него прави да кипва цялата моя демонска натура, като че ли всички бесове на ада изпълват моите гърди и се силят всички купом да се изригнат през устата ми… Ал. Константинов, Съч. I, 13. Заплакаха, завиха много от жените, .., Някои се кръстеха непохватно, споменаваха Исуса Христа и Богородица, но много по-често споменаваха Перун и злите бесове. Д. Талев, С II, 279. Бесът да те вземе! Клетва. Бесовете да те ядат! Клетва.
◇ Бяс знае. Остар. и диал. Неизвестно (е). Ще види бой и бой… / Ще види гробица .. А сила не остана, / и бяс знай до кога така ще продължи. П. П. Славейков, Събр. съч. III,
