Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1075“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>за да впише тя в него онова, което трябва да го ръководи през живота му и да го избави от съмнения.</i> М. Бичев, АНВ, 30. <i>На бялото поле на листа беше написана датата.</i> | <i>за да впише тя в него онова, което трябва да го ръководи през живота му и да го избави от съмнения.</i> М. Бичев, АНВ, 30. <i>На бялото поле на листа беше написана датата.</i> | ||
| − | 2. Който е светъл на цвят, обикн. по-светъл от други неща от същия вид. <i>Най-неприятното беше това, | + | 2. Който е светъл на цвят, обикн. по-светъл от други неща от същия вид. <i>Най-неприятното беше това, че се отложи проектираният гуляй. Нито шаран, .., нито бяло вино.</i> К. Калчев, ДНГ, 56. <i>— Че ако съм ходил от тръвна на тръвна, то е, че исках да ти отрежа бял мед. А бял мед няма у всеки кош, него младите пчели го правят.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 113. <i>Пиеше се червено вино, ядеше се бяло сирене, поръсено с червен пипер .. и се говореше за поезия.</i> Г. Данаилов, ДС, 200. <i>Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена.</i> Й. Йовков, СЛ, 58. <i>Предпочитам белите череши пред черните.</i> △ <i>Те ядат бял хляб, а ние — черен.</i> △ <i>Бяло грозде.</i> <i>Бял восък.</i> <i>Бяло вино.</i> <i>Бяло море.</i> // За метал, метален предмет — който на цвят е светъл и бляскав, който е със светлосребрист цвят. <i>На другия ден заранта рано, .., Райка бе зела една хубава зелена стомна и едно бяло менче и отиваше на вода.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. <i>Еньо свали шапка, .., наведе се, пи вода от белия медник.</i> Елин Пелин, Съч. III, 103. <i>— Даваш ли както ти казах? Щом искат чоха алена — да даваш сърма коприне! Щом искат бели грошове, да даваш жълти жълтици?</i> А. Дончев, BP, 241. <i>Бял бронз.</i> <i>Бяла ламарина.</i> |
| − | 3. За човек или части на неговото тяло — който е със светъл, бледорозов цвят на кожата и този признак го отнася към една от човешките раси. <i>Двете бели ръце бяха отпуснати на прозореца, по-навътре се виждаше | + | 3. За човек или части на неговото тяло — който е със светъл, бледорозов цвят на кожата и този признак го отнася към една от човешките раси. <i>Двете бели ръце бяха отпуснати на прозореца, по-навътре се виждаше бледно лице и две препълнени с блясък очи.</i> Й. Йовков, ВАХ, 63. <i>Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негра.</i> Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 58. <i>Какво от туй, че ти си тъмнокож, / аз — бял — от два далечни материка?</i> Мл. Исаев, ЯД, 83. <i>Бяла гушка.</i> <i>Бяла раса.</i> • <i>Нар.-поет.</i> За хубава девойка или жена. <i>Цар Мурад Мари думаше: / — Маро ле, бяла българко, / айди са, Маро, изречи, / .. / изречи да се потурчиш / за мене бяла кадъна.</i> Христом., ЦР, 132. <i>Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 335. |
4. Обикн. за нощ или виделина — през който се вижда ясно, през който има светлина или който излъчва светлина; светъл, ясен, прозрачен. <i>Виделината ставаше no-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихнаха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрин.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150-151. <i>Седя си аз, вика, и наблюдавам що става напреде. А една бяла нощ и всичко се вижда като на длан.</i> Б. Обретенов, С, 35. <i>Скоро, през белизнявата мрежа на небето слънцето лъсна и огря с белите си зари долини и планини.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 200. | 4. Обикн. за нощ или виделина — през който се вижда ясно, през който има светлина или който излъчва светлина; светъл, ясен, прозрачен. <i>Виделината ставаше no-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихнаха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрин.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150-151. <i>Седя си аз, вика, и наблюдавам що става напреде. А една бяла нощ и всичко се вижда като на длан.</i> Б. Обретенов, С, 35. <i>Скоро, през белизнявата мрежа на небето слънцето лъсна и огря с белите си зари долини и планини.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 200. | ||
