Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1070“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>без каквато и да е корист. А тя отказа да ги използува под предлог, че това „щяло да доведе до усложнения с | + | <i>без каквато и да е корист. А тя отказа да ги използува под предлог, че това „щяло да доведе до усложнения с института“… Тогава разбрах, че е брюрократка и формалистка.</i> Н. Стефанова, ОС, 146. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮРОКРА`ТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бюрократ. <i>Бюрократски методи.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮРОКРА`ТЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Разг.</i> Бюрократизъм. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮРОКРА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Бюрократизъм. <i>— Ей, голям въпрос трябва да направим! Що за бюрокрация! Що за формализъм и бездушие към молбите на гражданството? И изпратиха в съюза на писателите отговора на вестника и писмото, с което му се бяха оплакали.</i> Ч. Шинов, ОТ, 23-24. <i>Не пиша почти нищо освен малки хумористични дреболии. Така съм потънал в бюрокрация и хиляди глупави светски и служебни задължения.</i> П. Незнакомов, ЖВ, 40. <i>— Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация!</i> Н. Каралиева, Н. 90. | ||
| − | + | 2. <i>Събир.</i> Чиновничество, държавен апарат, който проявява бюрократизъм. <i>Отделните творби на Бешков, .., дават възможност на художника да разкрие .. как грубата, шаблонна и безчувствена бюрокрация умее да се бронира зад неизменните си схеми и догми.</i> Е. Карамфилов, Б III, 106-107. | |
| − | + | — От фр. bureaucratie. — В. Знание, 1875, бр. 14. — Друга (остар.) форма: <em>бюрокра`тия</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮРЦЕ`</b>, <i>мн.</i> -а`, <i>ср. Умал. от</i> бюро; малко бюро. <i>Купих на детето ново бюрце.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮСТ</b>, бю`стът, бю`ста, <i>мн.</i> бю`стове, след <i>числ.</i> бюста, <i>м.</i> 1. <i>Изк.</i> Скулптурно изображение на горната част на човешкото тяло — глава, обикн. с раменете или и част от гърдите. <i>Чрез конзоли по колоните са били закрепени бюстове и статуи, които са придавали на града още по-величествена гледка…</i> В. Дойков, НС, 30. <i>Хол в апартамента на Венера Шипченска ..; пиано — върху него гипсов бюст на Бетовен.</i> О. Василев, Л, 38. | ||
| − | + | 2. Женски гърди. <i>Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на мома — ханшовете й се поразкършиха, бюстът й наедря.</i> X. Русев, ПЗ, 152. <i>Мяркаха се изящни фигурки, под бедните роклици от пъстра басма се очертаваха хубави бюстове, закръглени и стройни бедра.</i> Д. Димов, Т, 214. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Женски гърди. <i>Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на мома — ханшовете й се поразкършиха, бюстът й наедря | ||
— Фр. buste. | — Фр. buste. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БЮСТИЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Къса до кръста силно вталена дамска блуза или горна част от дамска рокля, обикн. без ръкави и презрамки. <i>Сузан се осмелила | + | <b>БЮСТИЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Къса до кръста силно вталена дамска блуза или горна част от дамска рокля, обикн. без ръкави и презрамки. <i>Сузан се осмелила да се появи в илюстрованото списание .. в твърде фриволен тоалет на фатална жена — само по бюстие, с черни чорапи.</i> Дем., 1998, бр. 335, 13. <i>Французинът показа изчистени като линия рокли от черно кадифе, чиито бюстиета са оформени като плетеници от презрамки.</i> ДТ, 1999, бр. 12, 6. |
