Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/8“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Одобрена)
 
(Не са показани 8 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>ци .. не бягаха от Живка. Те премятаха дългипге ди опашки едва ли не в неговите нозе.</i> И. Йовков, Разк. II, 80. <i>Водата глухо попляскваше в ниския бряг.</i> 3. Сребров, Избр. разк. 55. • Между две еднакви форми на едно и също съществително. <i>— Ти по-гаждаш ли се с дядови Маринови1 — А,а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата</i>, <i>се казва.</i> Ил. Волен, БХ, 42. <i>Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта.</i> Г. Караславов, ОХ И, 115.
+
<i>.. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе.</i> Й. Йовков, Разк. II, 80. <i>Водата глухо попляскваше в ниския бряг.</i> З. Сребров, Избр. разк.,{{попр|Добавена запетая.}} 55. • Между две еднакви форми на едно и също съществително. <i>— Ти погаждаш ли се с дядови Маринови!{{попр|Отпечатано „1“ вместо „!“.}} — А, а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва.</i> Ил. Волен, БХ, 42. <i>Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта.</i> Г. Караславов, ОХ II, 115.
  
4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. <i>Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта.</i> Елин Пелин, Съч. II, 173. <i>В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини.</i> К. Ламбрев, СП, 355. <i>Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод),
+
4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. <i>Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта.</i> Елин Пелин, Съч. II, 173. <i>В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини.</i> К. Ламбрев, СП, 355. <i>Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. <i>В неделя ходя на екскурзия.</i> △ <i>В късна есен той се завърна на село.</i> △ <i>Това се случило в древността.</i> • <i>Остар.</i> С предл. <em>до</em>. <i>— Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка.</i> П. Проданов, С, 16. <i>И трябваше чак понеделник да се чака,{{попр|Замяна на точка със запетая.}} а до в понеделник тревата ще изгори.</i> Т. Влайков, Съч. II, 82{{попр|Премахната излишна точка.}}-83. • <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> С предл. <em>за</em>. <i>За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба.</i> Т. Влайков, Съч. I, 4. <i>Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 263. <i>Щото за в делник, то и за в празник.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // <i>Остар.</i> Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. <i>Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме.</i> К. Петканов, БД, 12. <i>Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. <i>В няколко дена клетникът заприлича на смъртник.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. <i>Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 11. <i>Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята).</i> Ил. Блъсков, ДБ, 14. <i>В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове.</i> // В съчет. със същ. <em>час</em>, <em>минута</em>, <em>секунда</em>. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. <i>Тази кола се движи със сто километра в час.</i> △ <i>Колелото прави десет завъртания в минута.</i>
  
37. <i>В неделя ходя на екскурзия. А В късна есен той се завърна на село. А Това се случило в древността.</i> <i>Остар.</i> С предл. до.
+
5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. <i>Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис.</i> М. Арнаудов, Г, 29. <i>— Хората измислиха грамофона, кинематографии .., а в педагогическата наука се` още се блъскат с остарели форми.</i> Елин Пелин, Съч. II, 114. <i>Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си.</i> Д. Спространов, С, 34-35. <i>Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив.</i> Г. Белев, ПЕМ, 12. <i>Във физиката са постигнати големи успехи.</i> △ <i>В техниката се изпробват нови методи.</i> △ <i>В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос.</i> △ <i>В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане.</i> // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. <i>Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот.</i> Конст., 22. <i>Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си.</i> Вл. Полянов, ПП, 212. <i>Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. <i>Сръчен в работата.</i> <i>Отличник в учението.</i>
  
<i>— Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка.</i> П. Проданов, С, 16. <i>И трябваше чак понеделник да се чака. а до в понеделник тревата ще изгори.</i> Т. Влайков, Съч. И, 82.-83. <i>Остар.</i> и <i>диал. С</i> предл. за. За е <i>празник дядо Славчо си имаше и друга аба.</i> Т. Влайков, Съч. I, 4. <i>Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 263. <i>Щото за в делник, то и за в празник.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // <i>Остар.</i> Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. <i>Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме.</i> К. Петканов, БД, 12. <i>Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. <i>В няколко дена клетникът заприлича на смъртник.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. <i>Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката.</i> Г. Стаматов, Разк. II,
+
6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. <i>Имаше едно място около Големия кладенец,{{попр|Вмъкнат интервал.}} където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева.</i> Л. Стоянов, X, 9. <i>Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз?</i> П. К. Яворов, Съч. I, 69. <i>Сгърчил се като коза в дъжд.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. <i>Приятел в нужда се познава.</i> Погов. <i>Не позволявам да се карате в мое присъствие.</i> △ <i>В студеното време се носят вълнени дрехи.</i> △ <i>Всичко ставаше в непрогледен мрак.</i> <i>Живея в оскъдица.</i> <i>Живеем в мир и сговор.</i> <i>Плах в отношенията си с хората.</i>
  