| − | 5. <i>Истор.</i> Който се отнася до политическа партия, която е поддържала монархията и се е обявявала против революцията; | + | 5. <i>Истор.</i> Който се отнася до политическа партия, която е поддържала монархията и се е обявявала против революцията; контрареволюционен. <i>След възвръщането на Бурбоните във Франция вълната на белия терор заляла цялата страна. Жестоко били преследвани както републиканците, така и бонапартистите.</i> Ист. VIII кл. 65. // Който е действал против съветската власт в Русия след Октомврийската революция или е бил насочен срещу нея; белогвардейски. <i>В Русия борбата на Съветите с бялата армия на Деникин, както и с Петлюровци и с Махновци, продължаваше с ненамаляваща ярост.</i> К. Константинов, ППГ, 348. <i>През 1918 г. баща му [на Григорий] загинал в борба с бели банди. Едва 13-годишен, през 1919 г. Григорий влязъл в редовете на Комсомола и помагал на партизаните.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 148. |
| − | + | 6. Със сложна форма за <i>м.</i> бели. Като съставна част на сложни названия на реки, селища, местности и др., напр.: <i>Бели Искър.</i> <i>Бели Вит.</i> <i>Бели Лом.</i> <i>Бели бряг.</i> <i>Бели мел.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 6. Със сложна форма за <i>м.</i> бели. Като съставна част на сложни названия на реки, селища, местности и др., напр.: <i>Бели Искър | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 7. Като <i>същ.</i> <b>бели</b> обикн. <i>мн.</i> а) Хора със светъл цвят на кожата, които принадлежат към бялата раса. <i>Детройт е един малък Ню-Иорк .. Ходих в негърска черква. Тя е достъпна за всички — бели и черни, обаче негър не може да влезе в църквата на белите, макар че се молят на един и същ бог.</i> Г. Белев, КВА, 107. <i>Конгресът мина ентусиазирано и сплотено. Представители на целия свят: и бели, и черни, и жълти, говореха с еднаква твърдост и воля за запазването на мира.</i> РД, 1950, бр. 338, 3. б) <i>Истор.</i> Контрареволюционери, които се борят против съветската власт; белогвардейци. <i>Полетя във въздуха муниционен склад, който германското командуване възнамеряваше да предаде на организацията на белите.</i> Д. Добревски, БКН, 99. в) Шахматни фигури със светъл цвят, с които се започва игра. <i>Противоп.</i> черни. △ <i>Белите са в атака.</i> <i>Той играе с белите.</i> <b>бяло</b> <i>ср.</i> а) Бял цвят, бяла боя. <i>До есента стегнаха всичко [на къщата], отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха.</i> Н. Тихолов, ДКД, 45. <i>По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени с пъстри крушовски носии .. Мяркаха се и напети булки с рухо от скопска Църна гора — чудно съчетание на бяло и черно.</i> Д. Спространов, С., 86. <i>Повечето хора бяха боядисани в бяло, .., а двамата братя чехлари, .., дойдоха да си купят цигари сини като мастило.</i> С. Стратиев, СВМ, 25. б) Бяло облекло. <i>Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина / .. / И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 134. <b>бялото</b> <i>ср. Разг.</i> Непрозрачната обвивка на очната ябълка. <i>Мъжът</i> | ||
Текуща версия към 19:05, 20 април 2014
за да впише тя в него онова, което трябва да го ръководи през живота му и да го избави от съмнения. М. Бичев, АНВ, 30. На бялото поле на листа беше написана датата.
2. Който е светъл на цвят, обикн. по-светъл от други неща от същия вид. Най-неприятното беше това, че се отложи проектираният гуляй. Нито шаран, .., нито бяло вино. К. Калчев, ДНГ, 56. — Че ако съм ходил от тръвна на тръвна, то е, че исках да ти отрежа бял мед. А бял мед няма у всеки кош, него младите пчели го правят. Й. Йовков, ЧКГ, 113. Пиеше се червено вино, ядеше се бяло сирене, поръсено с червен пипер .. и се говореше за поезия. Г. Данаилов, ДС, 200. Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58. Предпочитам белите череши пред черните. △ Те ядат бял хляб, а ние — черен. △ Бяло грозде. Бял восък. Бяло вино. Бяло море. // За метал, метален предмет — който на цвят е светъл и бляскав, който е със светлосребрист цвят. На другия ден заранта рано, .., Райка бе зела една хубава зелена стомна и едно бяло менче и отиваше на вода. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49. Еньо свали шапка, .., наведе се, пи вода от белия медник. Елин Пелин, Съч. III, 103. — Даваш ли както ти казах? Щом искат чоха алена — да даваш сърма коприне! Щом искат бели грошове, да даваш жълти жълтици? А. Дончев, BP, 241. Бял бронз. Бяла ламарина.
