Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/195“
Haripetrov (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Одобрена: Пробна смяна на състоянието.) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | |||
== А == | == А == | ||
<b>А`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Първата буква от съвременната българска азбука, за означаване на гласен звук а, която в старобългарската азбука се нарича Азъ „аз“. | <b>А`</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> 1. Първата буква от съвременната българска азбука, за означаване на гласен звук а, която в старобългарската азбука се нарича Азъ „аз“. | ||
<i>Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест, не Варлаам, .. , и изяда едното а.</i> Ив. Вазов. Съч. VIII, 7. | <i>Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест, не Варлаам, .. , и изяда едното а.</i> Ив. Вазов. Съч. VIII, 7. | ||
| − | <i>Печатно а. Ръкописно а. Главно а.</i> | + | <i>Печатно а.</i> <i>Ръкописно а.</i> <i>Главно а.</i> |
2. <i>Фон.</i> Задноезична широка гласна, отбелязвана с тази буква. | 2. <i>Фон.</i> Задноезична широка гласна, отбелязвана с тази буква. | ||
| Ред 10: | Ред 11: | ||
3. Като <i>числ. поредно</i>: | 3. Като <i>числ. поредно</i>: | ||
а) За означаване на първия от поредица еднакви предмети, неща. <i>Вход А. Параграф 2, точка а.</i> | а) За означаване на първия от поредица еднакви предмети, неща. <i>Вход А. Параграф 2, точка а.</i> | ||
| − | б) За означаване на втория от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. <i>Живея на бул. Ботев, 15<sup>а</sup>. Страница 36<sup>а</sup>.</i> | + | б) За означаване на втория от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. <i>Живея на бул. Ботев, 15<sup>а</sup>.<i> </i>Страница 36<sup>а</sup>.</i> |
---- | ---- | ||
<b>А`</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>. | <b>А`</b><sup>2</sup> <i>съюз</i>. | ||
| − | I. За съпоставяне. 1. Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния. | + | I. <b>За съпоставяне.</b> 1. Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния. |
<i>Той не беше гърбав, а приведен, пречупен в кръста.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 151. | <i>Той не беше гърбав, а приведен, пречупен в кръста.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 151. | ||
| − | <i>— Той е кореспондент по звание, а поет по | + | <i>— Той е кореспондент по звание, а поет по призвание…</i> Ив. Вазов, съч. XII, 70. |
<i>— Туй цвете що е бяло, туй червено, / туй алено, а туй зелено?</i> Ст. Михайловски, СБ, 47. | <i>— Туй цвете що е бяло, туй червено, / туй алено, а туй зелено?</i> Ст. Михайловски, СБ, 47. | ||
| − | <i>В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. | + | <i>В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. |
<i>Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол ..</i> Ем. Манов, БГ, 19. | <i>Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол ..</i> Ем. Манов, БГ, 19. | ||
<i>Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 10. | <i>Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 10. | ||
| Ред 30: | Ред 31: | ||
<i>Топъл ветрец леко люлее изкласилите ниви от двете страни на пътя. .. А на перона на гарата разнасят сладко и упойващо ухание цъфналите липи.</i> В. Нешков, Н, 251. | <i>Топъл ветрец леко люлее изкласилите ниви от двете страни на пътя. .. А на перона на гарата разнасят сладко и упойващо ухание цъфналите липи.</i> В. Нешков, Н, 251. | ||
<i>Те пеят. .. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 59. | <i>Те пеят. .. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 59. | ||
| − | • Пред между това, между туй, в това време — при подчертаване на едновременността на действията. | + | • Пред <em>между това</em>, <em>между туй</em>, <em>в това време</em> — при подчертаване на едновременността на действията. |
<i>Няколко гласа извикаха: — Димитро! Мълчи! .. Чорбаджийте са предатели и изедници! — Сичките да ги изколим! — отвърнаха други .. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 15. | <i>Няколко гласа извикаха: — Димитро! Мълчи! .. Чорбаджийте са предатели и изедници! — Сичките да ги изколим! — отвърнаха други .. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 15. | ||
<i>Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето, .., а в това време върху могилата се изсипа адска градушка от мини.</i> Д. Димов, Т, 612. | <i>Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето, .., а в това време върху могилата се изсипа адска градушка от мини.</i> Д. Димов, Т, 612. | ||
| Ред 39: | Ред 40: | ||
<i>Момчетата жадуваха отрада, войводата стоеше с бледен лик, / а мигом сред страхотна изненада / башибозукът плъпна из засада.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 69. | <i>Момчетата жадуваха отрада, войводата стоеше с бледен лик, / а мигом сред страхотна изненада / башибозукът плъпна из засада.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 69. | ||
// Последователни действия, при които второто е следствие, резултат от предходното. | // Последователни действия, при които второто е следствие, резултат от предходното. | ||
| − | <i>Щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото.. А булка Варлаамица се късаше от яд.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. | + | <i>Щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото .. А булка Варлаамица се късаше от яд.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. |
| − | <i>Вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. | + | <i>Вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. <i>Блесне, стихне, сетне светне [вулканът] в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, / а тълпите бледолики къмто градските портики хукват, трупат се.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 128. |
| − | <i>Блесне, стихне, сетне светне [вулканът] в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, / а тълпите бледолики къмто градските портики хукват, трупат се.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 128. | ||
Текуща версия към 07:30, 13 април 2014
А
А`1, мн. няма, ср. 1. Първата буква от съвременната българска азбука, за означаване на гласен звук а, която в старобългарската азбука се нарича Азъ „аз“. Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест, не Варлаам, .. , и изяда едното а. Ив. Вазов. Съч. VIII, 7. Печатно а. Ръкописно а. Главно а.
