Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/9“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не са показани 7 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
вършва действието. <i>Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове.</i> В. Геновска, СГ, 32. <i>Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента.</i> Ем. Манов, ДСР, 7. <i>А там</i>, <i>далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник.</i> Н. Каралиева, Н, 136. <i>По пътя препускат конници.. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах.</i> К. Петканов, X, 44. <i>Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване.</i> А. Страшимиров, А, 179. <i>Стрелям в упор.</i> А <i>Войниците минаваха в стегнат строй.</i> А <i>Децата запяха в хор. //</i> За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. <i>Чардата на панагюрския джелепин.. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни</i>. А. Христо-форов, А, 17/. <i>А колко конски сили ще бъде?</i> <i>Кое?</i> <i>Машината. Нали се мери в конски сили?</i> П. Проданов, С, 45. <i>Разстоянието е измерено в сантиметри.</i> А <i>Дозата лекарства се измерва в грамове. Н</i> За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. <i>Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев.</i> Ст. Загорчи-нов, ДП, 259. <i>Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед.</i> В. Геновска, СГ, 391. <i>Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ.</i> К. Калчев, ПИЖ,
+
действието. <i>Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове.</i> В. Геновска, СГ, 32. <i>Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента.</i> Ем. Манов, ДСР, 7. <i>А там, далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник.</i> Н. Каралиева, Н, 136. <i>По пътя препускат конници .. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах.</i> К. Петканов, X, 44. <i>Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване.</i> А. Страшимиров, А, 179. <i>Стрелям в упор.</i> <i>Войниците минаваха в стегнат строй.</i> <i>Децата запяха в хор.</i> // За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. <i>Чардата на панагюрския джелепин .. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни</i>. А. Христофоров, А, 177. <i>А колко конски сили ще бъде? — Кое? — Машината. Нали се мери в конски сили?</i> П. Проданов, С, 45. <i>Разстоянието е измерено в сантиметри.</i> <i>Дозата лекарства се измерва в грамове.</i> // За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. <i>Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 259. <i>Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед.</i> В. Геновска, СГ, 391. <i>Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ.</i> К. Калчев, ПИЖ, 175. <i>— Не е станало още дума за кирията, чичко Василе, .. Ще ти дам нещо и в предплата.</i> Д. Талев, ГЧ, 12. <i>Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал.</i> Ив. Богданов, СП, 196. <i>Книгата е написана в диалогична форма.</i> △ <i>Получих една къща в наследство.</i> <i>Къща в национален стил.</i> <i>Роман в стихове.</i> <i>Глагол в трето лице.</i> <i>Съществително в множествено число.</i> // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. <i>Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости.</i> Д. Спространов, С, 288. <i>Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник.</i> Б. Такев и др., Б, 105. <i>След закуската .. партизаните бяха строени в каре по чети.</i> Д. Ангелов, НЖС, 401. <i>Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове</i>. Й. Вълчев, СКН, 87. <i>И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин.</i> Ем. Станев, ЯГ, 61.
  
175. — <i>Не е станало още дума за кирията, чичко Василе,.. Ще ти дам нещо и е предплата.</i> Д. Талев, ГЧ, 12. <i>Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал.</i> Ив. Богданов, СП, 196. <i>Книгата е написана в диалогична форма.</i> А <i>Получих една къща в наследство. Къща в национален стил. Роман в стихове. Глагол в трето лице. Съществително в множествено число.</i> // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. <i>Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости.</i> Д. Спространов, С, 288. <i>Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник.</i> Б. Такев и др., Б, 105. <i>След закуската</i> .. <i>партизаните бяха строени в каре по чети.</i> Д. Ангелов, НЖС, 401. <i>Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове</i>. И. Вълчев, СКН, 87. <i>И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин.</i> Ем. Станев, ЯГ, 61.
+
9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. <i>Той пишеше голям социален роман в седем части.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. <i>И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават .. в ограничено количество.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 185. <i>Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза.</i> А. Гуляшки, ЗР, 42. <i>Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон.</i> Сл. Трънски, И, 123. <i>— Трябва да е взел стрихнин в силна доза.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. <i>Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр.</i> ВП, 1878, 52. <i>Пиеса в десет картини.</i> <i>Глоба в двоен размер.</i>
  