— Фр. bustier. | — Фр. bustier. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮ`СТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бюст; малък бюст. <i>Намерени са също и снимки на сина на Дядото Димитър и на по-малката му дъщеря Наташа, и едно мраморно бюстче на Бетовен, което винаги е стояло на пианото, на което е свирела Стела.</i> Ил. Наумов, ВН, 1958, бр. 2251, 4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮФЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Голям шкаф, в който се държат прибори за хранене, питиета и храна. <i>Той имаше хладилник, модерен бюфет с ликьори и коняци по лавиците.</i> А. Гуляшки, МТС, 63. <i>Борис извади от бюфета бутилка коняк и две чаши.</i> Д. Димов, Т, 187. <i>В широката стая бяха наредени легло, тесен двукрил гардероб, бюфет, маса.</i> Т. Монов, СН, 43. <i>Шкафът за трапезария, наречен още бюфет, е един от необходимите мебели в жилището. В него се държат всички прибори, .. — чинии, вилици, лъжици.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 303. <i>Салонен бюфет.</i> <i>Кухненски бюфет.</i> | ||
| − | + | 2. Малко помещение на гара, в театър, в учреждение и др., в което се продават напитки, леки закуски, цигари и др. <i>Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. Той пиеше бира в бюфета и нервничеше заедно с другите пристигнали пътници.</i> М. Грубешлиева, ПП, 269-270. <i>Вътре театърът е като всички модерни театри — с грамадни електрически глобуси, с широка сцена, с фоайета, бюфети, гримьорни.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 57. <i>Тишината на градината не се нарушаваше вече от никой минувач. Поседнаха пак на едно столче, отдето през дърветата се гледаше бюфетът.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 132. <i>Те се притиснаха един до друг, вперили погледи към градинския бюфет, където свиреше музика.</i> В. Геновска, Г, 424. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Малко помещение на гара, в театър, в учреждение и др., в което се продават напитки, леки закуски, цигари и др. <i>Методи | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Г, 424 | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 3. Специално приспособено място (щанд, тезгях) в заведение за обществено хранене, откъдето се купуват и взимат напитки, закуски, цигари и пр. <i>— Донеси ми един коняк! — каза той с подчертано груб тон. Келнерът се поклони и тръгна към бюфета.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 108. // <i>Прен.</i> Самият тезгях, с който се отделя това място. <i>Но рано е. Не иде още никой. / И келнера, и той в премени нови, / облегнат дреме на бюфета.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249. | |
| + | — От фр. buffet. — В. Стара планина, 1876, бр. 6. — Друга (простонар.) форма: <em>буфе`т</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮФЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> бюфет. <i>Лотарийният билет, що купих вчера, .. ми е безразличен и тъй си стои на бюфетната витрина.</i> Г. Краев, A3, 22. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮФЕ`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бюфет; малък бюфет. <i>Гарашанин стана, взе от малкото бюфетче шише с коняк и наля за госта и за себе си. — Наздраве! — каза</i> | ||
Текуща версия към 17:10, 16 април 2014
без каквато и да е корист. А тя отказа да ги използува под предлог, че това „щяло да доведе до усложнения с института“… Тогава разбрах, че е брюрократка и формалистка. Н. Стефанова, ОС, 146.
БЮРОКРА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бюрократ. Бюрократски методи.
БЮРОКРА`ТЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Бюрократизъм.
БЮРОКРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Бюрократизъм. — Ей, голям въпрос трябва да направим! Що за бюрокрация! Що за формализъм и бездушие към молбите на гражданството? И изпратиха в съюза на писателите отговора на вестника и писмото, с което му се бяха оплакали. Ч. Шинов, ОТ, 23-24. Не пиша почти нищо освен малки хумористични дреболии. Така съм потънал в бюрокрация и хиляди глупави светски и служебни задължения. П. Незнакомов, ЖВ, 40. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н. 90.
2. Събир. Чиновничество, държавен апарат, който проявява бюрократизъм. Отделните творби на Бешков, .., дават възможност на художника да разкрие .. как грубата, шаблонна и безчувствена бюрокрация умее да се бронира зад неизменните си схеми и догми. Е. Карамфилов, Б III, 106-107.
— От фр. bureaucratie. — В. Знание, 1875, бр. 14. — Друга (остар.) форма: бюрокра`тия.
БЮРЦЕ`, мн. -а`, ср. Умал. от бюро; малко бюро. Купих на детето ново бюрце.