2. Фон. Задноезична широка гласна, отбелязвана с тази буква. Радааа. .. мамали`га, видиш, се` на а` се свършва. Ив. Вазов, Съч. VI, 54.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на първия от поредица еднакви предмети, неща. Вход А. Параграф 2, точка а. б) За означаване на втория от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Живея на бул. Ботев, 15а. Страница 36а.
А`2 съюз. I. За съпоставяне. 1. Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния. Той не беше гърбав, а приведен, пречупен в кръста. Ив. Вазов, Съч. XII, 151. — Той е кореспондент по звание, а поет по призвание… Ив. Вазов, съч. XII, 70. — Туй цвете що е бяло, туй червено, / туй алено, а туй зелено? Ст. Михайловски, СБ, 47. В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол .. Ем. Манов, БГ, 19. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. И пак каза [дънерът]: „Защо туй озлобление? / Кат вас човеци сме и ний били, / а тука [в ада] сме обърнати в дървета.“ К. Величков, Ад (превод), 122.
2. Свързва прости изречения в едно сложно или отделни прости самостоятелни изречения, когато се съпоставят: а) Едновременни действия. След много молби и увещания, едните насядаха на местата си, а Вълчан и синовете му си излязоха. Й. Йовков, Ж, 1945, 28. Когато Соколов се съкрушаваше на една страна, а Рада примираше на друга, чуха се ненадейно тежки стъпки извън по стълбите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Мнозина от струпалите се тук въстаници започнаха да се дърпат сами назад, да натискат с гръб другарите си, а други дигнаха ръце и запушиха ушите си, стиснаха очи — да не видят предстоящата страхотия. Д. Талев, И, 530-531. Едва се зазорило, други хора още спят, а той е вече на`-краки и слушаш го, че фанал да разправя и да наряжда. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Топъл ветрец леко люлее изкласилите ниви от двете страни на пътя. .. А на перона на гарата разнасят сладко и упойващо ухание цъфналите липи. В. Нешков, Н, 251. Те пеят. .. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. • Пред между това, между туй, в това време — при подчертаване на едновременността на действията. Няколко гласа извикаха: — Димитро! Мълчи! .. Чорбаджийте са предатели и изедници! — Сичките да ги изколим! — отвърнаха други .. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение. Ив. Вазов, Съч. VI, 15. Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето, .., а в това време върху могилата се изсипа адска градушка от мини. Д. Димов, Т, 612. Завчас оттам / два-трима хукнаха насам. / .. А между туй жените / развързват се. К. Христов, ЧБ, 26. б) Последователни действия, при които едното настъпва независимо и неочаквано по отношение на действието в предходното изречение. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин, Съч. I, 72-73. Край плет помине някой, / лулата си отърси и замине, / а току-виж, подпушило завчас. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158. Момчетата жадуваха отрада, войводата стоеше с бледен лик, / а мигом сред страхотна изненада / башибозукът плъпна из засада. Хр. Смирненски, Съч. I, 69. // Последователни действия, при които второто е следствие, резултат от предходното. Щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото .. А булка Варлаамица се късаше от яд. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. Блесне, стихне, сетне светне [вулканът] в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, / а тълпите бледолики къмто градските портики хукват, трупат се. Хр. Смирненски, Съч. I, 128.