9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. <i>Той пишеше голям социален роман в седем части.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. <i>И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават., в ограничено количество.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 185. <i>Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза.</i> А. Гуляшки, ЗР, 42. <i>Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон.</i> Сл. Трънски, И, 123. — <i>Трябва да е взел стрихнин в силна доза.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. <i>Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр.</i> ВП, 1878, 52. <i>Пиеса в десет картини. Глоба в двоен размер.</i>
+
10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. <i>Тя продължи да изпраща делегации в своя защита.</i> Н. Каралиева, Н, 80. <i>Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече, — обяд се готвел в нейна чест.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. <i>Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет!</i> П. Вежинов, НС, 168. <i>Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 65. <i>Пеят в чест и слава на прадедите си.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 144. <i>Той се изказа в полза на колегите си.</i>
 
 
10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. <i>Тя продължи да изпраща делегации в своя защита.</i> Н. Каралиева, Н, 80. <i>Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече,</i> <i>обяд се готвел в нейна чест.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. <i>Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет!</i> <i>казва той</i>. — <i>В тяхна памет!</i> П. Вежинов, НС, 168. <i>Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 65. <i>Пеят в чест и слава на прадедите си.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 144. <i>Той се изказа в полза на колегите си.</i>
 
 
 
11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Вярвам, влюбвам се, лъ-жасе, мамясеи под. <i>Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това.</i> Елин Пелин, Съч. Ш, 28. <i>Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си.</i> К. Калчев, ЖП, 401. — <i>При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си.</i> Ем. Станев, ИК III, 50. — <i>Никога не съм се съмнявал в тебе.</i> Д. Кисьов, ЩНС, 340. <i>И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 101. <i>Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди.</i> Н. Бончев, Съч. I, 140. б) Внимавам, вниквам, съсредоточавам се, вдавам се, вслушвам се, заслушвам се, увличам се и под. <i>След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности.</i> 3. Среб-ров, Избр. разк., 10. <i>Тончев наново се задълбочи в картоните.</i> Д. Кисьов, Щ, 134. <i>Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята.</i> Елин Пелин, Съч. III, 123. <i>Той по-често се вслушваше в мнението на хората.</i> К. Калчев, ЖП, 401. <i>Слушам биографията на домакина.., той се увлича в спомените си.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 234. <i>Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си.</i> П. Бобев, ЗП, 45. <i>Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли.</i> Д. Немиров, Др, 3. <i>Той се съсредоточи в работата си.</i> А <i>Младежите бяха улисани в разговор,</i> в) Участвам, меся се, намесвам се, бъркам се и под. — <i>Аз в парти-занлъци не се бъркам, от служба не чакам</i>
 
 
 
— <i>похвали се сам Илия</i>. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. — <i>Не е ли по-добре да не се месите в моя живот?</i> Д. Немиров, Др, 91. <i>Лудовик VII.. се намесил във втората кръс-</i>
 
  
 +
11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) <em>Вярвам</em>, <em>влюбвам се</em>, <em>лъжа се</em>, <em>мамя се</em> и под. <i>Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това.</i> Елин Пелин, Съч. III, 28. <i>Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си.</i> К. Калчев, ЖП, 401. <i>— При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си.</i> Ем. Станев, ИК III, 50. <i>— Никога не съм се съмнявал в тебе.</i> Д. Кисьов, ЩНС, 340. <i>И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 101. <i>Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди.</i> Н. Бончев, Съч. I, 140. б) <em>Внимавам</em>, <em>вниквам</em>, <em>съсредоточавам се</em>, <em>вдавам се</em>, <em>вслушвам се</em>, <em>заслушвам се</em>, <em>увличам се</em> и под. <i>След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности.</i> З. Сребров, Избр. разк., 10. <i>Тончев наново се задълбочи в картоните.</i> Д. Кисьов, Щ, 134. <i>Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята.</i> Елин Пелин, Съч. III, 123. <i>Той по-често се вслушваше в мнението на хората.</i> К. Калчев, ЖП, 401. <i>Слушам биографията на домакина .., той се увлича в спомените си.</i> З. Сребров, Избр. разк., 234. <i>Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си.</i> П. Бобев, ЗП, 45. <i>Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли.</i> Д. Немиров, Др, 3. <i>Той се съсредоточи в работата си.</i> △ <i>Младежите бяха улисани в разговор.</i> в) <em>Участвам</em>, <em>меся се</em>, <em>намесвам се</em>, <em>бъркам се</em> и под. <i>— Аз в партизанлъци не се бъркам, от служба не чакам — похвали се сам Илия</i>. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. <i>— Не е ли по-добре да не се месите в моя живот?</i> Д. Немиров, Др, 91. <i>Лудовик VII .. се намесил във втората кръстоносна</i>