3. За човек или части на неговото тяло — който е със светъл, бледорозов цвят на кожата и този признак го отнася към една от човешките раси. Двете бели ръце бяха отпуснати на прозореца, по-навътре се виждаше бледно лице и две препълнени с блясък очи. Й. Йовков, ВАХ, 63. Има много занятия, които белият американец счита недостойни за себе си и ги възлага на негра. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 5, 58. Какво от туй, че ти си тъмнокож, / аз — бял — от два далечни материка? Мл. Исаев, ЯД, 83. Бяла гушка. Бяла раса. • Нар.-поет. За хубава девойка или жена. Цар Мурад Мари думаше: / — Маро ле, бяла българко, / айди са, Маро, изречи, / .. / изречи да се потурчиш / за мене бяла кадъна. Христом., ЦР, 132. Я хайде, бяла българко, / хайде на Стамбул да идем. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 335.
4. Обикн. за нощ или виделина — през който се вижда ясно, през който има светлина или който излъчва светлина; светъл, ясен, прозрачен. Виделината ставаше no-бяла и по-силна и зелените планини, гори и могили околовръст се усмихнаха и погледнаха радостно под лазурното небе на тая пролетна утрин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 150-151. Седя си аз, вика, и наблюдавам що става напреде. А една бяла нощ и всичко се вижда като на длан. Б. Обретенов, С, 35. Скоро, през белизнявата мрежа на небето слънцето лъсна и огря с белите си зари долини и планини. Ив. Вазов, Съч. XXII, 200.
5. Истор. Който се отнася до политическа партия, която е поддържала монархията и се е обявявала против революцията; контрареволюционен. След възвръщането на Бурбоните във Франция вълната на белия терор заляла цялата страна. Жестоко били преследвани както републиканците, така и бонапартистите. Ист. VIII кл. 65. // Който е действал против съветската власт в Русия след Октомврийската революция или е бил насочен срещу нея; белогвардейски. В Русия борбата на Съветите с бялата армия на Деникин, както и с Петлюровци и с Махновци, продължаваше с ненамаляваща ярост. К. Константинов, ППГ, 348. През 1918 г. баща му [на Григорий] загинал в борба с бели банди. Едва 13-годишен, през 1919 г. Григорий влязъл в редовете на Комсомола и помагал на партизаните. Ж. Колев и др., ЧБП, 148.
6. Със сложна форма за м. бели. Като съставна част на сложни названия на реки, селища, местности и др., напр.: Бели Искър. Бели Вит. Бели Лом. Бели бряг. Бели мел.
7. Като същ. бели обикн. мн. а) Хора със светъл цвят на кожата, които принадлежат към бялата раса. Детройт е един малък Ню-Иорк .. Ходих в негърска черква. Тя е достъпна за всички — бели и черни, обаче негър не може да влезе в църквата на белите, макар че се молят на един и същ бог. Г. Белев, КВА, 107. Конгресът мина ентусиазирано и сплотено. Представители на целия свят: и бели, и черни, и жълти, говореха с еднаква твърдост и воля за запазването на мира. РД, 1950, бр. 338, 3. б) Истор. Контрареволюционери, които се борят против съветската власт; белогвардейци. Полетя във въздуха муниционен склад, който германското командуване възнамеряваше да предаде на организацията на белите. Д. Добревски, БКН, 99. в) Шахматни фигури със светъл цвят, с които се започва игра. Противоп. черни. △ Белите са в атака. Той играе с белите. бяло ср. а) Бял цвят, бяла боя. До есента стегнаха всичко [на къщата], отвън измазаха с бяло, вътре баданосаха стените със светлосиня боя и се нанесоха. Н. Тихолов, ДКД, 45. По прашните и занемарени улици на предградието се срещаха жени с пъстри крушовски носии .. Мяркаха се и напети булки с рухо от скопска Църна гора — чудно съчетание на бяло и черно. Д. Спространов, С., 86. Повечето хора бяха боядисани в бяло, .., а двамата братя чехлари, .., дойдоха да си купят цигари сини като мастило. С. Стратиев, СВМ, 25. б) Бяло облекло. Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина / .. / И с вяра ще разкрия аз прегръдки, / загледан в две залюбени очи. П. К. Яворов, Съч. I, 134. бялото ср. Разг. Непрозрачната обвивка на очната ябълка. Мъжът
