Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/33“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
минутите на отчаяние и безнадеждност той си казваше, че животът му е вече свършен и най-добре е да захвърли всичко, да се откаже от всякакви по-нататъшни връзки с картела и да си доживее живота, както може... Дори като жена си — да заспи завинаги с няколко пилюли алонал! | минутите на отчаяние и безнадеждност той си казваше, че животът му е вече свършен и най-добре е да захвърли всичко, да се откаже от всякакви по-нататъшни връзки с картела и да си доживее живота, както може... Дори като жена си — да заспи завинаги с няколко пилюли алонал! | ||
| − | + | Но в този човек с ярка интелигентност, със запазено здраве и непреодолима воля за живот надделяваше чувството за сила и независимост с богатствата, които притежава; надделяваше енергията да се бори и превъзмогва препятствията. | |
| − | + | Всъщност той имаше да превъзмогне едно-единствено препятствие: да се отскубне от България. Всесилните крале на петрола можеха да му помогнат, само да имаше кой да ги убеди, че е жестоко да го обричат на гибел заради своите интереси, при това в последните години на живота му, когато трябва да си почине, да поживее без страхове и притеснение след повече от половин век борби и труд за тях. | |
| − | + | А ето че сега цялата му по-нататъшна съдба зависеше от това, което ще докладва в централата най-върлият му неприятел, мерзавецът Йожи Илел! | |
| − | + | Как да се държи с този човек? Гордо или раболепно? Враждебно, както някога — или примирително? Да му заяви ли направо, че не желае да работи с него, не желае повече да изпълнява службата на резидент — или да го моли за съжаление и помощ? | |
| − | + | Герасим Ранков многократно и подробно обсъди всички възможности. За него въпросите се слагаха така: | |
| − | + | Ако Йосиф Илел би сметнал, че е годен за по-нататъшна работа — тогава в централата ще решат да го оставят тук. Това би означавало завинаги да загуби възможността да замине за Англия. И ще завърши живота си със затвор или разстрел. | |
| − | + | Ако успее да убеди Илел, че е вече стар и оглупял, негоден за сложната и опасна работа? Дали в такъв случай петролните господари биха се съгласили на риска да измъкнат от България един вече ненужен им човек? Не! Ранков добре познаваше тяхната жестокост и незаинтересуваност към човека. Те ще оправдаят отказа си да го изтеглят оттук с опасността от дипломатическите усложнения. Ще го оставят да си довърши живота, както може. | |
| − | + | Да възприеме ли такава линия: | |
| − | + | Ако не бъде изтеглен от България, има опасност Държавна сигурност да го арестува (може да излъже, че вече | |
| − | |||
| − | |||
Версия от 04:58, 15 април 2014
минутите на отчаяние и безнадеждност той си казваше, че животът му е вече свършен и най-добре е да захвърли всичко, да се откаже от всякакви по-нататъшни връзки с картела и да си доживее живота, както може... Дори като жена си — да заспи завинаги с няколко пилюли алонал!
Но в този човек с ярка интелигентност, със запазено здраве и непреодолима воля за живот надделяваше чувството за сила и независимост с богатствата, които притежава; надделяваше енергията да се бори и превъзмогва препятствията.
Всъщност той имаше да превъзмогне едно-единствено препятствие: да се отскубне от България. Всесилните крале на петрола можеха да му помогнат, само да имаше кой да ги убеди, че е жестоко да го обричат на гибел заради своите интереси, при това в последните години на живота му, когато трябва да си почине, да поживее без страхове и притеснение след повече от половин век борби и труд за тях.
А ето че сега цялата му по-нататъшна съдба зависеше от това, което ще докладва в централата най-върлият му неприятел, мерзавецът Йожи Илел!
Как да се държи с този човек? Гордо или раболепно? Враждебно, както някога — или примирително? Да му заяви ли направо, че не желае да работи с него, не желае повече да изпълнява службата на резидент — или да го моли за съжаление и помощ?
Герасим Ранков многократно и подробно обсъди всички възможности. За него въпросите се слагаха така:
Ако Йосиф Илел би сметнал, че е годен за по-нататъшна работа — тогава в централата ще решат да го оставят тук. Това би означавало завинаги да загуби възможността да замине за Англия. И ще завърши живота си със затвор или разстрел.
Ако успее да убеди Илел, че е вече стар и оглупял, негоден за сложната и опасна работа? Дали в такъв случай петролните господари биха се съгласили на риска да измъкнат от България един вече ненужен им човек? Не! Ранков добре познаваше тяхната жестокост и незаинтересуваност към човека. Те ще оправдаят отказа си да го изтеглят оттук с опасността от дипломатическите усложнения. Ще го оставят да си довърши живота, както може. Да възприеме ли такава линия: Ако не бъде изтеглен от България, има опасност Държавна сигурност да го арестува (може да излъже, че вече