Текуща версия към 19:03, 14 април 2014

Корекцията на страницата е одобрена


действието. Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове. В. Геновска, СГ, 32. Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента. Ем. Манов, ДСР, 7. А там, далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник. Н. Каралиева, Н, 136. По пътя препускат конници .. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах. К. Петканов, X, 44. Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване. А. Страшимиров, А, 179. Стрелям в упор.Войниците минаваха в стегнат строй.Децата запяха в хор. // За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. Чардата на панагюрския джелепин .. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни. А. Христофоров, А, 177. — А колко конски сили ще бъде? — Кое? — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Разстоянието е измерено в сантиметри.Дозата лекарства се измерва в грамове. // За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед. В. Геновска, СГ, 391. Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Не е станало още дума за кирията, чичко Василе, .. Ще ти дам нещо и в предплата. Д. Талев, ГЧ, 12. Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал. Ив. Богданов, СП, 196. Книгата е написана в диалогична форма.Получих една къща в наследство. Къща в национален стил. Роман в стихове. Глагол в трето лице. Съществително в множествено число. // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости. Д. Спространов, С, 288. Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник. Б. Такев и др., Б, 105. След закуската .. партизаните бяха строени в каре по чети. Д. Ангелов, НЖС, 401. Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове. Й. Вълчев, СКН, 87. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61.

9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. Той пишеше голям социален роман в седем части. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават .. в ограничено количество. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза. А. Гуляшки, ЗР, 42. Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон. Сл. Трънски, И, 123. — Трябва да е взел стрихнин в силна доза. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр. ВП, 1878, 52. Пиеса в десет картини. Глоба в двоен размер.

10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. Тя продължи да изпраща делегации в своя защита. Н. Каралиева, Н, 80. Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече, — обяд се готвел в нейна чест. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. — Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет! П. Вежинов, НС, 168. Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Пеят в чест и слава на прадедите си. Ст. Ботьов, К (превод), 144. Той се изказа в полза на колегите си.

11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Вярвам, влюбвам се, лъжа се, мамя се и под. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401. — При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си. Ем. Станев, ИК III, 50. — Никога не съм се съмнявал в тебе. Д. Кисьов, ЩНС, 340. И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди. Н. Бончев, Съч. I, 140. б) Внимавам, вниквам, съсредоточавам се, вдавам се, вслушвам се, заслушвам се, увличам се и под. След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности. З. Сребров, Избр. разк., 10. Тончев наново се задълбочи в картоните. Д. Кисьов, Щ, 134. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята. Елин Пелин, Съч. III, 123. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. К. Калчев, ЖП, 401. Слушам биографията на домакина .., той се увлича в спомените си. З. Сребров, Избр. разк., 234. Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си. П. Бобев, ЗП, 45. Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли. Д. Немиров, Др, 3. Той се съсредоточи в работата си.Младежите бяха улисани в разговор. в) Участвам, меся се, намесвам се, бъркам се и под. — Аз в партизанлъци не се бъркам, от служба не чакам — похвали се сам Илия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. — Не е ли по-добре да не се месите в моя живот? Д. Немиров, Др, 91. Лудовик VII .. се намесил във втората кръстоносна