БЮСТ, бю`стът, бю`ста, мн. бю`стове, след числ. бюста, м. 1. Изк. Скулптурно изображение на горната част на човешкото тяло — глава, обикн. с раменете или и част от гърдите. Чрез конзоли по колоните са били закрепени бюстове и статуи, които са придавали на града още по-величествена гледка… В. Дойков, НС, 30. Хол в апартамента на Венера Шипченска ..; пиано — върху него гипсов бюст на Бетовен. О. Василев, Л, 38.
2. Женски гърди. Годеницата му беше пораснала и вече приличаше на мома — ханшовете й се поразкършиха, бюстът й наедря. X. Русев, ПЗ, 152. Мяркаха се изящни фигурки, под бедните роклици от пъстра басма се очертаваха хубави бюстове, закръглени и стройни бедра. Д. Димов, Т, 214.
— Фр. buste.
БЮСТИЕ`, мн. -та, ср. Къса до кръста силно вталена дамска блуза или горна част от дамска рокля, обикн. без ръкави и презрамки. Сузан се осмелила да се появи в илюстрованото списание .. в твърде фриволен тоалет на фатална жена — само по бюстие, с черни чорапи. Дем., 1998, бр. 335, 13. Французинът показа изчистени като линия рокли от черно кадифе, чиито бюстиета са оформени като плетеници от презрамки. ДТ, 1999, бр. 12, 6.
— Фр. bustier.
БЮ`СТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюст; малък бюст. Намерени са също и снимки на сина на Дядото Димитър и на по-малката му дъщеря Наташа, и едно мраморно бюстче на Бетовен, което винаги е стояло на пианото, на което е свирела Стела. Ил. Наумов, ВН, 1958, бр. 2251, 4.
БЮФЕ`Т м. 1. Голям шкаф, в който се държат прибори за хранене, питиета и храна. Той имаше хладилник, модерен бюфет с ликьори и коняци по лавиците. А. Гуляшки, МТС, 63. Борис извади от бюфета бутилка коняк и две чаши. Д. Димов, Т, 187. В широката стая бяха наредени легло, тесен двукрил гардероб, бюфет, маса. Т. Монов, СН, 43. Шкафът за трапезария, наречен още бюфет, е един от необходимите мебели в жилището. В него се държат всички прибори, .. — чинии, вилици, лъжици. М. Тодоров и др., ТМСС, 303. Салонен бюфет. Кухненски бюфет.
2. Малко помещение на гара, в театър, в учреждение и др., в което се продават напитки, леки закуски, цигари и др. Методи Ников остана на гарата също тъй да чака вдигането на блокадата. Той пиеше бира в бюфета и нервничеше заедно с другите пристигнали пътници. М. Грубешлиева, ПП, 269-270. Вътре театърът е като всички модерни театри — с грамадни електрически глобуси, с широка сцена, с фоайета, бюфети, гримьорни. Г. Караславов, Избр. съч. III, 57. Тишината на градината не се нарушаваше вече от никой минувач. Поседнаха пак на едно столче, отдето през дърветата се гледаше бюфетът. Ив. Вазов, Съч. XI, 132. Те се притиснаха един до друг, вперили погледи към градинския бюфет, където свиреше музика. В. Геновска, Г, 424.
3. Специално приспособено място (щанд, тезгях) в заведение за обществено хранене, откъдето се купуват и взимат напитки, закуски, цигари и пр. — Донеси ми един коняк! — каза той с подчертано груб тон. Келнерът се поклони и тръгна към бюфета. Ем. Станев, ИК I-II, 108. // Прен. Самият тезгях, с който се отделя това място. Но рано е. Не иде още никой. / И келнера, и той в премени нови, / облегнат дреме на бюфета. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
— От фр. buffet. — В. Стара планина, 1876, бр. 6. — Друга (простонар.) форма: буфе`т.
БЮФЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от бюфет. Лотарийният билет, що купих вчера, .. ми е безразличен и тъй си стои на бюфетната витрина. Г. Краев, A3, 22.
БЮФЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюфет; малък бюфет. Гарашанин стана, взе от малкото бюфетче шише с коняк и наля за госта и за себе си. — Наздраве! — каза