11. <i>Направеше си молитвата</i>, <i>прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята).</i> Ил. Блъсков, ДБ, 14. <i>В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове.</i> // В съчет. със същ. час, минута, секунда. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. <i>Тази кола се движи със сто километра в час. А Колелото прави десет завъртания в минута.</i>
+
7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. <i>Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 419. <i>Дяконът се намираше в голяма опасност.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 156. <i>В тъги, в неволи, младост минува.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. <i>Жените в недоумение се спогледват.</i> П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. <i>Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. <i>Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг.</i> П. Бобев, ГЕ, 37. <i>Градът бе превърнат в куп развалини.</i> △ <i>Икономическата борба прераства в политическа.</i> △ <i>Основите променят червения лакмус в син.</i> △ <i>Изпадам в паника.</i> △ <i>От два дни съм в отпуск.</i> △ <i>Намирам се в затруднено положение.</i> △ <i>Живея в емиграция.</i>
 
 
5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. <i>Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис.</i> М. Арнаудов, Г, 29. <i>— Хората измислиха грамофона, кинематографии.., а в педагогическата наука се още се блъскат с остарели форми.</i> Елин Пелин, Съч. II, 114. <i>Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си.</i> Д. Спространов, С, 34-35. <i>Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив.</i> Г. Белев, ПЕМ, 12. <i>Във физиката са постигнати големи успехи.</i> Д <i>В техниката се изпробват нови методи.</i> Д <i>В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос. А В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане.</i> // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. <i>Жената е рав-ноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот.</i> Конст., 22. <i>Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си.</i> Вл. Полянов, ПП, 212. <i>Както в при-казването младата невяста беше свобоона и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. <i>Сръчен в работата. Отличник в учението.</i>
 
 
 
6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. <i>Имаше едно място около Големия кладенец,където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева.</i> Л. Стоянов, X, 9. <i>Къде от ревност не горях/и в летен зной, и в зимен мраз?</i> П. К. Яворов, Съч. I, 69. <i>Сгърчил се като коза в дъжд.</i> Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. <i>Приятел в нужда се познава.</i> Погов. <i>Не позволявам да се карате в мое присъствие.</i> Д <i>В студеното време се носят вълнени дрехи. А Всичко ставаше в непрогледен мрак. А Живея в оскъдица. А Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.</i>
 
 
 
7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. <i>Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 419. <i>Дяконът се намираше в голяма опасност.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 156. <i>В тъги, в неволи, младост минува.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. <i>Жените в недоумение се спогледват.</i> П. Тодоров, Събр. пр. П, 119. <i>Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение.</i> Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 203. <i>Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг.</i> П. Бобев, ГЕ, 37. <i>Градът бе превърнат в куп развалини. А Икономическата борба прераства в политическа. А Основите променят червения лакмус в син. А Изпадам в паника. А От два дни съм в отпуск. А Намирам се в затруднено положение. А Живея в емиграция.</i>
 
 
 
8. За означаване на начина, по който се из
 
  
 +
8. За означаване на начина, по който се извършва

Текуща версия към 18:44, 14 април 2014

Корекцията на страницата е одобрена


.. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Водата глухо попляскваше в ниския бряг. З. Сребров, Избр. разк.,* 55. • Между две еднакви форми на едно и също съществително. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови!* — А, а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта. Г. Караславов, ОХ II, 115.

4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин, Съч. II, 173. В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини. К. Ламбрев, СП, 355. Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. В неделя ходя на екскурзия.В късна есен той се завърна на село.Това се случило в древността.Остар. С предл. до. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. И трябваше чак понеделник да се чака,* а до в понеделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82*-83. • Остар. и диал. С предл. за. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба. Т. Влайков, Съч. I, 4. Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. Щото за в делник, то и за в празник. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // Остар. Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12. Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия. М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. В няколко дена клетникът заприлича на смъртник. З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката. Г. Стаматов, Разк. II, 11. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове. // В съчет. със същ. час, минута, секунда. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. Тази кола се движи със сто километра в час.Колелото прави десет завъртания в минута.

5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис. М. Арнаудов, Г, 29. — Хората измислиха грамофона, кинематографии .., а в педагогическата наука се` още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си. Д. Спространов, С, 34-35. Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив. Г. Белев, ПЕМ, 12. Във физиката са постигнати големи успехи.В техниката се изпробват нови методи.В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос.В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане. // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си. Вл. Полянов, ПП, 212. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Сръчен в работата. Отличник в учението.

6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. Имаше едно място около Големия кладенец,* където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Л. Стоянов, X, 9. Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз? П. К. Яворов, Съч. I, 69. Сгърчил се като коза в дъжд. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. Приятел в нужда се познава. Погов. Не позволявам да се карате в мое присъствие.В студеното време се носят вълнени дрехи.Всичко ставаше в непрогледен мрак.Живея в оскъдица.Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.

7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419. Дяконът се намираше в голяма опасност. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. В тъги, в неволи, младост минува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. Жените в недоумение се спогледват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение. Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Градът бе превърнат в куп развалини.Икономическата борба прераства в политическа.Основите променят червения лакмус в син.Изпадам в паника.От два дни съм в отпуск.Намирам се в затруднено положение.Живея в емиграция.

8. За означаване на начина, по който се извършва